Помощ!

Вчера почина мой колега, добър човек.
Като негов началник утре трябва да кажа нещо на гроба ,просто не знам какво и как.
Моля за помощ!
Човек никога не е подготвен

Ти можеш!

Хората, които просто са познавали този човек, няма да запомнят нищо от тоя ден, освен факта, че техен колега/познат е починал. За тях това ще е просто част от живота.
Но близките, тези, които са обичали колегата ти, ще запомнят всеки миг и всяка дума, казана през този ден. Обичта и скръбта ни карат да помним такива неща. И да им придаваме неимоверно значение дори след много време.
Мисълта ми е, каквото и да решиш да кажеш, нека то извира от сърцето ти.
Казваш, че е бил добър човек. Дори само това да кажеш, то ще значи много за хората, които го обичат.
Надали ти помагам особено, но ти казвам от личен опит, за повечето хора, обзети от обич и скръб е вид утеха да знаят/видят/чуят, че любимият човек е бил обичан, уважаван, ценен. За родители/деца/верни приятели това мисъл и спомен, които си припомнят и нерядко те осмислят живота им...

Тъй че, каквото и да кажеш, кажи го от сърце. Повече, не можеш да направиш...

Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Eто, кажи точно това, че винаги смъртта ни заварва неподготвени, че с разума си разбираме, но с душата си не приемаме, че всъщност не може да има толкова рязка граница и в действителност няма, защото дълго още този човек ще присъства в ежедневието ви като приятел и колега...ох и аз не знам, много е трудно... Всичко звучи обидно като някакво клише, празно от съдържание защото е изтъркано от употреба...
Не приказвай много, малкото, но точни думи са много по-силни.
Моан е права - каквото и да кажеш, кажи го от сърце.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Оставаме в спомените на хората такива, каквито сме били - всеки ще се радва на хубав спомен за човека, нищо, че ви е тъга...

Щом е бил добър човек - припомни неговите добрини. Ако е бил весел - припомни някоя негова шега...

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Здравей Леонардо,

Не знам дали ще мога с нещо да помогна, но като човек загубил през последните две години трима от най-близките си роднини, мога да кажа това:

Смъртта на човек от семейството е най-тежката лична драма пред която сме безсилни. Най-доброто което можеш да направиш е да дадеш подкрепа, не само утре, а и за напред. Бъди там и сподели чуждата скръб - това е единственото и достатъчно нещо което можеш да направиш.

Думите - зависи много от това какви са хората и какво е погрбението. Трудно ми е да дам съвет. Хубаво е да се споменат конкретно добрите му качества и дела и да се изкаже, че хубавите спомени ще останат.

Кураж за утре!

Всички за подкрепата.

Ти можеш!

вече явно е късно за съвети по речта, но все пак по темата по принцип. когато почина баба, моето успокоение беше, че е живяла правейки добро и че много са хората които ще я помнят с добро. тя имаше много приятели които не я забравяха и тези които са още живи продължават да се обаждат понякога. май това е което остава след хората - спомена за това какви са били приживе.

Спомням си за добрите хора ,които вече няма да видя.... Реве ми се... Щото бяха ИСТИНСКИ ,на които можех да имам пълно ДОВЕРИЕ!!!! Съжалявм че си загубил такъв човек!


Аз мога!А ти?