Как..?

Когато болката от огорчението ви изсмуква психически и физически, какво правите...как се оцелява? Ако времето минава, но вместо да се справите затъвате все повече и повече....? Искате да изплувате,но нямате сили....как?

Защо питаш тук?
Нямането на сили ти си го определяш. Иначе това като проблем доста лесно се решава, ако си нарочиш някаква цел за постигане.
Например да станеш "страшен" готвач. Докато се занимаваш с това няма да ти е сдухано(поне ако се вдаваш достатъчно) и ако веднага след постигането и си нарочиш друга става едно доста готино кръгче от което в крайна сметка и ти като човек напредваш.
Не се препоръчват цели които включват чакане, защото докато чакаш пак е доста вероятно да ти е гадно. Също не се препоръчват цели извън тебе, например на "правенето на нещо по-добро", 'щото почти винаги се оказва, че във вида в който е в момента си е точно както трябва да е, съответно пак ще ти е гадно.
Въобще в шантаво време живеем, ама ние сме си го направили.

П.С. А с използването на нещата от астрала(поне от първите 3 нива, дето би трябвало да ги няма ;) само се сдухва положението допълнително. Всъщност май там няма ограничение за нивото на сдухване на нещата, което може да се внесе. Нещо като бърникането в BIOS-а(всъщност точно като бърникането в BIOS-а).

спираш да се идентифицираш с егото си, защото то е, което изпитва болка от огорчение. можеш практически да го постигнеш и със съвсем тривиални средства като уморителен спорт, натоварващ проект, тежък преход в планината - трябва да спреш да се фокусираш върху себе си и върху връзката си с проблема, а начинът за това е да се обърнеш към нещо извън теб, което да те ангажира изцяло физически и/или психически - по възможност някаква дейност, а не човек!

времето не лекува...не знам защо д0ста хора си въобразяват че като минава време и проблема или болката или което и да е друго нещо ще отмине само
за да отмине нещото трябва да свършиш ти нещо , какво е то е друг въпрос.
а иначе на въпроса...
просто не зацикляй върху това което ти носи болка...
тоест не мисли за него..избий го от себе си...бъди над него...
и то в един момент ще спре да ти влияе...Neon би ти го обяснил и по д0бре ако му д0йде музата

I came out from the deep to help and understand but not to kill

Да прав/а си-така поставен въпроса не е за този клуб.Трябваше да го формулирам по друг начин. В действителност исках да разбера дали окултизма предлага начини за въстановяване на енргийния баланс, породен от посочените причини. Все има някакви методи... защото нямам сили,а за да продължа напред с живота си,трябва някак да се освестя....много неща чакат на мен не мога да си позволя да ги загърбя....

А това.."Нямането на сили ти си го определяш" не е точно така.... и острани погледнато, може и лесно да изглежда решението, но не е
Цел ли...няма нужда да търся, имам ги в излишък, повечето вече започнати, но сътоянието в което съм някакси ме блокира...това е един порочен кръг- психическото натоварване те обезсилва физически, а физическата умора от своя страна те парира и убива всяко желание за действие... не мога да повярвам,че допуснах да стигна до тук

А послеписа ти не го разбрах напълно- не съм запозната с материята, но ако речеш да ми обясниш, ще ми бъде интересно, и полезно

Абе аз уж знам какво трябва да направя, но от "трябва" до "мога" има път, който на този етап не успявам да извървя...
Но все от някъде трябва да започна, че ме чакат толкова неща... а докато съм така не мога да съм си особено полезна
А в това, което казваш има смисъл,но става бавно и трудно..а времето в моя случай е фактор, изкачат ми хубави възможности и не искам да ги пропускам, а в момента не съм сигурна,че мога да се справя с тях...
мерси все пак за съвета

Я, ти не пишеш на маймуница? добре
Времето може и да не лекува, но във времето се случват неща, които да те “излекуват”...прав си,че трябва да направя нещо, знам и какво точно,но е толкова трудно...всъщност не ме спира трудността,а дали е правилно...ех,ако можеше да знам...че ако се окаже неправилно още повече ще се сдухам...
От друга страна човек съжалява повече не за нещата,които е направил а за тези,които не е направил....та май ще падне мислене

Надявам се да реагира, ще съм му благодарна
но мисля, че няма...

Ами според мене най-готиното което можеш да си направиш без външни средства е това.

мерси, сега ще го погледна...

Здравей Огорчена,

обръщам се така към теб,з-то ти сама си се нарекла така,въпреки,че аз бих искала в скоро време да разбера,че си си сменила ника.И сигурна съм ,че ще стане...
И аз като теб имах проблем и колкото и да е чудно го споделих точно в този клуб.Тук е пълно с изключителни хора,подчертавам,наистина.те мн ми помогнаха,но ти препоръчвам да влезеш и в архива - там ще намериш мн интересни и полезни неща.

Значи няколко неща искам да споделя с теб:

Човек е такъв,какъвто изглежда в собствените си очи.И никакви протегнати ръце не могат да помогнат.Т.е. в теб е заложено да си помогнеш.

От друга страна,чувството на огорчение е само едно чувство,при това лъжовно,като всяко друго

Всички неща,които по-горе са писали клубарите-магьосници са верни и полезни.И все пак занимавайки се с най-различни неща ,гледай да го изхвърлиш това чувство,а не да го подтиснеш.Защото ще го направиш като един колет,който чака да бъде отворен,и ще ти се достави когато най-малко очакваш.
А един мъдрец в този клуб беше казал:
Промени нагласата си,каквото и да означава това.
Хубаво, нали ??!!
Ще чакам да се обадиш....

ми започни с нещо, каквото и да е. но наистина го започни, а не отлагай дори и минута, за да обмисляш с кое точно да започнеш :)

какъф е смисъла само да загатваш някакфи неща ?
или казвай директно какъф е проблема..или не зацикляй...
с вайкане не става нищо...става с действия...а дали са правилни ще си проличи...
но правилни или не..кфо значение има...така или иначе все някога ще свършиш това което трябва..така че действай

I came out from the deep to help and understand but not to kill

Състоянието ми е познато и е отвратително.
Бих искала да ти помогна, както те помоля да му се съпротивляваш.
Не се оставяй да те обсеби, не се отдавай на инарецията, прави точно обратното на това, което не ти се прави. Колкото и трудно да ти изглежда.
Когато не ти се излиза - стани и веднага излез. Когато не искаш да си сред хора - събери се с приятели. Когато не ти се говори - говори. Когато ти се мълчи - пей си. Когато не ти се живее - дишай.

Интересно се оказа, а открих и други полезни неща...сега остава и да го приложа:)
Само едно не ми е ясно...не във връзка със сайта-защо така се скапвам след 12 през нощта...това е от скоро, точно в интервала между 12.00 и 2.00ч всяка вечер! /наблюдаам се/ ми става особено тежко, сърцето ми се разлумтява, независимо какво правя-дали работя,или лежа,проблема не е здравословен,проверих...Възможно ли е да е някаква външна психо-агресия, или си въобразявам? Може и от преумора да е...но все пак? Има ли часове, които 'магьосниците' предпочитат за действията си? Извини ме за тъпия въпрос, но трябва да знам

Здравей,
на теб докато ти отговарях ми се срина нета, втория път-също, на третия се зарекох,че ако пак ми се скапе връзката, отговора не трябва да види бял свят...е познай какво стана:) затова ще съм по-кратка
Виждам,че искаш да помогнеш, но за някои неща не мога да съглая с теб...
Подадените ръце могат много да помогнат,особено ако са пълни с обич и мъдрост...А чувстватата на са лъжливи, разума контролира настройката на мисълта и може да им влияе и да ги подтиска,но техния източник е сърцето. И ако то е чисто, това което излиза от него, не може да не е истинско и осъзнато. Друг е въпроса,че човек често си създава чувствени илюзии и самозаблуди,но това е друго...
И чувствата не могат да се изхвърлят току така. За да се преодолеят,трябва да се преживеят.

Ника наистна трябва да го сменя скоро... време е да приключа с разпиляването си, има ценни неща, които не искам да пропилявам...

Чак да не ми се живее, не, живее ми се, но не така.
Това което ме съветваш Ири, не знам дали е приложимо....в такова състояние дори дребни неща ти костват усилия, камо ли нещо против волята ти, то би могло единствено да те натовари повече.Дори на работа да ходя ми е мъчително-работа, която иначе харесвам. А да се оставя на инерцията и да искам не мога, защото се налага да върша няколко неща едновременно и времето ми е достатъчно уплътнено...проблема е,че ги върша с големи усилия ..Но все някак трябва да се оправя, налага се

А докато ви четях и отговарях, успях да видя себе си отстрани и си дадох сметка,че това не съм аз, не е присъщо на същността ми и е време да продължа напред с живота си...
Благодаря на всички, които ми отгворихте!

Мале не мога да повярвам, ти да пишеш на кирилица, какво стана с енергията а.Някой май ти е бръкнал в мозъчето ти а!

spoko..vremenno qvlenie
makar che na kirilica mi e mnogo po-ud0bno da cheta...
vypreki tova latinica si e za men po ud0bna za pisane

I came out from the deep to help and understand but not to kill