Като

Изтърпяха ни, всичките спомени
побеляха от грижи по нас.
Като мъжка сълза се отронваха
и крещяха, тихо, без глас.
Загрубяха, изгубиха формата
и се сляха- кога и къде.
Като търсещ дома си бездомник
извървяха безброй светове.
Оцеляха, до смърт изтормозени
ни ругаха, за всичките дни.
Като птица в гнездото сред клоните
се прибраха, с черни коси.



~

на бетоновия възел ми се вързаха на акъла