Важно е да кажеш
16 отговора
741 прегледа
Важно е да кажеш
Важно е да можеш да кажеш Сбогом с цялата си любов и благодарност към човека отсреща. Има една точка, за която никой от нас не си е мислил в началото, и в тази точка пътищата ни са се разделили. Понякога дори го осъзнаваме твърде късно. Оказва се, че отдавна вървим по различни пътища и нещата, които ни задържат, не са онова толкова важно и единствено нещо, към което сме се стремили в началото - пълна заедност...
Едва ли причините вече имат значение. Винаги има някакви причини и понякога те са ужасно основателни и ужасно болезнени и за двете страни. Когато отвориш очи и видиш, че очакванията ти са излъгани и че това не са били просто обичайните очаквания, а очакванията ти за цял един живот, се оказваш буквално пред пропаст. Пътят зад теб е свършил, а пред тебе е празно и неизвестно. И много страшно...
Тогава е много важно да имаш силата да кажеш сбогом, за да можеш с чисто сърце да продължиш напред. Като махнеш всички обиди, излъгани очаквания, досадни навици и задължения... остава нещо много важно - то е животът ти с този човек - и то е част от тебе... трябва да я приемеш тая част, и то да я приемеш с любов и благодарност - твоя си е, в крайна сметка. Ако се обърнеш, докато си на ръба на тази пропаст, за да нанасяш удари, има опасност ти самият, вместо да полетиш напред, да загубиш равновесие и да пропаднеш...
Ама как се казва сбогом! От какво зависи! Можем ли да го направим честно и почтено! Вие как го направихте и дали от начина, по който го казахте зависи по-нататъшния ви път - нагоре? надолу?
Желанията ни трябва да са леки като перце...
Едва ли причините вече имат значение. Винаги има някакви причини и понякога те са ужасно основателни и ужасно болезнени и за двете страни. Когато отвориш очи и видиш, че очакванията ти са излъгани и че това не са били просто обичайните очаквания, а очакванията ти за цял един живот, се оказваш буквално пред пропаст. Пътят зад теб е свършил, а пред тебе е празно и неизвестно. И много страшно...
Тогава е много важно да имаш силата да кажеш сбогом, за да можеш с чисто сърце да продължиш напред. Като махнеш всички обиди, излъгани очаквания, досадни навици и задължения... остава нещо много важно - то е животът ти с този човек - и то е част от тебе... трябва да я приемеш тая част, и то да я приемеш с любов и благодарност - твоя си е, в крайна сметка. Ако се обърнеш, докато си на ръба на тази пропаст, за да нанасяш удари, има опасност ти самият, вместо да полетиш напред, да загубиш равновесие и да пропаднеш...
Ама как се казва сбогом! От какво зависи! Можем ли да го направим честно и почтено! Вие как го направихте и дали от начина, по който го казахте зависи по-нататъшния ви път - нагоре? надолу?
Желанията ни трябва да са леки като перце...
в отговор на Xeй Живoт!
#2
Re: Важно е да кажеш
Винаги идва момент, в който общия път свършва. И от там нататък всеки трябва да продължи в различна посока сам. Ако наистина обичаш някого, трябва да имаш силата да го пуснеш. Както истинската майка от притчата е готова да се раздели с детето си, но да не бъде то разсечено на две.
Щастливка си ако можеш да го направиш по този начин. Сигурно е хубаво човек да повърви с теб.
De Alto Cedro voy para Marcane
Llego a Cueto voy para Myari
Щастливка си ако можеш да го направиш по този начин. Сигурно е хубаво човек да повърви с теб.
De Alto Cedro voy para Marcane
Llego a Cueto voy para Myari
в отговор на Xeй Живoт!
#3
...
Да кажеш " сбогом", означава преди всичко да се промениш!
Всяка раздяла, дори и най-малката ни променя.
И ако откажем да се променяме, раздялата би могла да ни убие.
Qui scribit, bis legit.
Всяка раздяла, дори и най-малката ни променя.
И ако откажем да се променяме, раздялата би могла да ни убие.
Qui scribit, bis legit.
в отговор на Xeй Живoт!
#4
Re: Важно е да кажеш
ами ... аз още не съм. не че има надежда за нещо, не че не знам, че е време и е нужно.... но .... не съм. не мога. нямам отговор. кога ли ще стане? как, кога и дали изобщо ще продължа напред? .... кой ще ми каже .....
в отговор на Xeй Живoт!
#5
Re: Важно е да кажеш
Вярно.
Причините избледняват, остава само смътното чувство че си загубил част от себе си. И смъди от време на време, но не посягаш натам, защото знаеш че тази част я няма, ампутирана е.
Има значение как го правиш. Ако си тръгнеш с омраза и яд, ще загубиш голяма част от своята вътрешна енергия и светлина (всеки си има, макар че при някои трябва особен поглед за да я видиш), която толкова ти е нужна за да намериш своя път.
И обратно ако тръгвайки си погледнеш в себе си и можеш да си кажеш "чист съм", тогава чувстваш тиха радост, че си се запазил поне малко, че има здраво зрънце откъдето да започнеш. И няма омраза, няма злоба, простил си на другия и на себе си.
Ръката ми продължава да е протегната за помощ към човека, който съм обичал и от който съм страдал. Но и двамата знаем че това не е ръката на любим, на най-близкия на този свят. Това е ръката на човек който дава защото чувства че може да даде, прави го заради самия себе си, защото така е правилно, а не заради загубената заедност. От докосването ще останат рани, ще боли...
И двамата знаем че тази ръка няма да бъде приета, а ако все пак се случи, значи нуждата от помощ наистина е била голяма и така е трябвало да стане. Но път назад няма, само белези остават.
life is but a joke...
Причините избледняват, остава само смътното чувство че си загубил част от себе си. И смъди от време на време, но не посягаш натам, защото знаеш че тази част я няма, ампутирана е.
Има значение как го правиш. Ако си тръгнеш с омраза и яд, ще загубиш голяма част от своята вътрешна енергия и светлина (всеки си има, макар че при някои трябва особен поглед за да я видиш), която толкова ти е нужна за да намериш своя път.
И обратно ако тръгвайки си погледнеш в себе си и можеш да си кажеш "чист съм", тогава чувстваш тиха радост, че си се запазил поне малко, че има здраво зрънце откъдето да започнеш. И няма омраза, няма злоба, простил си на другия и на себе си.
Ръката ми продължава да е протегната за помощ към човека, който съм обичал и от който съм страдал. Но и двамата знаем че това не е ръката на любим, на най-близкия на този свят. Това е ръката на човек който дава защото чувства че може да даде, прави го заради самия себе си, защото така е правилно, а не заради загубената заедност. От докосването ще останат рани, ще боли...
И двамата знаем че тази ръка няма да бъде приета, а ако все пак се случи, значи нуждата от помощ наистина е била голяма и така е трябвало да стане. Но път назад няма, само белези остават.
life is but a joke...
в отговор на Xeй Живoт!
#6
Re: Важно е да кажеш
vpe4atlena sum ot podobni misli..tuk pove4eto govorqt vse za vina..koj,zashto,kak..a krajniq rezultat e vse edin i sysht-razdqla...tozi na4in na povedenie, da priklu4im edna vryzka i razbira se 4ast ot jivota si kato civilizovani hora e mnogo dostoen...
no zada se polu4i to4no taka, trqbva na pyrvo mqsto i dvete strani da mislqt taka, da ocenqt drygiq i da si priznaqt ka4estvata na drygiq, da mu blagodarqt za hubavite momenti..jalko,4e vinagi po4ti horata sa mnogo ogor4eni..i se samozabravqt..uvle4eni v obidi i kyde po-loshi postypki...pri men beshe neshto podobno, bqh osyznala,4e tozi muj ve4e e minalo,4e ima i hubavite strani,no ne moga da se primirq s loshite...4e az syshto imam vina za razbitite ni otnosheniq..i shte zatvorq tazi stranica po normalen na4in...toj oba4e misleshe po dryg na4in, dyrja se dosta nedostojno...zatova ednoto uslovie e dvete strani da mislqt po edin na4in i da se uvajavat! pone spored men;)
no zada se polu4i to4no taka, trqbva na pyrvo mqsto i dvete strani da mislqt taka, da ocenqt drygiq i da si priznaqt ka4estvata na drygiq, da mu blagodarqt za hubavite momenti..jalko,4e vinagi po4ti horata sa mnogo ogor4eni..i se samozabravqt..uvle4eni v obidi i kyde po-loshi postypki...pri men beshe neshto podobno, bqh osyznala,4e tozi muj ve4e e minalo,4e ima i hubavite strani,no ne moga da se primirq s loshite...4e az syshto imam vina za razbitite ni otnosheniq..i shte zatvorq tazi stranica po normalen na4in...toj oba4e misleshe po dryg na4in, dyrja se dosta nedostojno...zatova ednoto uslovie e dvete strani da mislqt po edin na4in i da se uvajavat! pone spored men;)
Re: Важно е да кажеш
Prichinite poniakoga sa v sledstvie na fakti koito ne mojem da preglutnem. Kogato resheniata sa vzeti na baza depresii i oburkvane e vajno da imash mnogo visoka stepen na samootcenka inache gubish neshto koeto ne si vidial. Natrupvaneto e ujasno, no kogato poglednesh neshtata sled vreme si kazvash .........mamka mu kakvo napravih
в отговор на Xeй Живoт!
#8
Re: Важно е да кажеш
аз успях:-) и успях донякъде да помогна и на бившият ми съпруг да го разбере-той все още продължава да го храносмила, но вече и той има по-ясен поглед и мисли позитивно
в отговор на Xeй Живoт!
#10
Re: Важно е да кажеш
Аз пък никога не казвам СБОГОМ.
Поредица от срещи и раздели.
Бих добавил -И ПОВТОРЕНИЯ.
Ти можеш!
Поредица от срещи и раздели.
Бих добавил -И ПОВТОРЕНИЯ.
Ти можеш!
в отговор на Xeй Живoт!
#11
Re: Важно е да кажеш
Любовта идва от нищото най-неочаквано и се връща пак там в един момент. Няма място за сбогом, както няма място и за здравей. Всичко е на някакви непонятни цикли и върви заедно с живота на всеки човек - няма начало, няма край. То е просто част от нас, вътре в нас, всеки го носи, иска или не - така го е решила природата човешка. Затова е нелепо както да се борим за него, така и да се борим против него. Според мен, нищо не зависи от нашата воля.Става дума за чувствата, за любовта. Колкото до раздялата - щом е дошъл моментът, тя все едно ще се състои независимо от желанието ни. Ще приключи един цикъл за да дойде друг - възход и падение е човешкият живот, длъжни сме да ги приемем - просто избор няма. Затова щом пътищата се разделят - едно съвсем човешко "на добър час" - с думи или мисъл - е знак на благодарност към миналото и чудесен старт към бъдещето.
"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/
"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/
в отговор на Xeй Живoт!
#13
Re: Важно е да кажеш
За добро или лошо аз си тръгвам като вятър....Независимо дали все още обичам или не, ако усетя, че е време си отивам...Преди много години се научих да не се обръщам назад след раздяла и постъпвам точно така. Много боли!
....Въпреки всичко обаче предпочитам раздялата пред напъните да запазя нещо, което си отива, изтича между пръстите ми или повече не ме удовлетворява
....Въпреки всичко обаче предпочитам раздялата пред напъните да запазя нещо, което си отива, изтича между пръстите ми или повече не ме удовлетворява
в отговор на Xeй Живoт!
#14
Много е важно!!! Ама ако знаете колко е трудно....
Мисля ,дето пак съм в дупката! Днес ,без да го желая ,даже въпреки нежеланието ми да виждам ,как да го кажа ,тя ми е съпруга и в същото време ,аз съм само наблюдател а не съпруг... та ,въпросната личност се яви в мое присъсствие там дето се знаеше ,че съм/то като ,че се крия ,ама не баш../! Трябваше ли ,всичко дето ми мина през главата изобщо да ми минава през тая глава?!?!?!?!? Можеше ли без да да ми се напомня КВО СЪМ ТЪПО ГОВЕДО!!!
Аз си знам, изтръпвам като знам колко съм тъп ,ограничен ,страдм от комплекси и имам пристъпи! Искам да го видя тоя дето е толко безгрешен ,и дето бледнея пред него! С риск да обобщавам ,ще заявя :Който е безгрешен да се обади на 166!
Там ,ше го разберат!
А ,аз съм толкова слаб/духовно де/....И освен това ставм само за разплод...май! Отивам да си допивам! Смятам да пропадна за ден два
Аз мога!А ти?
Аз си знам, изтръпвам като знам колко съм тъп ,ограничен ,страдм от комплекси и имам пристъпи! Искам да го видя тоя дето е толко безгрешен ,и дето бледнея пред него! С риск да обобщавам ,ще заявя :Който е безгрешен да се обади на 166!
Там ,ше го разберат!
А ,аз съм толкова слаб/духовно де/
....И освен това ставм само за разплод...май! Отивам да си допивам! Смятам да пропадна за ден дваАз мога!А ти?
в отговор на Xeй Живoт!
#15
Re: Важно е да кажеш
Няма сбогом. Всеки един/една остава по-малко в теб и го носиш винаги в сърцето си, дори и да не си го признаваш пред себе си.
в отговор на Xeй Живoт!
#16
Re: Важно е да кажеш
Аз мисля че ние се разделихме честно и почтено :))
Да, първоначално тежко преживявах раздялата, много трудно ми беше да приема, че "отдавна вървим по различни пътища и нещата, които ни задържат, не са онова толкова важно и единствено нещо, към което сме се стремили в началото - пълна заедност...”
Сега този човек отново става най-добрият ми приятел :))))) Ние продължаваме да се обичаме, но по един по-различен начин – не с „любовната любов” ....
Мога да оприлича сегашните ни отношения на отношенията с родителите ми - обичам ги, но не искам да живея с тях :) а те си остават част от семейството ми. А той дори ми е по-близък от тях, защото си знаем най-интимните вкусове, навици, страхове ....
И както се радвам, че дъщеря ми си има гадже :)))) и е много влюбена, така се радвам и на неговата нова връзка .... е почти, де
... nothing is as bad as it seems ....
Да, първоначално тежко преживявах раздялата, много трудно ми беше да приема, че "отдавна вървим по различни пътища и нещата, които ни задържат, не са онова толкова важно и единствено нещо, към което сме се стремили в началото - пълна заедност...”
Сега този човек отново става най-добрият ми приятел :))))) Ние продължаваме да се обичаме, но по един по-различен начин – не с „любовната любов” ....
Мога да оприлича сегашните ни отношения на отношенията с родителите ми - обичам ги, но не искам да живея с тях :) а те си остават част от семейството ми. А той дори ми е по-близък от тях, защото си знаем най-интимните вкусове, навици, страхове ....
И както се радвам, че дъщеря ми си има гадже :)))) и е много влюбена, така се радвам и на неговата нова връзка .... е почти, де
... nothing is as bad as it seems ....