Без тема

Дъжд


Навън вали!
Бушува в мрака
Тъй яростната сила
на дъжда.
Поглеждам те и
в погледа ти срещам
негаснещата сила на страстта!
Вали, а в моята душа е топло
Защото срещам твоя нежен взор!
Десницата ти нежно ме докосва
и пролетен събужда в мен простор!
Реките топли стичат се по склона
и носят топлината на нощта!
И в тъмнината след пороя
тя влива я във нашите тела!



На теб

Нощта е тъмна и потайна,
а аз отново съм сама.
Дали ще дойде ден накрая
или пък вечната тъма?
Нощта е тъжна и безкрайна,
а аз съм толкова сама.
Къде сега си ти в безкрая
да стоплиш моята снага?
Къде си ти сълзите мои
да пресушиш със нежен зов?
Защо не си до мен във мрака
да сетиш моята ръка?
Че нежността ми е безбрежна,
но нужна ли ти е сега?
Ще чакам аз денят да дойде!
Дано е слънчев и красив!
Ще чакам ти да се завърнеш
защото искам те щастлив!
Обичам те и обичта ми
ще се изправи кат скала!
На бурите да се опълчи
И да посрещне утринта!

Хубаво е!Има топлина!