Вярно ли е че.........??

Извинете ми предварително но искам да ви попитам. Вярно ли че една жена шансовите и да забремене 80% е до 30 годишна възраст? Поне така ми каза моя лекар. Е аз ги наближавам а след 30 години шансовите падали почети на половина. Моля ви отговоретеми и се надявам да не обидя никого с моя глупав въпрос но за мен е доста сериозен. От почети година се опитваме да си направим бебе и не се получава та затова започнах да се интересувам и задавам такива въпроси. Благодаря предварително на всички които ще прочетат моя въпрос и на всички които ще ми отговорят. Спорен ден ви желая...

Не съм съгласна с това твърдение .......... Много жени има раждали над 30, както има и много жени под 30-те, който им е много трудно да имат деца ...... Не зависи според мен от възрастта , а от организъм, болести и т.н. Ако си напълно здрава не виждам причина да нямаш над 30 деца ............ Изобщо недей да се пооддаваш на такива глупости , макар и поднесени от ликаря ти

Направо не знам какво да ти кажа, че си имам проблеми имамсиги и те само от моя старана, но това изказване на моята лекарка така ме разтрои че нямам думи. Напрово съм някакво таково състояниече, което ми е много трудно да го опиша. Та според нея веднага трябва да тръгна за Майчин дом София и то за операция. Имам поликистозни яйчници.Ужас направо нямам думи.

Истината е, че можеш да имаш проблеми и на 20 години и на 30 години. Повечето момичета, които са на 20 все още не мислят за бебета и не знаят, че могат да имат проблеми, но това зависи само от здравето на конкретния човек.
Не мисля, че трябва да се отчайваш, 30 години е една чудесна възраст за бебе. Много жени са с поликистозни яйчници и са забременявали, зависи на какво се дължат - може да са хормонални проблеми, може да е възпалителен процес, но това трябва да се установи, а не просто ти ги имаш и хайде на операция. А ако не се дължи на тях. Не знам какви изследвания сте си правили, но трябва и двамата да се захванате с тях - спермограма, хормонални изследвания, ако се наложи цветна снимка и т.н., но най-важното заредете се с оптимизъм , че ще успеете.
Искрено Ви пожелавам успех.

Това не е мнение на твоята лекарка, а е световна статистика. Разбира се,
че има забременели много след 30, има и забременели и след 40, но фактите са си факти.
Още по-тревожни са фактите, че преди границата е била 35 години, а вече е слезнала доста надолу.
Това естествено няма смисъл да те стресира, но не бива да се отрича истината!!!

Относно поликистозните яйчници, кога ги открихте, защо до сега не е предприето нищо? На мен ми ги оперираха още на 18 год възраст.

Ако се налага, операцията не бива да те плаши. Всичко минава и се забравя!
После идват други хубави моменти!!! Късмет!!!

Di.di, какво безсрамие!

Как можеш да даваш такива съвети, без изобщо да си ама никак наясно!
Поликистозни яйчници от възпаление!?!?! Ти някакви нови факти измисляш в медицината! Вбесена съм, защото успокоявате излишно тази жена, даже и ще я спрете от операция, ще я накарате и да си смени лекарката!

Проблемът е твърде комплексен, нарушен е хормоналния баланс и в много случаи операцията е абсолютно добро решение.

60 % от оперираните забременяват!!!!! От неоперираните едва ли е толкова!

Съвсем, ама съвсем не исках, да пиша за себе си, защото тук не е мястото, и знам, че не е уместно, защото всички сте много изстрадали, но аз в момента съм бременна, след такава операция. Извинявам се на всяка една поотделно тук.

Ето информация:
ДЕФИНИЦИЯ: Синдромът на поликистозните яйчници е комплекс от хормонални разстройства, които въздействат върху цялото тяло на жената и найното здраве. За пръв път е описан през 1935 г. от Stein и Leventhal при жени със стерилитет, затлъстяване, окосмяване, аменорея и поликистозни яйчници.

СИНДРОМ ИЛИ БОЛЕСТ на поликистозните яйчници? Повечето лекари приемат понятието синдром, защото клиничната проява е съвкупност от различни симптоми, причината за които е една и съща - хормонални нарушения.

ДРУГИ НАИМЕНОВАНИЯ: Синдром на Stein-Leventhal, склерополикистозни яйчници, поликистозен овариален синдром, хиперандрогенна хронична ановулация и др. Понятието хиперандрогения овариалис е по-широко, въпреки че в тесен смисъл се разбира синдром на поликистозните яйчници /СПЯ/.

ЧЕСТОТА: Установява се у 5-10 % от жените в репродуктивна възраст и е една от водещите причини за стерилитет и безплодие.

ПРИЧИНИ И ТЕОРИИ ЗА СПЯ: Точната причина не е известна, въпреки многобройните изследвания в тази област.
Хипоталамо - хипофизарна дисфункция – нарушение на ритъма и/или на количеството на някои хормони, както и на техните взаимовръзки.

Ензимни дефекти в продукцията на хормони от яйчниците и надбъбречните жлези.

Инсулинова резистентност и хиперинсулинемия - инсулиновата резистентност е състояние, при което инсулинът не осъществява ефектите си поради намаление на броя и чувствителността на инсулиновите рецептори в прицелните клетки. Това води до компенсаторна хиперинсулинемия /повишаване на инсулина в кръвта, поради повишената му продукция от панкреаса/. Когато клетките на панкреаса изчерпят възможностите си за синтеза на инсулин, постепенно се развива нарушен глюкозен толеранс и захарен диабет. Проучванията от последните години показват, че повишеното ниво на инсулина в кръвта води до повишена продукция на мъжки полови хормони /андрогени/, повишен риск от диабет, сърдечно-съдови заболявания и някои злокачествени заболявания. Хиперинсулинемията стимулира синтезата на андрогените чрез:

• - директна стимулация на лутеинизиращия хормон /ЛХ/, който от своя страна стимулира андрогенната продукция от яйчниците;
• - намаляване на нивото на белтъка, свързващ тестостерона. По този начин се увеличава нивото на свободния /активен/ тестостерон/;
• - стимулация на активността на ензимите, участващи, както в яйчниковата, така и в надбъречната продукция на стероидни хормони, специално на андрогени.

Генетична теория - заболяването е свързано с генетичен дефект в Х хромозомата на бащата /предава се от баща на дъщеря/. Въпреки установяването на фамилност на заболяването, засега няма убедителни данни в подкрепа на генетичната теория. Както при захарния диабет, съществува генетична предиспозиция за развитието на СПЯ.

Теория на Samjuel Yen за повишеното адренархе /започването на надбъбречната стероидна секреция и отключване на пубертета/. Адренархе е свързано с повишено отделяне на мъжки полови хормони от надбъбречните жлези, които се метаболизират до женски полови хормони /естрогени/ в подкожната мастна тъкан. Естрогените повишават чувствителността на хипоталамуса, в резултат на което той произвежда повече ЛХ, отколкото фоликулинстимулиращ хормон /ФСХ/. Това води до разрастване на тека интерна на яйчниците, нарушаване на растежа и развитето на фоликулите, повишаване на продукцията на андрогени, които се метаболизират в подкожната мастна тъкан до естрогени. Така се поддържа непрекъснато един порочен кръг.

Според някои автори поликистозата на яйчниците не е отделна нозологична единица, а е логичен завършек на всяко негативно въздействие, водещо до хронична /персистираща/ ановулация.

КЛИНИЧНИ ПРОЯВИ: Менструални разстройства. Най-честата проява на СПЯ са разредените /олигоменорея/ до липсващи /аменорея/ менструални цикли. За олигоменорея се говори, когато са налице 8 или по-малко менструални кръвотечения за една година. В други случаи се наблюдава обратното - по-чести цикли /полименорея/ или по-силни кръвотечения по време на цикъла /менорагия/ или извън него /метрорагия/. Тежките кръвотечения говорят обикновено за други причини - миоми, полипи и други тумори на матката. Причината за менструалните нарушения е нарушената функция на яйчниците, поради което не може да се отдели яйцеклетка всеки месец. В зависимост от възрастта на болната или хормоналния статус отговорът към нарушената яйчникова функция е различен - олигоменорея, аменорея, полименорея или дисфункционални кръвотечения. При една и съща болна е възможна смяна на периоди на аменорея с периоди на мено-метрорагия.
Ановулация - при всеки цикъл се развиват фоликули в яйчниците, но те не достигат необходимия размер за настъпване на овулация и се превръщат в малки кисти. По правило жените със СПЯ имат 5 или по-малко нормални /овулаторни/ цикли за една година.

Хиперандрогенизъм - повишаване на нивото на андрогените /мъжките полови хормони/ - тестостерон, андростендион, дехидроепиандростерон сулфат /ДХЕАС/.
Стерилитет - неспособност за забременяване в продължение на 6-12 месеца при редовен полов живот - средно 2 пъти седмично. При СПЯ стерилитетът се дължи на ановулация или дизовулация /при повече от 70% от болните/.
Инфертилитет - неспособност да се износи бременността до раждането на жизнеспособен плод - най-често се дължи на лутеинова /прогестеронова/ недостатъчност в първите три месеца от бременността - 30% от случаите.
Хирзутизъм - увеличаване на окосмяването на типични за мъжете места /лице, около ареолите и между гърдите, по срединната линия на корема, гърба, бедрата, пръстите/. Степента на изява на окосмяването е в пряка зависимост от нивото на андрогените, наследствено обусловената чувствителност на космения фоликул към действието им, както и от расовите особености.
Алопеция /оплешивяване/ и дефлувиум /разреждане/ на косата.
Акне, омазняване на кожата и себорея /т. н. пърхут/ - повишената продукция на мъжки полови хормони води до повишаване на секрецията на мастните жлези, което при наличие на бактериални или гъбични инфекции често води до акне и себорея.
Акантозис нигриканс - потъмняване и загрубяване на кожата в тилната област, под мишниците, но понякога в областта на ръцете, гърдите, между пръстите, лактите, колената. Не е известна причината за тези кожни промени. Рядко се наблюдава при СПЯ. Може да се срещне и при други ендокринни разстройства /хипоталамичен синдром/.
Яйчникова микрополикистоза - класически поликистозата се описва като “огърлица от перли” по периферията на яйчниците. Не винаги яйчниците изглеждат поликистозни.
Уголемяване на яйчниците - обемът им се увеличава обикновено от 1,5 до 3 пъти. Понякога яйчниците са с нормални размери. При преобладаване на склерозата на яйчниковата строма /голяма давност и липса на лечение/, яйчниците имат по-малки размери от нормалните. Хронична тазова болка /болка, която продължава повече от 6 мес./ - вероятно се дължи на уголемяването, напрежението на яйчниците и дразненето на болковите рецептори в обвивката им, поради отделянето на тъканни медиатори на болката.
Обезитет /затлъстяване/ - болните повишават телесното си тегло, като запазват феминния си /женствен/ вид - 40% от случаите. Не винаги има повишаване на телесното тегло, обратно възможно е поднормено тегло.

Инсулинова резистентност и хиперинсулинемия. Около 30 % от жените със СПЯ имат инсулинова резистентност и хиперинсулинемия. Хиперинсулинемията е фактор, допринасящ за повишения сърдечно-съдов риск при жените със СПЯ. Най-лесно инсулиновата резистентност се доказва чрез определяне на съотношението кръвна захар: инсулин на гладно.
Нарушен глюкозен толеранс и захарен диабет тип 2.
Дислипидемия - част от болните имат повишени холестерол, триглицериди и повишен риск за развитие на атеросклероза - повишен "лош" холестерол /LDL - холестерол/ и понижен "добър" холестерол /HDL - холестерол/.
Хипертония - Кръвното налягане обикновено е нормално, но нерядко е над 140/90 mmHg.

ДИАГНОЗА:

КОЙ ЛЕКАР МОЖЕ ДА ДИАГНОСТИЦИРА И ЛЕКУВА ЗАБОЛЯВАНЕТО ?

Всеки дипломиран лекар може да диагностицира заболяването, но най-добре е това да става от специалисти - акушер – гинеколог и/или ендокринолог, които се занимават с ендокринна и репродуктивна гинекология и имат опит в областта на ехографската диагностика на заболяванията на яйчниците. Някои симптоми могат да се лекуват от дерматолози, психотерапевти, диетолози, кинезитерапевти и др.

КАК ДА СЕ ПОДГОТВИ ПАЦИЕНТКАТА ЗА ПЪРВОТО СИ ПОСЕЩЕНИЕ ПРИ ЛЕКАРЯ ?

Напишете си въпросите, които ви вълнуват!

Не се стеснявайте да съобщавате факти от фамилната анамнеза /по бащина, майчина линия, а също за братя и сестри/ - диабет, наднормено тегло, повишени липиди и атеросклероза, високо артериално налягане, сърдечно-съдови заболявания, стерилитет, повишено окосмяване, нередовен мензис, започването и евентуално спирането на менструалната функция на майката.

Определете най-съществените си проблеми - наднормено тегло или затлъстяване, окосмяване и акне, нередовен мензис или стерилитет.
Споделете вашите желания и планове за евентуална бременност.

Когато става въпрос за стерилитет, носете всички изследвания, които сте направили в тази насока /хистеросалпингография, ехографски изследвания, базална температиура и др., изследвания при съпруга/партньора/

КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ЗАБОЛЯВАНЕТО ?

Няма един единствен тест или изследване, който да постави категорично диагнозата.

Анамнеза - началото на първия мензис /менархе/, нередовен мензис, начало и прогрес на акне, хирзутизъм, себорея, кръвно налягане, промени в телесното тегло, бременности, аборти и т.н.

Статус - общ и локален /гинекологичен/ - определяне на степента и вида на хирзутизма /окосмяване/, акне, стрии, напълняване, обща конструкция на тялото, развитие на вторични полови белези и гинекологичен преглед /вид на външни полови органи, големина на клитора, дълбочина на влагалището, състояние на маточната шийка, матка, яйчници/ и др.

Ултразвуково /ехографско/ изследване на малкия таз /яйчници и матка/ - желателно е да се извършва трансвагинално, ако пациентката не е девствена; в противен случай се извършва трансабдоминално /през корема/ при пълен пикочен мехур (1 час преди прегледа да болната трябва да е изпила 1 литър вода).

Класическият ехографски образ на поликистозните яйчници е:

- множество периферни кистички /т. н. "огърлица от перли"/, над 8 –10 на брой във всеки яйчник, не по-големи от 10 мм.
- задебелена уплътнена /рефлектираща/ капсула, хиперехогенна /уплътнена/, увеличена строма /междинна тъкан в центъра и около кистичките/,
- увеличен обем на яйчниците - от 1,5 до 3 пъти,
- долнограничен или намален размер на матката.

МОЖЕ ЛИ ДА ИМА ПОЛИКИСТОЗНИ ЯЙЧНИЦИ БЕЗ НАЛИЧИЕТО НА СИНДРОМА /КОМПЛЕКСА ОТ ДРУГИТЕ СИМПТОМИ/ ?

Около 20-30 % от жените имат поликистозни яйчници при ехографското изследване, без да имат другите характерни симптоми на синдрома /окосмяване, акне, менструални нарушения, стерилитет обезитет и др./. Ехографската поликистозна структура трябва да се счита само като един често срещан симптом, който в никакъв случай не е достатъчен за поставяне на диагнозата СПЯ.

МОЖЕ ЛИ ДА ИМА СПЯ, БЕЗ ДА ИМА ЯЙЧНИКОВИ КИСТИЧКИ ?

Въпреки, че поликистозната структура на яйчниците е основен критерий за поставяне на диагнозата, възможно е да има СПЯ и без поликистоза. В този случай опорни точки за диагнозата са данните от килиниката и хормоналните резултати. Понякога /особено при трансабдоминално ехографско изследване/, не могат да се установят дискретните ехографски характеристики на синдрома /особено при леките форми и в началото на заболяването/.

Така че, липсата на поликистозна структура на яйчниците не отхвърля диагнозата, както и наличието на яйчникови кистички не я поставя със сигурност. Необходими са и други изследвания.

КРЪВНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ :

- ХОРМОНАЛНИ :

- FSH, LH и сътношението LH/FSH – в кръвна проба, взета на 3-7 ден от началото на менструалното кървене. Обикновено има покачване на нивото на LH и повишено сътношение LH/FSH. Нормално то е около 1. При СПЯ достига стойности над 1,5. Трябва да се знае, че не винаги при СПЯ съотношението LH/FSH е променено. Въпреки това, стойност над 2 се приема за важен белег в полза на диагнозата.
- Естрадиол – обикновено е около долната граница на нормата /в кръвна проба взета на 3-7 ден от началото на цикъла/. Измерването на естрадиола в средата на цикъла не показва характерния предовулаторен пик /24-36 часа преди предполагаемата овулация/. Общото количество на естрогените обаче е повишено, поради повишеното превръщане на андростендиона в естрон.
- Пролактин - при около 30% от болните със СПЯ се наблюдава лекостепенно повишаване на нивото на пролактина, което трябва задължително да се има предвид при вземане на решение за медикаменозно лечение, особено когато се цели забременяване.
- Прогестерон – /21 - 23 ден от началото на цикъла/ - винаги е нисък в лутеиновата фаза, което потвърждава липсата на овулация. В редки случаи, в началото на заболяването нивото на прогестерона може да е нормално.
- Тестостерон - в повечето случаи е повишен. По-показателен е свободният тестостерон, който представлява биологично активната част от общия тестостерон.
- Белтък, свързващ тестостерона /SHBG/ Повишената андрогенна секреция често води до намалената му продукция и по този начин се увеличава свободния /активния/ тестостерон.
- Андростендион - маркер за андрогенната продукция на яйчниците. Почти винаги е повишен.
- Дехидроепиандростерон сулфат /ДХЕАС/ - маркер за андрогенната продукция на надбъбречните жлези; обикновено е нормален или леко повишен при жените с наднормено тегло.
Инсулин – в кръвна проба взета сутрин на гладно, след гладуване най-малко 8 часа, но не повече от 16 часа. Възможно е да е нормален, но по-често е повишен. Нивото на инсулина изследва и след обременяване с глюкоза - обикновено то е силно повишено.

- БИОХИМИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ :

-кръвна захар, холестерол, триглицериди, липидограма, инсулин гликиран хемоглобин /HbA1c/, пикочна киселина, общ белтък, албумин, чернодробни ензими, урея, креатинин и др.

ДЪЛГОСРОЧЕН РИСК И УСЛОЖНЕНИЯ НА СПЯ

СПЯ е свързан с повишен риск от ендометриална хиперплазия и ендометриален карцином, инсулинова резистентност и захарен диабет тип 2, артериална хипертония, атеросклероза, сърдечно-съдови заболявания.

Ендометриална хиперплазия представлява задебеляване /разрастване/ и структурни промени на ендометриума с развитие на абнормни клетки, които постепенно могат да се превърнат в ракови. Диагнозата се поставя чрез ехография /желателно е с цветен доплер/ и диагностичен кюретаж, който директно определя вида и структурата на ендометриума. Профилактиката на това състояние е приемане на стимулатори на овулацията, контрацептиви или най-често прогестеронови препарати /гестагени/ във втората половина на менструалния цикъл.

Какво трябва да се направи за да се намали риска от захарен диабет тип 2 - подходяща диета, двигателен режим, отслабване на тегло и при нужда употреба на медикаменти подобряващи инсулиновата чувствителност. Такъв достъпен медикамент е Метформин /Сиофор/.

Профилактика на дислипидемиите - подходяща диета, двигателен режим, редукция на телесното тегло, а при нужда и след лекарска преценка – медикаменти, намаляващи липидите в кръвта.

Профилактиката на артериалната хипертония и сърдечно съдовия риск се базира на същите принцити. Изключително важни са тясното сътрудничество между лекаря и пациента, както и редовния контрол на кръвното налягане и общото състояние на болните.

Синдром Х или метаболитен синдром е комбинация от инсулинова резистентност или захарен диабет тип 2, дислипидемия, артериална хипертония и затлъстяване. Възможно е съчетаването на СПЯ със синдром Х, но трябва да се знае, че това са две напълно различни заболявания.

ИМА ЛИ КАРДИНАЛНО ЛЕЧЕНИЕ НА СПЯ ?

За съжаление, не! СПЯ е състояние, което повече е изследвано, отколкото лекувано!

ЛЕЧЕНИЕ НА СТЕРИЛИТЕТА ПРИ ЖЕНИ СЪС СПЯ

Стерилитетът се дължи на липсата на овулация. Наличието на редовен менструален цикъл не е гаранция за наличие на овулация. Обратно, не винаги нередовният менструален цикъл се дължи на липса на овулация.

LUF syndrome /лутеинизиран неруптурирал фоликул/ - състояние, при което е налице директно превръщане на доминантния фоликул в жълто тяло, без отделяне на яйцеклетка. Често се наблюдава при жени със СПЯ. Употребата на нестероидни противовъзпалителни средства може да доведе до този синдром.

Първата задача при жените, желаещи бременност е да се проведат тестовете за доказване на овулация:

- базална температура – измерва се като термометърът се поставя в ануса /най-често/, във влагалището или в устата.

Условия -

• Измерването се извършва винаги в един и същи час сутрин, след минимум 8 часа сън, преди ставане от леглото, в лежащо положение на тялото.
• Термометърът трябва да се държи минимум 5 минути;
• По време на мензис и при липса на мензис /аменорея/ базална температура не се мери.
Данни за овулация има, когато температурата са повиши с повече от 0,4 градуса по Целзий през втората половина на менструалния цикъл и се задържи на това ниво повече от 10 дни.
Температурата се повишава около 24 часа след овулацията при настъпването на руптура /разкъсване/ на фоликула/.
- Бързи тестове за овулация – отразяват пика на секреция на ЛХ, който настъпва 12-24 часа преди овулация. Не са подходящи при жени със СПЯ, поради факта, че при тях нивото на ЛХ е трайно високо и тестът може да е положителен през цялото време.
- Фоликулометрия – ехографско измерване на броя и размера на фоликулите и установяване на тяхната руптура /овулация/. Значение имат и дебелината и структурата на ендометриума. Това е най-точният и най-информативният метод за доказване на настъпването на овулация.

• Най-физиологичният начин за възстановяване на овулацията е намаляването на телесното тегло. В резултат на това намалява инсулиновата резистентност и нерядко се стига до спонтанно възстановяване на овулацията. Медикаментозно лечение

• Индукция на овулацията с антиестрогена Clomifen citrat /Кломид, Клостилбегит, Серофен, Серпафар и др./. Това е евтин и сравнително ефективен метод, при който се постига овулация в 70% от случаите. За съжаление, само при около 40% от болните със стимулирана овулация се постига бременност. Стимулациите се правят 3 до 6 курса. Растежът и развитието на фоликулите и овулацията се установяват чрез ехографския метод.

• Стимулация на овулацията с ФСХ - препарати / Metrodin, Puregon-/ и ЛХ /Pregnуl/ или с комбинирани ФСХ/ЛХ - препарати /Humegon, Pergonal/.

• Лечение с аналози /агонисти/ и антагонисти на освобождаващия хормон на гонадотропните хормони /ЛХ-РХ/ в съчетание с препарати на ЛХ и ФСХ. Лечението се извършва от специалист акушер-гинеколог под редовен ехографски и хормонален контрол. Ако дозата е недостатъчна и/или схемата е неправилна липсва ефект. При предозиране може да се стигне до свръхстимулация и образуване на големи кисти на яйчниците.

• В някои случаи /например, при болни с наднормено тегло/ се прилагат кортикостероидни препарати - Дексаметазон /Преднизолон Ф/. Целта е потискане на нощната секреция на адренокортикотропния хормон /АКТХ/ и оттам - намаляване на продукцията на надбъбречни андрогени.

• При болни с повишено ниво на пролактина /25-30% от случаите на СПЯ/ се прилагат допаминови агонисти – Бромкриптин /Парлодел/, Каберголин /Достинекс/ в ниски дози.

• Медикаменти, подобряващи инсулиновата чувствителност и намаляващи хиперинсулинемията - метформин – Siofor и по-новите -тиазолидиндиони. Подпомагат възстановяването на овулацията, особено в съчетание с други стимулатори.

• Прогестеронови препарати – Дуфастон, Провера и др. Прилагат се с цел потискане на повишения ЛХ. Прогестероновите препарати подготвят ендометриума за бъдещата бременност. Дидрогестерон / Дуфастон/ се прилага и за поддържане на бременността до края на 12 гестационна седмица. След този пероид плацентата секретира достатъчно количество прогестерон за поддържане на бременността.

• Хирургическото лечение на стерилитета – клиновидна резекция или лапароскопска фенестрация на яйчниците. С тези методи на лечение се постига бременност при около 60 % от болните. Възстановяване на менструацията се наблюдава при около 80 %, а намаление на хирзутизма - само при 10 до 30 %.

БРЕМЕННОСТ И СПЯ

Честотата на спонтанните аборти при жени със СПЯ е по-висока в сравнение със здравите жени – над 45%. Основни причини за това са :

• недостатъчната продукция на прогесгерон, както преди забременяването /води до некачествен предимплантационен ендометриум/, така и след настъпване на бременността. По тази причина е необходим контрол на прогестероновото ниво в кръвта и при необходимост прилагане на адекватно заместително лечение - Дуфастон или естествен прегостерон.

• повишената инсулинова резистентност и повишените нива на инсулина или кръвната захар могат да доведат до некачествена овулация и непълноценна яйцеклетка, а също така и до нарушения на ембрионалното развитие. Приемането на метформин в първото тримесечие на бременноста може да намали честотата на спонтанните аборти от 45 на 9 %. В някои случаи метформинът се прилага през цялата бременност. Не се разрешава употребата на метформин по време на кърмене.

Жените със СПЯ и бременност имат повишена честота на гестационен диабет /захарен диабет, който се развива по време на бременността и “изчезва” след раждането/. Това води до раждането на бебета с наднормено тегло, често с незрелост на белия дроб и с трудна адаптация към извънутробния живот.

ЛЕЧЕНИЕ НА СПЯ, КОГАТО НЕ СЕ ЦЕЛИ ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ.

КОНСЕРВАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ. Използуват се много медикаменти /поотделно или в комбинация/ за въздействие върху различните симптоми.

Контрацептивни медикаменти – представляват комбинация от естрогени /етинилестрадиол/ и прогестини в различни сътношения. Желателно е да се използват монофазните, по-високо дозирани медикаменти, съдържащи новите гестагени /дезогестрел, гестоден, норгестимейт и др./. Смята се, че двуфазните и трифазните препарати имат ниска концентрация на хормоните в първите дни на приемането им, поради което не могат да потиснат началния растеж на фоликулите. Прилагането им може дори да увеличи микрополикистозата. Механизъм на действие на контрацептивните средства:

Прогестините намаляват нивото на ЛХ, който е основен стимулатор на андрогенната продукция от яйчниците; потискат антивността на 5-алфа-редуктазата /еннзим, който превръща тестостерона в дихидротестостерон - многократно по-силен андроген/ в кожата; потискат продукцията на ДХЕАС, намалявайки по този начин синтезата на андрогени от надбъбречните жлези.

Естрогените повишават нивото на белтъка свързващ тестостерона, като по този начин намаляват свободния /активен/ тестостерон и увеличават свързания тестостерон, който е метаболитно неактивен.

Комбинацията от естрогни и прогестини води до т. н. инактивитетна обратима атрофия на яйчниците като едновременно с това замества липсата на полови хормони в женския организъм. Лечението е обикновено продължително – 1-2 години. Най-често използвания контрацептивен препарат е Диане – 35 – съчетание от 35 мкг етинилестрадиол и 2мг ципротеронацетат – 21 табл. в блистер. Ципротеронацетатът е мощен синтетичен гестаген, който освен гестагенни свойства, притежава и силно антиандрогенно въздействие /блокира рецепторите за тестостерон в прицелните клетки и същевременно намялява активността на 5-алфа-редуктазата/. За засилване на антиандрогенния ефект на Диане – 35 може да се прибави дъпълнително ципротеронацетат. Лечението само с ципротеронацетат е неподходящо, защото няма сигурен контрацептивен ефект и при евентуална бремненност, би довело до нарушаване на половата диференциация на мъжкия плод и до хермафродитизъм. Ефектът по отношение на хирзутизъма настъпва най-рано след 6 месеца, а акнето и себореята се повлияват още в първите няколко месеца от началото на лечението.

3/. Спиронолактон – антиалдостеронов диуретик със сравнително слаб антиандрогенен ефект на рецепторно ниво. Употребява се като антиандроген в продължение на 1 - 2 години. Ефектът по отношение на хирзутизма настъпва постепенно след шестия месец. Подходящ е за болни с високо артериаолно налягане и склонност към задръжка на течности. Противопоказан е по време на бременност и кърмене.

4. Флутамид /Flucinome/ - нестероиден антиандроген. Ефектът му се състои в блокиране на андрогенните рецептори. Медикаментът не притежава хормонална активност и затова не подтиска гонадотропните хормони. Не повлиява надбъбречната функция. Може да се комбинира с хормонални контрацептивни таблетки. Използва се най-често в онкологията за лечение на рак на простатата.

5. Финастерид - представлява инхибитор на ензима 5-алфа редуктаза. Блокира превръщането на тестостерон в дихидротестостерон /хормонът, който се свързва с андрогенния рецептор/. Ефектът му върху хирзутизма е подобен на този на спиронолактона. Основните странични ефекти на медикамента са стомашно-чревните оплаквания. Плазменото ниво на тестостерона може да се повиши по време на лечението с финастерид.

6. Кетоконазол / Низорал/ - противогъбичен медикамент, който води до подтискане на стероидната /в частност на андрогенната/ синтеза. Продължителността на лечението е обикновено 3 – 6 месеца. Ефектът му по отношение на хирзутизма и другите кожни промени е добър. В някои случаи медикаментът може да наруши функцията на черния дроб, поради което е необходим периодичен контрол на чернодробните ензими.

7. Агонисти на ЛХ-РХ – предизвикват функционално потискане на хипофизата, а оттам и на яйчниковата дейност. За потискането на андрогенната продукция от яйчниците е необходима по-висока доза, в сравнение с тази, необходима за потискане на естрадиоловата секреция. Използват се депо препарати - трипторелин /Decapeptyl/, госерелин /Zoladex/. Агонистите на ЛХ-РХ имат много странични действия /остеопороза, намалено либидо, аменорея и др./, които могат да бъдат избегнати при съчетавеното им с хормонални контрацептиви.

КОЗМЕТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ :

Акне – андрогените водят до увеличение на себума /секрет от мастните жлези и епидермалните клетки/, който запушва порите им и при наличие на бактериална инфекция се получава акне. Антиандрогенната терапия /ципротерон ацетат, спиронолактон, флутамид и финастерид/, както и контрацептивите /Диане-35/ водят до намаляване или изчезване на акнето. Използват се и антибиотици /обикновено тетрациклини в ниски дози продължително време/, а също така и козметични процедури.

Акантозис нигриканс - Лечението е с медикаменти предизвикващи т. н. химически пилинг /Ретин –А/, нестероидни противовъзпалтелни средства /Индометацин унгвент, Аспирин/. Алопеция и дефлувиум – лекуват се с антиандрогени, миноксидил /лосион и таблетки/, трансплантация на коса.

Хирзутизъм - Нормализирането на нивото на андрогените с антиандрогени, контрацептиви и медикаменти, подобряващи инсулиновата чувствителност води до постепенно намаляване на нежеланото окосмаване, но то никога не изчезва напълно. Затова е необходимо да се използват козметични методи за обезкосмяване, като допълнение към медикаментозната терапия.

Методи на обезкосмяване :

Отскубване с пинсети или с електрически епилатори - евтин метод, но често води до инфекции на кожата.
Бръснене – трябва да се прави почти ежедневно. Често прадизвиква нараняване, но противно на досегашните схващания, не води до промени в структурата, цвета и растежа на космите. Изрусяване на космите – извършва се с перхидрол или бои, обикновено 2 пъти месечно. Космите стават по-малко забележими, но растежът им не се променя.

Депилатоари – химически вещества под формата на пяна или крем, които временно премахмат окосмяването. Трябва да са прилагат няколко пъти месечно. Често предизвикват алергии и увреждане на кожата.

Кола маска – скъп и болезнен метод. Използва се специален клей, който след изсъхване се отлепва и отскубва космите. Има голям риск от инфекции /особено за заболявания преносими по полов път, когато се използува за обезкосмяване в половата област/. Обикновено се извършва 2 пъти месечно.

Електролиза /електроепилация/ - унищожаване на космения фоликул с електричество посредством игла. Когато обескосмяването е направено професионално, то е окончателно. Не остават белези, но е болезнено, скъпо и има риск от инфекции. Употребата на пинсета и гелове, които подобряват електропроводимостта е по-малко болезнено, но е с по-слаб ефект в сравнение с иглената електролиза.

Лазерна или фотоепилация – изгаря само черните косми до корена. Методът е скъп, предизвиква болка и може да причини пигментни промени на кожата. Необходими са няколко процедури за постигане на ефект.

Всички методи за обезкосмяване лекуват следствието, а не причината. Много е важно да се нормализира нивото на андрогените в кръвта, преди да се започнат козметичните процедури. Ако андрогените са повишени, ще се появят нови косми, въпреки електролизата и лазерепилацията.

ДИЕТА И ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ
Най-често жените със СПЯ са с наднормено тегло /обикновено лекостепенно затлъстяване/, но има и такива с нормално, дори с поднормено тегло. Основна роля за повишаване на телесното тегло играе инсулиновата резистентност, респективно повишеният инсулин, затова лечението с метформин /Siofor/, е изключително важно.

Диетата включва ограничаване на животинските мазнини, тестените изделия и лесно усвоимите захари. Желателно е да се приемат до 2000 калории дневно.

Двигателен режим – подходящо е упражняването на спорт с продължителни, но не силови натоварвания /бягане, плуване, тенис, аеробик, колоездене, танци, туризъм и др./. Повишената двигателна активност подобрява усвояването на инсулина, подобрява кръвотока, намалява липидите, подобрява физическия и психическия тонус.


ПСИХОТЕРАПИЯ :

Жените със СПЯ обикновено са с различна степен на депресия, поради козметичните и репродуктивни преблеми, спътстващи заболяването. Често имат изразен предменструален синдром /съчетание на физически и психически дискомфорт от няколко дни до две седмици преди мензиса/. С подходяща психотерапия и автопсихотренинг могат да се постигнат много добри резултати. Много е важна атмосферата в семейството, в работата, подкрепата на приятелите.

ОБОБЩЕНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ

Очаква се одобрението от FDA / Food and Drug Administration / в САЩ на нов медикамент /Vaniqa/, който се нанася върху кожата на лицето двукратно дневно и води до намаляване на окосмяването при 70 % от болните. Медикаментът блокира ключовия ензим, който стимулира космения растеж.

В заключение, СПЯ остава и до днес една енигма в ендокринната гинекология. Този синдром се представя с палитра от клинични и биохимични характеристики, които трудно могат да бъдат обединени в едно заболяване. Изучаването на синдрома надхвърля далеч чисто репродуктивните проблеми.

Да ти кажа откриха ми ги преди 3 години но едва забележими кистички, тогама уж имах някава берменност, поне така ми каза лекарката. Но може би след седмица от прегледа и ми дойде, от тогава не се е получавало, ако въобще може да се каже че е имало някаква бременност. И от онзи момент след като ми дойде, аз пак отидах на лекар и започнаха да ми изписват най различни противозачатачни, поне така ми казаха че ще се махнат кистите но безуспешно. След това ходих на един билкар и ми препоръча да пия Турта пречиствала кръвта и цяла да ми изчисти кистите. Е тази билка я пих почети три месеца и то без резултат. След око ло 1,5 годна аз пак отидох на лекар е този път ми казаха че няма пречина да не забременея, много момичета с поликистозни яечници забременявали изследванията при съпругат ми са нормални. И все ме успокояват и ми изписват най различни рекарства, е последно пих дуфастон или нещо подобно беше може и да бъркам с лекарството но ми казаха че е за забременяване. Не занм напрово съм се отчаила, и никой не обръща внимание че цикълът ми е през 45 дни и на всичкото отгоре имам и някакво кошмарно бяло течение. Във Вторни ще хода при друга лекарка много ми я похвалиха. Надавам се да ми обърне внимание, и на мен.

Виж, съвсем не исках да те разстройвам.
Онази бременност как така не е била потвърдена?

Всичко друго ми е до болка познато! И при мен противозачатъчните не свършиха абсолютно никаква работа. Този дълъг цикъл най-вероятно означава, че имаш недостиг на прогестерон и естрогени. Това обаче трябва да се докаже с хормонални тестове.

И НАЙ-ВАЖНОТО - имаш ли овулация??? Моя роднина има и тя синдром на поликистозните яйчници и не може да забременее от десет години.
Има сигурно много забременели с този синдром, но ако знаеш колко много има незабременели! Не може страхът от операция да е водещ!!!

Относно билките - само с това не се занимавай, с никакви хомеопатични и тем подобни глупости. Просто при теб няма да ти помогнат с абсолютно нищо. Проблемът е по-сериозен и навързан.

Много е важно да намериш наистина добър лекар, който няма да те баламосва с това, как други забременяват с този синдром.

Сега си сигурно още по-уплашена, но по-добре се вземи в ръце и осъзнай напълно проблема си!

Мила 3 месеца е нищожно малък период,за да очакваш нещо да се подобри.Билките са много ефикасни за някои неща,но трябва да се пият продължително.Една приятелка не можеше да забременее 7 г. и аз я заведох при един лекар-Желязков,който лекува с билки(и е гинеколог)-тя пи билките година и 3 месеца и сега е 4-ти месец бременна.Аз я заведах при него,защото той ми помогна с билки да смъкна пролактина и да повиша ФСХ-сега съжалявам,че ги пих само 6 месеца и мисля да ги почна отново.Та мисълта ми беше,че лечението с билки е продължително,за да е ефикасно.
Аз също съм с ПКЯ и май ще се подложа на лапароскопия.

Аз също минах първо през лапароскопията, за да се установи напълно диагнозата. Някои късметлийки се разминават само с дупчене на яйчниците, без да следва операция след това.
Това наистина въобще не е страшно!!!

"Съвсем, ама съвсем не исках, да пиша за себе си, защото тук не е мястото, и знам, че не е уместно, защото всички сте много изстрадали, но аз в момента съм бременна, след такава операция. Извинявам се на всяка една поотделно тук"
Аз мисля,че е много уместно даже да ни разкажеш за себе си точно тук,защото ти си пример за успешно завършила борбата и ще ни дадеш някаква надежда,а и ще почерпим опит от твоя опит.
Много се радвам,че си успяла-леко бременност и безпроблемно раждане ти желая.

Ох направо не зная какво да ви кажа, това беше преди 3 години, закъсня ми 15 дена и аз отидох на гениколог, и само с един преглед ми каза че съм бременна и дори ме пита дали ще задържа плода. Е отговорих и да, даде ми дори болнични защото имах болки в областта на кръста, изписа ми прогестерон каза че бил за задържане и бам след извесно време ми дойде, е затова се съмнявам че изобщо е имало бременност, та дори аз не съм си правила тогава тест за бременност, доверих се само на гениколошката и ето ти резултат никакъв. Затова така реагирам не за друго.

Това, което мога да разкажа вероятно на повечето жени с този синдром им е известно. Всички мисля минаваме по този път.
Задължително един лекар ни казва, че имаме синдром на поликистозните яйчници, после обаче се намира още един, който да каже, че няма такова нещо. Единият казва, че трябва да се направи ЗАДЪЛЖИТЕЛНО операция, и другият, който твърди, че това със забременяването е решим проблем.
Аз наистина бях много объркана, но се доверих на един.
Иначе първоначално всички пием противозачатъчни, да вярно, че помагали, но при положение, че след няколко години на хапчета, кистите си стоят - значи не са помогнали напълно!

Та направих лапароскопия, която потвърди диагнозата. И после самата операция. После цикълът ми се завърна и мина много време, докато се нормализира напълно.
Аз не агитирам за операция, защото наистина това е последното решение.
Но при положение, че минават години в напразни опити, в месеци без овулация не виждам защо не се прибягва до там.
Не съжалявам. Защото даже и да знаете, че трябва да родите секцио - това си е операция, съм сигурна, че предварително ще се съгласите. Е аз така ги виждам нещата - операцията се забравя, даже на следващия ден от изписването бях на работа, но по-важното е, че си давате истински шанс, стига разбира се това да е препоръчано от лекар!!! От добър лекар!!!
Желя ви късмет на всички!!!

Гама, в този случай се посочва и източникът, от когото си взела информацията - д-р Николай Генов. Някои от момичетата тук се изказаха доста резервирано по отношение на него.

Ти също не бива да поставяш диагнози - по-леките форми на проявление на СПЯ се лекуват с хормонални препарати, не е задължителна операция.

Иначе съм напълно солидарна с теб - не бива да се говорят глупости, когато може да се замълчи!

Ако не Ви отговарям, погледнете тук

повечето медицински източници дават цифрата 35 години като вододел, след който настъпва рязък спад, а американците масово приемат 40-те като праг.
все пак, това е само статистика, всяка жена си е индивидуален случай.

Абсолютно съм на това мнение, jam. По-скоро факторите, които влияят се увеличават право пропорционално с увеличаването на възрастта, отговорностите, ангажиментите и очакванията. Така че има проблеми, които трябва да се решават, а не годините са причината. Естествено до определена възрастова граница, която аз също съм чела на много места, че е около 40, после също, но по-трудно.
Така, че споко. Толкова жени си забременяват от раз и след 35 години и си имат нормална бременност и раждане.


[линк]

според мен ролята на лекаря е да успокоява, а не да притеснява пациентите си.
ами ако не си срещнала подходящия мъж, ами ако по една или друга причина не си могла да забременееш преди 30, какво да правим.
аз съм на мнение, че трябва да игнорираме такива изказвания и да продължаваме напред.
аз не искам да съм статистика, искам да съм личност.

Най-хубавото на мечтите е , че понякога се сбъдват!

Здравей, Гама! Бих искала да те попитам защо посочваш, че след надупчването на яйчниците, при теб е последвала истинска операция, в какъв смисъл истинска. Аз правих лапароскопия за надупчване. Лекарят ми каза, че лапароскопското надупчване не е като това с операция, защото при лапароскопското след известен период обвивките на яйчниците отново се затварят /поне така разбрах аз/. Ти си правила и двете, така ли? Питам те, защото ти си пример за успешно лечение. Благодаря предварително!

При мен лапароскопията беше само за диагностика и за нищо друго. Явно са ми били доста удебелени обвивките на яйчниците, защото при операцията са ми обелени целите яйчници - горният слой е махнат напълно.