Да те видя!

Високо

Е.Евтимов

Високо, високо, високо
Високо застани,
Над завист и обида,
Над дребните сплетни.
Високо, високо, високо
Над завист и обида,
Високо, високо, високо
Високо да те видя.
Високо, високо, високо
Над всичко днес бъди,
Ти обич синеока ?
Звездите са звезди.
Високо, високо, високо
Ти, обич синеока,
Звездите са звезди,
Защото са високо!
Да те видя - високо застани.
Да те видя над дребните сплетни.
Да те видя - над всичко днес бъди.
Да те видя

[линк]

[линк]

"Ако имаш две кризи - дай едната на ближния си"

си кажи направо какво те мъчи,
така е по-сигурно, че някой ще разбере какво искаш,
може и да не постъпи както на теб ти се иска,
щото на теб така ти се иска, нали?
но с тези неадресирани послания и иносказания, мисля че никакъв резултат няма да постигнеш

Бъдещето зависи от мечтите/сънищата/ ти.Така че, отивай да си лягаш!

Мога ли да бъда птица
=====-----holi_day

Искам да съм птица,
да летя високо...
Да се рея волно,
но да зная накъде.
Искам правото на избор,
когато моето крило е наранено,
да намеря опора,
отпусната на твоите криле
или да мога да се спусна
към края си във безната под мен.

Мога ли да бъда птица,
когато това е нужно единствено на... теб?

________
Когато самият ти си съкрушен, би ли могъл да си опора някому?

______
"Всеки има право да съсипе живота си." - из "Невероятната съдба на Амели Пулен". Но живота на другите, дали?

ПЕСЕНТА НА ВОЙНИКА

Робърт Бърнс

Доволен съм с малко и с малко богат
и грижи смутят ли покоя ми, брат,
с чашка и с песен, за кой ли веч път,
ги пращам по дявола нека вървят.

Понякога стискам от мъка пестник,
но бой е животът, а ти си войник.
Безгрижният нрав е богатство за мен,
пред никой не скланям глава унизен

Гнетят ме нещастия, скърби и страх,
но вечер с другари лекувам и тях.
Когато сме стигнали читави, брат,
защо да си спомняме злото назад?

Животът ми - кранта, се влачи наред
към зло, към добро ли - да кара напред.
Аз своята участ добра или зла
ще срещна усмихнат с "Добре си дошла!"

Ежели бога нет, кто же управляет жизнью человеческой и всем вообще распорядком на земле?

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Света когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

За победителите лошо няма.

В моята стая

Някои ден ти ще дойдеш във
моята стая.
Казвам "моя", макар че
чия е, не зная.
Беше празна, когато
влязох тук един ден,
и нямаше друго
във нея освен
наниз чушки червени,
като малък пожар,
на стената отсреща,
белосана с вар.
Останах и вече
тука дълго живея
и всеки ден чакам
да дойдеш във нея.................................................................................................



Ще кажеш ли за какво става въпрос или ще си правим литературен форум?

Le vieil homme part tout seul, a la recherche d'un grand poisson.

и ако някога забравя тази нощ
със нейната разсеянопияна крачка
ако забравя теб
ако забравя себе си дори -
не се сърди -
и не заради това, че няма смисъл.
заради себе си не се сърди.

Ежели бога нет, кто же управляет жизнью человеческой и всем вообще распорядком на земле?

УЖАС

Никола Фурнаджиев

Нивга никога няма да бъде -
да ми дойде пак някой на гости,
черна кръв пйлни всички съсъди,
пред иконата - кървави кости.

Боже господи, страшно и глухо
стене вън побеснелия вятър,
с нокти къртя зеления мухъл,
облепил като ужас стената.

Небесата меу гледат без милост
и със бяла и огнена брадва
вечер някой на черна кобила
ме спохожда и кани на сватба.

Той ме гледй с очи зачервени
и със брадвата огнена маха,
сякяш иска да мине над мене,
както те нявга те тука умряха.

Боже господи, в мойто кандило
свети кръв вместо божие масло
и голямата страшна кобила,
и човека със брадвата раснат.

Ежели бога нет, кто же управляет жизнью человеческой и всем вообще распорядком на земле?

"Пътят към ада е покрит с добри намерения"

Виж и края на мнението ми, има малко линкове, доста приказки, и т.н.

Добрите намерения биха включвали да не се месим някъде където не ни питат, но понякога се предполага че не ни питат от срам.. а може и да не е така. Въобще, няма ценители на въздържането като гледам, следва се може би девиза :

Ако имаш две кризи дай едната на ближния си

Когато се гаврят с някого?
В междуочието: Алегро; Аполон-Цифровият идиот? Бях добронвамерена, те бяха перверзни. Не опитвай да покриваш лъжите им. Знам ги вече.
Добър човек съм, но когато прекалят, ставам зъл. Зъл съм сега. ЗЪЛ.

А нам все pавно, а нам все pавно,
Пусть боимся мы волка и сову

Ама си пиши само с твойто име ма Месирке като сакаш да ти верват ората ебаси. Тека като рипаш от име на име и оно запреличваш сащо като тиа накамто които се нервиш и оно ората как да ти верват а кажими а. Язе напримерно ако небех толко спокоен та да ме нефащат нервени нерасположениа, щех да си кажем таа Месирка сащо като ониа с кечупите ебаси. Епа що да и вервам ебаси.
Добре че се не нервим язе.

Кой копа зло не мисли, оти нема време!

да си зъл е излишно.

по-добре мисли - за нещо.

Бъдиа честен:

Аз направих ли нещо лошо към Аполон, Алегро и цифровият идиот?
Знам, че не си такъв дебил, какъвто се правиш. сори.
Ти си добър човек - кажи ми, защо трябва да е гаден тоя откачалник към мен?

Ежели бога нет, кто же управляет жизнью человеческой и всем вообще распорядком на земле?

А да се подиграват с мен излишно ли е? С доверието ми - да вярвам и съчувствам на дамата? А тя да ме лъже заради перверзното си удоволствие?

Ежели бога нет, кто же управляет жизнью человеческой и всем вообще распорядком на земле?

Ако искаш да те уважават такива играчи - трябва да си играч. Ако ще се нараняваш при положение, че ти е повече от ясно показано на какво са способни играчите - изобщо не се ври между шамарите. Или знаеш или не знаеш! Ако не знаеш - един ден разбираш. Ако искаш да си винаги онеправдана - когато разбереш пак ще се вреш т ам. И то защо? От фалшивото чувство, че ако дадеш доверие и доброта, трябва да ти бъде отвърнато със същото. И то не само - но трябва и да промениш другия, защото видиш ли ти си му дал! А той е друг тип човек - теб няма да уважава, защото точно напротив, ти ще му се струваш жалка със "добротата" си. Която даваш, за да си оправдана пред себе си и когато получиш плесник да се жалваш най-искрено колко не го заслужаваш.

Излез си от тоя модел. Нямаш нужда от незаслужени плесници, за да се чувстваш полезна. Можеш да си полезна и без оплавквания. Добра си! Без да си го доказваш, чрез незаслужена болка. И не ти трябват хората, които пределно ясно знаеш, че ще те наранят, когато им скимне. КОГАТО ИМ СКИМНЕ!
А знаеш ли защо харесваш такива хора?
Защото не се обичаш и подсъзнателно искаш да бъдеш бита, нагрубявана, предавана. Нещо като самобичуване. Особено, когато не си виновна. Защото виновна си само с това, че живееш (подсъзнателен модел). Ти заслужаваш всичко, което ти се случва (подсъзнателен модел на желание и търсене). Но си толкова прилежна и добра - не го заслужаваш - хайде затворения кръг на психологическия ти модел - успокоение чрез онеправдание. Някой ще дойде ли да те успокои?

Излез!
Успех.

И теб се радвам да видя - хубави разсъждения...

Балада за човека с откраднатото лице
Христо Фотев

Аз съм скулптура и става злато
глината в моите ръце.
Всеки като зима или лято
ми донесе своето лице.
Идваха при мене мълчаливо
старци и младежи, и деца.
Идваха с лица и настойчиво
искаха по-хубави лица.
Щедростта ми беше справедлива
и не беше глупава мълва.
Правех за една черта красива
по-красива цялата глава.
И съдбата беше много лека-
лека лодка в моите ръце.
Докато дойде в дома човека
с пустото откраднато лице.
И във изгрева с блясъци морави
той смути мойта силна ръка:
-Направете лицето ми, моля ви!-
Ах, лицето ви? Точно така!

А помня върху градската ни сцена
го гледахме с усмивка озарена
в Ромео с роза, в Карлос със рапира
и плачехме, когато той умира...

Възкръсваше ли, хвърляхме цветя,
а бяхме много бедни за цветя
и в стихналата зала като слепи
с ликуващи очи и пълни шепи
разграбвахме,горещи,жадни,диви,
лицето му и ставахме красиви.
И свършваше ли всичко, заслепени
и възхитени, и опиянени,
се блъскахме в широката врата
като щастливи някакви разбойници
и бавно ни превръщаше нощта
в щастливи или страдащи любовници.
А той във свойта задкулисна клетка
захвърляше разкошната наметка
и с нервни пръсти вдигаше отново
на свойте къдри сивото олово.
Докато с безпределна яснота
в една зора, събудила света,
когато ярко слънцето червено
изгряваше като новородено-
едно голямо,страшно огледало
му отрази лицето, жалко-бяло...
Той в него като в стъпкано огнище
потърси болка, не намери нищо.

Целуна само малката ръка
на портиерката с очи засветили
и тръгна с треперящите крака
на всички детронирани владетели.

И във изгрева с блясъци морави
той смути мойта силна ръка:
-Направете лицето ми, моля ви!
Ах, лицето ви? Точно така!

Той остана и строго зачака
беше странно и страшно това.
Беше страшно, дори се разплака
една каменна детска глава.
Аз изтръпнах, попитах къде е
вашето истинско, живо лице?
И не знаех дали той се смее,
или плаче, отпуснал ръце.
Питах тихо, а после безумно
закрещях и заблъсках стени.
И тогава се втурнаха шумно
много хора, мъже и жени.
Всеки върна по-кротко от птица
най-красивата своя черта
и от камъка мойта десница
едно живо лице очерта...

Заблестя във добрата усмивка
вдъхновената горда уста.
С катедрално красива извивка
се издигна челото в нощта.
И лицето му стана така, че
би могло да говори дори,
да се смее,да вика,да плаче,
да угасва и пак да гори.