.

изпразни се върху гнездото на осите.

цяла сутрин ме обикаляха, от цепнатината на пода подаваха малките си крачета,
криха се в стъклената захарница с метално гърло, прелитаха ниско над раничката на ръката ми без да я докосват, върху меката и част израстнала, тя едвам покриваше търпението ми,
сърбеше ме от близостта им, сърбеше ме навсякъде, без да пия вода овлажнявах устните си с език. и те ме сърбяха. не можех да ги целуна освен в огледалото.
пречупените лъчи в разпилените стъкълца ги караха да треперят,
а ведно с тях и стаята разлюляваше цигарената си атмосфера.
лъжиците трепереха в приготвените чинии за чаши за кафе.
чаши за кафе не бяха предвидени и не се виждаха.
не мога да се оттърся от усещането за нечие присъствие и за това не ги приготвих.
изглежда ми смешно - разпиляно, излишно и изтъняло като deja vu присъствие.
осите като че ли очертаваха фигурата му. но не издаваха детайли. добри приятели. но лоши съветници.
не остана непреминато от ноктите ми парче кожа.
красиво румена, като изтъркана кожа, тази кафявата, с бели тънки ресници остаряло по нея...и скъпа, облицоваща.
ще потърся в книгите.
прозорците са плътно притворени, дали да не ги затворя.
не могат да чуят нали?
как пея, докато пронизвам облака им
с ръката и търпението си.
не ме е страх.
това научих от напечатаните страници,
това пишеше в книгата.
той остави пакета и седна...
няма ли да го отвориш я пита.
тя не може да прогледне от толкова време истина и факт.
беше мъртъв от 6 години.
6 празни години брак, 1 за опознаване.
благодарение на тях сега беше прокурор.
на върха на славата си и успеха след последното дело.
затвърждаващо смъртта му.
беше бледен, тя не можеше да го види.
отвори очите си
когато нямаше време да прикрие лицето си
от огъня, ушите си от гърма.
най-красивата булка и най-жестокият ловец на души.

Haresva mi...nai mnogo mi dopadat otdelnite razkusani misli..koito taka qrko formirat razdvoenieto otvutre...kato 4e li kre6tqt stremeiki se da obrazuvat ne6to edinno....

Prili4a mi na otkus ot ne6to...predpolagam 4e tova e samo edna 4ast nali?
Ako ima o6te 6te se radvam da go post-ne6...

hm...
blagodarq.
vsichko dobro.

проблемите на един неудачник

завий наляво, след което се върни с една стъпка назад, докато ръцете ти се разперят от недоволството, получено на малки дозички, малки с прекъсване..и до взлома на нейно Величество Приветливата Несигурност...
и Неудовлетвореност..
но моля, изчакайте си реда, госпожо, за къде сте се забързали толкова...никъде няма да ви запазят мястото освен в люлеещия се стол на майка ви преди около 38 години...струвате ми се по-стара.

и така продължавам..дебнешком из улиците..светлините на колите, вперени в мен, сякаш ме познават, но биха отрекли факта( добре, защото иначе ще се целунем в кървава диря), болят в очите ми...предизвикват онова старо усещане за принедлежност към ръба на 'живота'-разбирай политиката на отношения и запазване на чистотата и реда между хората и техните цели почти невидимо.

продължавам докато стигна в далечните минали спомени, очертани в контурите на всяка сграда, слята с околните, на всеки минувач и загладените му форми( нощта не издава малките недъгавости, за което ще съм и вечно благодарен). контурите ми харесват..навеждат ме само на празните очертания на емоции, успешно използвани за мисли или основи на такива..необвързващи и даващи някак детско спокойствие, че всичко ще се подреди в съвършено не-дразнещ сюжет, веднъж щом пристъпя прага на ...( а ако нямах дом) . но reality bites, my friend...незнанието е това, което опива ме и зарежда ме с илюзии, неделимо цяло, неизменно и забравимо...

повече от 4 месеца ще да е...скрит сред хората и ангелската си усмивка, ерудирана стойка( в прости ситуации) и пронизаем поглед... всъщност изгубен...нямащ ориентир..знаещ наизуст множеството си грешки и техните повторения..не смеещ да промени света си, от страх че пак ще се излезе извън релсите, така обичаните от жена ми релси...да дръпна шалтера...да отворя онази врата, скрита зад почукване и глухо кънтене в долепеното ухо...бях намерил пръстена, задушен в наелонова прозрачна сергийско-бижутерска торбичка...