Въпрос към ....

всички,които си имат партньор и живеят заедно,по вече от една година.
Споделете за предимствата и недостатъците,дайте съвети,
въобще споделете.

Седя си и си гледам. Нова тема. Обаче читатели много, писатели по нея - малко. Чудя се и не се чудя, защо. Отговорът според мен има две страни. Сега ще си поиграя на анализ, пък ще се радвам да разбиете анализа ми на парченца

Първа страна на отговора: Многоуважаемите (ала това е друг виц) клубари или юзъри (това е още един виц) обичат да пишат само когато има конфликт или поне се очертава такъв. А има нещо, в което се пита за неща, които няма да доведат до вадене на зъби и очи, що да се обаждат.

Втора страна: (според мен сериозната). Гей/бисексуалните мъже, които имат партньор за период повече от една година са по-скоро изключение, отколкото нормално явление (дори и да отчетем наличието на момчета, които едва сега започват търсенето на половинката си, с всичките разочарования, превъзнасяния и липса на реална възможност за натрупване на опит, който да бъде споделен). А тези, които отговарят на поставеното условие - 1 година "брак" или са на път да скъсат връзката, или им се види толкова крехка, че дори произнасянето на "съкровените й тайни" им се струва, че ще я разруши. Или може да мислят, че техният опит е уникален и не си заслужава да бъде споделян с хора, които никога и при никакви обстоятелства няма да се сблъскат с подобна уникална възможност/ситуация?!

А, даа, може и просто да ги мързи да пишат или да чакат някой да захапе темата, а те само да допълнят?

ААА, трета гледна точка - редсузи толкова е досадил с несвързани изречения, че никой не иска да му отговаря (малко вероятно, като се има предвид, какво е писано и отговаряно в клуба). Пък може да е от нипрочетени книги...

Пък може и аз да не съм у ред

Ето захапвам темата и допълвам: за съжаление най-дългата ми връзки с жена е 2 седмици, а с мъж - около 3. Следователно не съм много компетентен по въпроса, но лично мое мнение си е, че, за да задържиж една връзка трябва и отсрещната страна да желае същото, иначе няма смисъл.
Сам, не всички чакат да почне някой друг темата, сега писах, само, защото се ядосах на коментара ти. Има ли смисъл да пишеш по тема, по която няма какво да каже, тъй като не си го изпитвал (или не си запознат с нея поне)...?

Ти пък!? Защо си се ядосал?? Както виждаш и аз не съм писал по темата. Защото и аз като теб не отговарям на условията. Имам няколко връзки, по-дълги от година, но с нито един от тях не съм живял "на семейни начала" повече от седмица. Срещали сме се често, но не сме живяли заедно - да си купуваме от тоалетна хартия до картофи и т.н. Не защото не съм искал или той не искал, а защото не е имало как.

Та, и аз не съм писал по темата. Идеята беше да раздвижим дискусията "защо не се пише по темата" - вече имаме два отговора - твоя и моя.

"А, даа, може и просто да ги мързи да пишат или да чакат някой да захапе темата, а те само да допълнят" <---------Ядосах се на ей тази твоя реплика. Защото не е варно за всички (разбира се не е нужно да ги изреждаш поименно) ЛОЛ.....но бързо ми мина:) Дай да не правим и тази тема нещо като лични бележки, защото е гадно

Хубаво си се ядосал, ама си се ядосал на една от десетината изброени възможности, при това точно тази, на която аз съм обърнал най-малко внимание. Интересно, защо точно на нея се ядоса? А не на предната или на следващата от изброените?

Дай да не правим и тази тема нещо като лични бележки, защото е гадно - А какво да я правим? ? Хубаво, вече няма да ти отговарям в тази тема. Ще се съобразя.

Предимства: като си легнаш в леглото има някой до теб. Също така да се гушкаш с някого като гледаш телевизия, някой да ти казва добър вечер като се прибереш от работа и да те пита как си и разни такива.
Недостатъци: да се съобразяваш с друго човешко същество с неговите си собвсетни виждания, цели, стремежи, разбирания и навици.

Life has lots of twists and turns. Don't get too comfortable.

> Втора страна: (според мен сериозната). Гей/бисексуалните мъже, които
> имат партньор за период повече от една година са по-скоро изключение,
> отколкото нормално явление

Независимо колко вярно е това предположение, в клуба има поне няколко участници които имат многогодишни връзки или са имали такива.

Life has lots of twists and turns. Don't get too comfortable.

Както виждаш и аз не съм писал по темата. Защото и аз като теб не отговарям на условията.

що па не, предполагам че живот с някой от противниковия (като за Марио, противния) пол се брои!

Толкова много мога да кажа... и все ще са клишета, и все ще сте ги чували, но все пак...
Ние с Милото сме от 3 години и половина. Както и да го гледаш това си е много време. Особено за две момчета в ранните си двайсет.

Да, проблеми има. И с времето броят им се увеличава. Но не е ли така с всичко в живота?

Но без Него не виждам как бих могъл да живея изобщо, цялото ми ежедневие ще липсва, във всяка въздишка ще чувам липсата му.
Като ходя навън знам, че като се обърна Той ще е до мен.
Като се събудя сутрин той е до мен - сънен, малко смешен, усмихнат, и толкова сладък...
Като лягам вечер, лягам до него, прегръщам го, мирише ми на Него, по-прекрасна миризма не зная...
Като се пробудя вечер се гушвам в телцето му... топло е, хубаво ми е.
Когато ми е трудно, той пак е до мен, когато всички други липсват от живота ми, той пак е до мен. А когато се случи да го няма, сякаш са изтръгнали сърцето от гърдите ми и през дупката мраз обзема цялото ми същество. Тогава не живея, а съществувам. Стоя, нищо не правя, просто го чакам... да се върне, да ми върне живота...

Всичко друго днес го има, утре го няма.

...don't you want somebody to love... don't you need somebody to love

Просто не останах с впечатление, че се брои. Всъщност, така зададения въпрос дава възможност за много и разнообразни впечатления и тълкувания

А може ли да споделяме чуждия опит? Просто за да се получи дискусия. Защото собствен опит от подобен "брак" и аз нямам. Но имам близки приятели, които си живеят заедно от над една година. При всички такива двойки наблюдавам едно и също нещо - с течение на времето си омръзват чисто сексуално и физически. След това почват да си кръшкат леко. После - все повече и повече, докато не докарат нещата дотам, че вече няма значение с кого си лягат и дали го правят на двойки, тройки и т.нат и дали половинките им участват. Но накрая идва най-страшното - налага се да се разделят и почват едни разправии: изнасяне на багажи, местене на мебели, претенции за вещи, които са купувани с общи пари, цупения и т.нат. Боже, колко багаж на разни приятели съм помагал да се пренася от единия край на София до другия! Даже ми се е случвало после и да връщам обратно мебели, защото те са се сдобрили. И понеже се нагледах на такива циркове, не ща да участвам. Като разрешат браковете, ще размисля. Защото, съгласете се, че ако въпросът опре до нова перална "Индезит", купувана с общи пари или до изплащане на заем за нещо такова, става много сложно. Затова - да живее свободната любов! Мога да поживея с някого колкото време трябва, но искам да си имам и собствен кът.

Аз я започнах тази тема и сигорно аз ще я приключа.
Не искам да си мислите,че ще се правя на герой,или нещо подобно.
Беше ми любопитно,от гледна точка на това,колко сме така да се каже
семейни.Нито пък и статистика ще правя.
Аз съм с партньор вече 9та година.
Много съм щаслив и всичко ни е в ред.
Това е,е сигорно ще ме попитате за предимствата и недостатъците.
Това беше игра на думи.Ако ще живееш с някого ще живееш,ако ли не,
разкарвате се и толкоз.

Предимства: като си легнаш в леглото има някой до теб. Също така да се гушкаш с някого като гледаш телевизия, някой да ти казва добър вечер като се прибереш от работа и да те пита как си и разни такива.

Десет години имах куче, което спеше в леглото ми, дремеше върху или до мен когато гледах телевизия, подскачаше диво като се върнех от училище (после от лекции) - тоест казваше ми добър вечер и ми се радваше. Някак си не броя това за връзка... И си мисля, че ако очаквам това от евентуалния партньор - по-добре да си взема куче. Или по-добре не - три дена ревах като умря това.

Наскоро гледах едно филмче, в което имаше следната реплика:

По-лесно е да мислиш само за себе си, отколкото да признаеш, че обичаш някого.

Драги,не те разбирам какво искаш да кажеш?
Да призная,че обичам някого?!Ако обичам някого
защо трябва да си признавам,на кого е нужно да знае?
Филмите,книгите е едно,в реалният живот е съвсем друго.

Това просто е от този тип фрази, дето всеки си решава дали означава нещо за него, и какво.

Например, може да ми е трудно да призная на самия себе си, че обичам някого. И да ми е по-лесно да мисля само за себе си.

Разбира се, не е задължително всеки да вижда нещо смислено във фразата. Нищо не искам да кажа чрез нея -- въпросът е какво може всеки да си каже чрез нея. Ако е нищо, то също е нещо...

У-у-у, дипломат!!!

Защо пък. Бих завидял на този, за когото обичта се лее по мед и масло...

Незнам защо сте винаги настроени към обобщения?
Нужно ли е по някакви неписани закони да се бяга от самотата и да се създават интимни отношения с партньор...Да.Наистина самотата убива.
Но клишето е още по-страшно ...Да търпиш,да преглътнеш,да премълчиш,да направиш компромис...
Компромис с кого,с какво?
Преминах през много периоди.Първо през пуберско любопитство,после през маратона на свалките от студентството,опитах да имам "гадже по модата",после дойде нещо като влюбване,последва "тръшкане от яд" по изневерите му,дойде период на самота,последва го трескав период на търсене на СМИСЪЛ от различните връзки -хомо и хетеро,накрая дойде една жена и хетеро моногамната ни връзка продължава 17 години...
За какви плюсове и минуси да си говорим?
Просто един живот.
При това интересен и шарен.
Сега правя само един компромис - Тя - да не разбере,че имам влечение да го правя и с мъже...Няма да го разбере!
Това или го можеш,или не го можеш....