Болка

Синьо е.
А в синьото е скрита болка.
Тя не ме попита дали я искам или не.
Дори не предупреди, че ще се настани у мен.
А може би се опита да ми каже,
но аз не исках да я чуя...
Сега си спомням... как я търсех и я виках,
просто защото ми бе трудно без нея...

Болка,тъга, край...
умира нещо...
Защо това умиране е толкова ценно,
че го търся и го викам и го искам?
Защо когато съм мъртва, съм толкова близо до душата си?
Защо всяка смърт ме прави различна?
Защо се чувствам жива, само когато умирам?

Болка в синьото...
Тя вече ми е толкова близка,
свири на струните на душата ми...
музика вълшебна...
Красива е душата, окъпана в сълзи...

и болката... хубаво е когато е синьо...