Fortran

Moje li njakoj da mi kaje otkade da si drapna malko lekcii za nachinaeshti po programirane na Fortran , che mi se naloji da polzvam edni programi i eventualno da pravja izmenenija v tjah. Ta da razbiram kakvo pravja vse pak...
Blagodarja predvaritelno

чувам че намерили в една тракийска гробница отлично запазени текстове с правилата на езика




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

ама и ти се изказа...

Лекции няма да ти помогнат - трябва да си Истински Програмист

Сигнатура!

Хахахаххахахаха.... яко!

А пича щом е успял да се ориентира през форумите на дир-а до тука вместо да намери Гуугъл-а - значи е способен. Определно ще може по-лесно да стигне до въпросната гробница отколкото да напише google.com и да си формулира въпроса на английски.

--
Sometimes the sole purpose of your life is to serve as a warning to others.

Защото ако малко знаеш Паскал - решаваш проблема.
Много лесно се прави съответствие между синтаксиса, а и фортрана е по- ограничен.
Кофти ще е, ако сорса е на перфокарти, но съм сигурен, че ще се справиш (шегувам се :)
На какво е сорса и какъв компилатор мислиш да ползваш?

[линк]
Там има разни книги по Fortran на руски.
Между впрочем, последната Fortran версия, с която си играх, беше "Microsoft Power Fortran 1.0", 1993-та година - средата (и съответно редактора) май беше Windows 3.1.
Имаше и популярни едно време книги/книга на МакКракен, но не знам дали ще я намериш онлайн -
McCracken е името.

Ima edna polzena kniga za Fortran, ama ne pomnq kak se kazva. Na nqkakyv prepodavatel ot MEI, v bibliotekata q ima. Onazi deto q bqh vzel az beshe kafqva s beli nadpisi, ama e izdavano v onq period deto ne e sigurno kakyv cvqt shte imat utre v pechatnicata...

Anyway de, knijleto e okolo 100-150 stranici, ako imash dobyr opit v programiraneto se uchi za okolo 45 minuti ezika, na men tolkoz mi otne. Interesnoto e, che ima iziskvane komandite da pochvat ot 7-ma poziciq, i redovete da sa <= 80 simvola. Golqm maitap.

Za support si zaslujava, shtoto ne e neshto osobeno - neshto sredno mejdu Pascal i Basic. Za development na novi moduli obache izobshto zabravi - po-dobre si pishi na C i vryzvai prez C-API interface. Inache gorespomenatiq maitap i nqkolko drugi "blagini" na ezika shte ti se storqt NAKAZANIETO GOSPODNE.

Ako horata nastoqvat na Fortran, vdigni cenata sys 150-200%. Togava veche shte si zaslujava. A ako se naviqt, i imash nujda ot pomosht - samo svirni i shte ti dam nomera na manager-a mi.

Мечтата е мисъл, мисълта е идея, всяка идея се реализира. Аз не мечтая, а реализирам идеите си.

Сега си студент, но навярно след 20г ти ще обясняваш на някого как преди 20г си ползвал API в програмите (а той ще се чуди какво е това клавиатура :)

Както и да е, както казваш.

Та чувствам се длъжен да коментирам 7-ма позиция и 80-те символа:
до 6-та позиция се позват за етикети (защото във Фортран навремето goto беше много популярен оператор:)
7-ма позиция е за контролен символ, а с контролни символи един ред (80 символа) може да се дефинира като продължение на предходния.
А и една перфокарта (чувал ли си? виждал ли си) има 80 сивола - една перфокарта - един ред (а това е картонче около 1/4 от формат А4).

Без монитори, без клавиатури. Пишеш програмата на бланка, а някое маце я чука по перфокартите. Друга буля пуска картите в машината и носи листингите (на другия ден, обикновенно).

Да, това е като виц, нали?

И карта и лента съм виждал, но нещо не разбирам връзката

80 символа текст <---> 80 символа перфокарта

или поне на тези перфокарти които съм ползвал, в перфорацията им си беше натракан машинния код. Виж перфокарта със сорс на нея не съм виждал...

Иначе не съм казал нищо срещу позициите 7/80, само че си е голям майтап. Както и да го погледна, все си е майтап.

Мечтата е мисъл, мисълта е идея, всяка идея се реализира. Аз не мечтая, а реализирам идеите си.

Ами аз съм тракал собственоръчно перфокарти със сорс :)
После фиксваш бъгове като сменяш една карта с друга - направо красота
Е - тогава бях малък и не можах да намеря на терминалите на VAX фигурните скоби за да пиша на С :)

Не знаех за trigraphs по онова време.

Сигнатура!

Wow. А аз си мислех, че съм от старата школа. Пък то имало и по-стара!

Мечтата е мисъл, мисълта е идея, всяка идея се реализира. Аз не мечтая, а реализирам идеите си.

... образованието ти :)
и ще ги попълним.
Друг е въпроса дали това ще ти потрябва някога
Перфокартите не са машинен код, а нормален текст - аски код или какъвто ползва там съответната машина.
Всяка колонка е един символ, всяка дупка - битче.
Машината чете перфокарите (със скорост до към 100 карти в секунда - представяш ли си механиката?), след което компилира, свързва и стартира - както е и сега :)

Разказвали са ми кошмарни истории за това как горкия програмист си изпуска ?кашона например? с перфокартите на програмата (писана кой ли знае колко време) и гледа с ужасен поглед как за мигове кодът му се разсипва и разбърква, оставяйки му единствено възможността да гледа безпомощно и да реве после до обезводняване...

Ужас. Ами липсвала им е дисциплина 'source code management' - демек като извадиш една карта и сложиш друга, да и оправиш номерчето .

Сигнатура!

Za uchtivija otgovor. Samo che ne sam v BG:)) I ne moga saotvetno da ida v bibliotekata. Problema e che trjabva da smetna razni neshta za disertacijata si, a programite za tova sa na Fortran, pisani estestveno ne ot men. Az ne sam programist i ne smjatam i da stavam. Trjabva samo da izmenja njkoi neshta leko za da si svarsha rabotata.
Mersi za savetite vse pak.

Ah, kolko originalno, kolko ostroumno, kolko zabavno hahahahahahahaha........ Ajde che me zabolja pupa da se natiskam da se smeja .....

предполагам лудницата е пълна със програмисти от едно време

Едно време като не можех да казвам Р, а вместо това казвах Л, братовчедка ми все ме караше да казвам високо:

В РУДНИЦАТА ИМА РУДИ КАТО МЕН!!!

Ся като каза и са сетих...

Мечтата е мисъл, мисълта е идея, всяка идея се реализира. Аз не мечтая, а реализирам идеите си.

Ооо, Пепи,

Дай едно кило Фортран. Спомени от едно време.

Е, вие сте имали и оператори/ки. При нас такива екстри нямаше. Сами си ги чукахме на едни машини, които по обем бяха колкото 20 компютъра.

Обаче имаше и положителни страни. Примерно, първо мислиш после пишеш, щото ако трябва да пренаписваш после става си ...

Докато си чакаш реда, си премисляш програмата обмисляш, правиш си блок схеми и чак накрая пишеш кода на бланката. После се проверява от друг, за да не стане грешка, да се хаби процесорно време нахалост. За процесорно време не знам, ама хартия и време на хората дето чукаха по компютрите. :-)

От там ми е навика, квото напиша да се компилира и да работи от първия път.

Другият навик, дето го придобих, беше, че се научих да опитимизирам за код. Демек кодът да е малък (по-малко редове), щото един ред е една перфокарта, която трябва да я начукаш. А там нямаше такива глезотии като Копи&Пасте.