Страници от дневник

Страници от дневник

Пак съм тук в големия град.
Сред море от хора.И отново
срещам познат, но от тези,
които не искам да виждам.
Горещо е.Има толкова време.
Всичко е глупост и чаша безвремие
пълна наполовина.Часовникът върви
връщане назад няма.Отивам към
зрънцето светлост в тунела.Към
малката красива статуя на фея.
Много предстои.Много време има.
Много ли искам?Не зная.Искам лято,
а не студена зима.Светлина ми
трябва на тъмно умирам.А стане
ли твърде светло на тъмно отивам.
Утре е винаги в бъдеще време.
Няма отминало утре.Вчера беше,
а днес е без време.Неуморно върви,
безметежно.Безнадеждно с надежда
лъчиста.Сноп лъчи от чиста роса,
малко ъгълче зелена трева.
Малко огнено време,малко
бавна вода,стръкче истинско цвете
и една топлина..Две надежди открити,
прояснено чело,устни яростно впити
в други устни.Любов.Сладка и безнадеждна
Умъртвила една твърде бяла надежда
и милувка сама.За любов няма сега да говоря.
Тя е в момента сама.Тук иска само страстта.
Страст непринудена,топла и сладка.
Страст гореща,прекрасна.Нега.
Един блян тук свежда снага.
Иска живот,иска свят и надежда.
Искам нещо да кажа,но гласът ми мълчи.
Тъжно пази го стража на разума.
Той отговаря за тези неща.
Дума няма да кажа,да докосна
не мога,поглед не трябва да спирам.
А какво мога да сторя?Нищо.
Стига с това.Все до тук ли трябва да стигам?
До въпроси,въпроси...
О, не.Спирам.А пред мен
е картината сгрята от лъчите
преминали през червени чадъри,
плътно сплели тела над маси червени
и една топла тишина е наоколо.
Хора има ,а всякаш ги няма.