мхм

рахманинов е велик. само това исках да споделя.

Подкрепям те напълно

Напълно си прав.

Абсолюлтно

Всичко отдалечено от морето е провинция. Ъ. Хемингуей

Ама и Шопен също е велик, нали?

"...аз съм късоглед и пея в хора."

И Шопен е велик, обаче Рахманинов е просто...брилянт, дълбочина, която е съшевременно лека и ...абе...заеби...като гигант е музиката му..
някой гледал ли е "блясък"... вкараха добро изпълнение на третият концерт за пиано...аз лично тази творба я обичам само я изпълнение на Д. Horwitz :) може да съм сгрешила....

Сега е момента да се изфукам с диска си с 4-те концерта за пиано в негово изпълнение

Как са записите. Стават ли за слушене или са прекалено гадни. От нета съм теглил втория и третия и записите са много лоши.

Всичко отдалечено от морето е провинция. Ъ. Хемингуей

Ами как няма да е кофти записа. 40те години са пражени жсе пак..... Ама не слушай ти качеството на записа, ана пианиста

[линк]

[линк]

[линк]

Това ли имаш или друго изпълнение(запис).

Всичко отдалечено от морето е провинция. Ъ. Хемингуей

Прекрасно произведение. Изпълнено с красота, мечти,възвишеност. Пианото звучи властно. Втората част - какво спокойствие! Сравняват тази музика с пейзаж на горско езеро, окъпано от слънчеви лъчи.
И в първата и трета част има лирични, прекрасни мелодии.

Всичко е вярно!Но и 3-я е великолепен.И понеже много съм ги слушал,напоследък се наслаждавам на 1-я.Странното е,че той го е преработвал на стари години и така, макар и оплетено стилистично,не звучи като ранно и незряло произведение...По интересна е темата защо така сдържано и антиемоционално свири собствените си произведения самия Рахманинов ?

Мисля че трябва да си кажа мнението си тука щото тая тема за Рахманинов ме вълнува. Във филма "The great pianists if the 20th century" Dyorgy Sandor (може да не е правилен правописа ми) говори за Рахманинов. А на Шандор, може да се вярва! Та там той казва че именно записите на рахманинов с неговите неща търябва да се слушат повече. Всъшност всички по-надълбоко запознати с музиката му казват това. В общи линии много пианисти днес свират Рахманинов съвсем захаросано и евтино, с кави ли не "чувства". Това което правят обаче е доста евтина сензация. Подслаждат го яко и го правят сантиментално-еротичен. Между другото много ми хареса мнението на някои тук, които оприличи втората част на концерт но.2 с природна картина. Съвсем вярно! Общо взето музиката на Рахманинов е с природни картини, бих казал по-общо, съзерцателна! Някой пианисти, иначе много добри, като Ашкенази например, определено захаросаха Рахманинов много. Що се отнася до собствените му интерпретации на концертите, не бих казал да са антиемоционални. От една страна трябжа да се има впредвид лошото техн. качество на записите, както и изобщо маниера на свирене по онова време. Освен това по принцип, авторите често свирят своите творби по-малко "емоционално".
Направете един експеримент, 4уите няколко пъти запис на Ашкенази и после на автора. Ще видите как Ашкенази става байгън, а Автора си остава същия. Общо взето , нещата се отсяват при повече слушане. Между другото, чуйте Плетнев как свири рахманинов!

Отдавна не съм чел нещо по-хубаво за Рахманинов Втори. Скоро чух запис на един азиатски пианист, не си спомням името, съвсем различна интерпретация, струва си човек да чуе много и различни изпълнения, за да открие отново руския Рахманинов. Слушал съм и много млади /под 18 години/ изпълнители, не че не го правят, странното е, че ги хвалят и адмирират като проникновени и задълбочени, нищо чудно все пак, младите трябва да се поощряват.

и Ашкенази не омръзва. Вторият не омръзва в каквото и да е изпълнение.

Години наред го въртях само с Ашкенази, това ми беше попаднало първоначално и постепенно свикнах с неговото присъствие.

Преди около година случайно получих записа на самия Рахманинов. Вярно е, че в началото ми се видя антиемоционален, но най-вече ме изненадаха темпата. Ами някак... неестествени ми бяха. И понеже съм малко крайна в реакциите, тъъъкмо се бях наканила да обявя, че Рахманинов изобщо не разбира за какво става дума във Втория , когато един човек, който няма никакви претенции да разбира от музика и изобщо от изкуство, но пък има тънък, фин усет и природно чувство към изяществото, ми помогна да преодолея инерцията и да се заслушам. Мдаааам... Пак слушам Ашкенази, но по-скоро като реверанс към първата емоция от "чуването" на Втория преди години.

Сдържаността е велик закон в изкуството. Или как беше в интервюто с Ицко Финци? "...ако е тихо, да бъде съвсем тихо, с всички страсти, които тишината носи в себе си"

много ми допадна определението на един колега за темпото - 6-8км - т.е. такава била скоростта, с която се движи р. Нева...

Аз пък третия с Ашкенази не го харесвам. Много бавно го свири. Хоровитц го всири много добре че можеби и най-добре но пак записите не са върховни, дори и тези от 70-те години.

Преди малко си пуснах втория с Ашкенази. Добре го свири.

Всичко отдалечено от морето е провинция. Ъ. Хемингуей