Без коментар...
5 отговора
374 прегледа
хммм...
Всеки се ражда без предубеждения. Пред-Убежде-ния. Преди убежденията си. Преди да имаш убеждения, си само едно розово сладникаво дупе. Като пораснеш, ставаш задник с убеждения. Новороденият човек няма очаквания. Създателите му са преизпълнени с очаквания. Очакват да ги претвори, да ги продължи, да живее вместо тях, да се пребори вместо тях с чиновническата стена, която ги е смазала вече. Толкова много очаквания към едно едва дишащо дупе.
страхотна формулировка! :)
Ти имаш ли?
страхотна формулировка! :)
Ти имаш ли?
в отговор на heaven beside me - hell within
#4
като сладко-кисел ужас е
Бях едва в началото на книгата, като постнах линка. Мислех че жените от клуба ще открият себе си. Но сега, когато съм към края, разбирам че всъщност аз намирам вътре себе си. Или поне това което съм бил някога, преди доста време. Сега ми е само като лош спомен, отдавна забравен кошмар. А книгата ми е като очистително.
De Alto Cedro voy para Marcane
Llego a Cueto voy para Myari
De Alto Cedro voy para Marcane
Llego a Cueto voy para Myari
Редактирано от Tinman на
Re: като сладко-кисел ужас е
Интересно като гледна точка е. Има свежи идеи. Странно е. Като да влезеш случайно в чужд дом и странната атмосфера на обитателите да блъсне сетивата ти. Стоиш леко замаян преди още да решиш харесва ли ти или те отблъсква.
Не е моят дом със сигурност!
life is but a joke...
Не е моят дом със сигурност!
life is but a joke...