Ааааа, издивявам!

Не че съм се затичал, ама редовно си проверявам обявите за работа - хем се успокоявам, че не ми е чак толкова лошо дереджето, хем - ако много ме ядоса шефът - да знам, че не е само той на света, дето може да ме наеме... Но избеснявам от условието "шофьорска книжка". Добре, адже ба, аз съм завършил клинична психология (упс, издадох си част от информацията, дето съм си спестил в профила, ама той и домоуправителят знае, така че - `айде, и другите да знаят, та да няма дискриминация) - имам някакви определени познания, придобил съм някакви определени умения, те си търсят, примерно, експерт "човешки ресурси" - какво ги грее дали имам шофьорска книжка!? Все едно пък ще ми дадат служебна кола да си джъткам с нея - да, бе! Дали пък няма да изискват да ходя с кола надомно да подбирам персонал? Или - както е в доста фирми - се очаква да стана "общ работник" и да возя шефа насам-натам като няма кампании за набиране на нови служители и като няма запланувани тренинги с настоящите в конкретния ден!? Ениуей, мисля си: значим фактор за успешна кариера на еди-каква си позиция, изключая шофьорската длъжност, естествено, ли е наличието на шофьорска книжка? Още повече - когато става въпрос ча най-обикновена чиновническа длъжност - в офис и зад бюро!!!

аз веднъж видях обява където се търсят програмисти които без проблеми могат да вдигат товар 20 кг.

-
The night rolls on like slow moving train,
and soul cries out for a handful of rain.

Е, ако е добре оформено, правилно сковано, от прилежно подбрана дървесина и придаващо специфичен аромат на съдържанието, и 30 да е - и аз бих се навил да го вдигам...

Преди около месец бях на интервю в една агенция човешки ресурси. Преди интервюто се попълват психологически тестове, към които трябва да споменеш освен за притежаването на шоф. книжка, за кръвната си група, резус фактор, хронични заболявания, сем. положение, и пр. И аз дълго се питах какво значение имат горните за длъжността служител в офис...

А веднъж миналата година бях във фирма за оръжие на интервю - адски ми хареса - пушки, пистолети, препарирани фазани, камуфлажни облекла наоколо - преведох от англ. на бълг. и обратно едни текстове, и после се облещих, когато видях в анкетния лист въпрос дали някога съм работила като барманка или сервитьорка /в случая търсеха човек за длъжността административен сътрудник/....

При наличие на конфликт, трябва да намерим начин да се справим с него

1. Наблюдение и дистанциране - Прави се описание на това, което ни е разстроило; внася се нова гледна точка;
2. Инвентаризация - С помощта на специално разработени въпросници проблемът започва да се преработва, като се определят способностите и динамиката на тяхното възникване, както и моментът на появата на вътрешния конфликт;
3. Ситуативно окуражаване - Търси се позабравеният, но все пак добър собствен опит за справяне с проблема; актуализират се неизползвани към момента способности;
4. Вербализиране - Проблемът е назован по новому. Разработват се стратегии за справяне стъпка по стъпка;
5. Разширяване на целите - Погледът върху бъдещето без проблеми окрилява човек. Активират се ненатоварени с конфликта житейски сфери.


П.П Ако си позволим да перефразираме другаря Сталин - "Няма шофьорска книжка - има проблем, има шофьорска книжка - няма проблем"

Бръчките би трябвало да са следи от минали усмивки

Оооо, това не ме впе4етлява изобщо.Миналия месец на едно интервю в хотел ми се наложи да отговоря на 70 въпроса (електронно), като някои бяха от сорта:" Ако ваш приятел открадне кола и ви предложи да се ка4ите, ще го направите ли?" или "Ако много близък ваш приятел ви помоли да му вземете нещо от работното си място, ще го направите ли ?".Да не говорим , 4е имаше въпроси за употреба на дрога, зададени около 6,7 пъти, под разли4на форма.Никой не о4аква да отговориш с "да", на тия тъпотий, но все пак ги задават.Та така и с шоф. книжка, може никога да не ти потрябва в тази служба, ама те я искат.

Ма те, хората, като не знаят, че ти си готова, ако приятеля ти утрепе някого, да разфасоваш трупа и да разпръснеш парчетата... може и с крадената кола...

Бръчките би трябвало да са следи от минали усмивки

Има и безумни комбинации на въпроси от рода

1. Имате ли шофьорска книжка?
1.1 Защо?



-
The night rolls on like slow moving train,
and soul cries out for a handful of rain.

Мда, ама може и да подозират , щото не ми се обадиха пове4е.

то може и да ти се наложи да носиш каси с бира на батковци докато си в изпитателен период :)

-
The night rolls on like slow moving train,
and soul cries out for a handful of rain.

Чак такива не съм виждала и по- добре, щото мноооого щях да се хиля и интервюто щеше да отиде по дяволите.

Преди 4 години когато все още работих за някой друг, един оптимист решил да ми тества инглиша, в процеса на разговора ми се е налагало няколко пъти да му обяснявам какво значи едно или друго изречение

-
The night rolls on like slow moving train,
and soul cries out for a handful of rain.

Лошо нема!Опит си требе с тия работи.А иначе, на мен ми писна, ве4е хи4 не си давам зор да ходя на интервюта, защото знам от опит - вземат те, ако те заведе техен човек или, ако са мноооого на зор и са наели , ве4е вси4ки протежета и пак не стигат хора.

тъй де, и слагат някакви безумни изисквания, че оставаш с впечатление, че ще работиш какво ли не, но не и това за което те наемат, а като покриваш всички от тях, се оказва, че си оувъркуолифайд и не могат на толкова низко-платена позиция да държат човек като теб (най-вече това значи, че шефа който ще стои над теб знае и може по-малко от теб, но той е с връзките).

-
The night rolls on like slow moving train,
and soul cries out for a handful of rain.

Аха, абе все същата шуробаджанащина си е, с каквато си се сблъскал преди няколко години.Може би с тази разлика, 4е на ръководни постове се наместват все пове4е олигофрени.

Да де, за това предпочетох да работя дистанционно като СТО със статут джуниър партнър в една щатска фирма от това да съм на същата позиция някъде в БГ.

-
The night rolls on like slow moving train,
and soul cries out for a handful of rain.

Впечатлен съм...
Да, де, само дето АЗ НЕ ИСКАМ ДА СИ ВАДЯ ШОФЬОРСКА КНИЖКА - нямам кола, за какво ми е - да си я имам за спомен!? Като се отвори мегдан да си купя - и книжка ще си изкарам... Аз имам колело - това ми стига!

А, не съм забелязал някъде досега да ги е притеснило, че разбирам повече от шефа си - на някои места, естествено, шефовете са били много по-опитни (което не винаги е еднозначно с квалифицираност) от мен, но е имало места, където шефовете откровено за нищо не са ставали... Да не говорим пък за един друг случай: докато бях в казарма, ме помолиха да "хвърля едно око" на един текст с психологическа насоченост. Като го прочетох, попитах: "Това кой го е писал?", "Главният психолог"- отговарят. "Ама, той никога не е имал нищо общо с психологията, нали?" - питам аз... Отговорът беше: "Е, да, беше ЗКПЧ (партиен секретар), ама понеже вече такива няма, го направиха главен психолог. Е, може и да е ходил на някакви курсове по психология, ама не е учил"...
К`во да говорим!?

В отговор на:

---

беше ЗКПЧ (партиен секретар), ама понеже вече такива няма, го направиха главен психолог

---

ами той даже не е ръководител. Макар, че като прокарвал линията на партия в масите би трябвало да е запознат с психология на група.

-
The night rolls on like slow moving train,
and soul cries out for a handful of rain.

ок - да е запознат, нямам нищо против, въпреки че от психология на военната група до психология на групата изобщо, има разлика по-голяма дори от тази дапрограмираш на С++ и на "Бейсик" (или например между тестер и дивелъпмънт мениджър). Въпросът беше, че в конкретния случай ставаше въпрос за чисто клинична психология. Няма да обяснявам обстойно, щото документът беше с някаква степен на секретност. Ениуей, де, мисълта ми е друга - и аз, за съжаление, не съм корифей във всяка една сфера, ама като сложиш някого за шеф, логично е той да е по-квалифициран от подчинените си и те да се учат от него, а не той да се учи от тях... Което, за съжаление, става много често по нашите географски координати.