...

56 отговора 725 прегледа Заключена
в отговор на Cивия вятъp #41

Re: ...

Два дни.
Ще говорим?

Преходен момент от седмица взима време месеци ревизия, айде не.



- - - -
I've said too much, I haven't said enough.
Отговор
в отговор на lnfinity #42

Re: ...

Къде си? Май съм другаде.

Човечността е допирателна. А тъмното не е за друг.



- - - -
I've said too much, I haven't said enough.
Отговор
в отговор на TheGoldenSnitch #43

Re: Tova moeto maj izleze vyrhyt na pesimizma

Песимизмът изисква. Минаваш от някъде и виждаш, че няма да се строполиш. Но не е очакване, мисля. Може би иде играта дали има изненада, на която да не устоиш.



- - - -
I've said too much, I haven't said enough.
Отговор
в отговор на Anima #44

Re: ...

Казах ти - цезарово. Може пък и да има някаква логика. Но така потърсена специално, всеки ще я нагоди. Примерно - склонността да целя рязко, за да стигна. Изненада - дръж тоя нож и почвай да дишаш. Звучи свързано с твоята линия или не успях?



- - - -
I've said too much, I haven't said enough.
Отговор
в отговор на PYTHON #45

Re: ...

Затова хората получават черупчици. От мазоли по гребълца ще да е.



- - - -
I've said too much, I haven't said enough.
Отговор
в отговор на Лaypa #46

Re: ...

Защо ли го имам за старт. Почивка може би - преди това. Докато изстискаш енергия да треснеш капаците и изчистиш погледа. Като две торби на две страни така за равновесие. Дали има място думата отегчение?



- - - -
I've said too much, I haven't said enough.
Отговор
в отговор на Kaлинckи #47

Re: ...

За да позная когато някога с някой друг стане нещо такова.



- - - -
I've said too much, I haven't said enough.
Отговор
в отговор на Kpъr #48

Re: ...

Като система. Онези неща на затворени очи. Когато вършиш каквото е нужно без да следваш умишлено път, защото вече си го минал. Та даже като знаеш, че ще се издереш, гледаш да е по-бързичко, за да не губиш време до финала. И между навалицата изтърчиш до светофара да хванеш зелено.

Че със себе си - очевадно. Не съжалявам.



- - - -
I've said too much, I haven't said enough.
Отговор
в отговор на Fragile #49

Re: ...

точно така - старт след една временна почивка (ясно, че не може да бъде покой), в която се реорганизират съзнание и дейност и започне успешно преодоляване на фрустриращите препятствия (или т.нар.блокиращи, съществени прегради на обективно непреодолими или субективно така разбирани трудности в пътя на постигане, удовлетворяване и т.н. на значима за човека цел)
за намиране на онази "златна среда между противоборство и покорност", т.е работната съгласуваност или обединяване на тонове в съзвучие, равновесие, баланс, пластичност и единство между противоположните актове на тялото и душата или така нар. - хармония, включваща спокойствието като състояние, за което се интересуваше в темата)
разбира се, наличието на степен на тревожност, каквато все още се долавя може да бъде и черта на темперамента, характера, личността, т.е. устойчиво свойство на човека, не само временно психично състояние.
при чувство* за.. независимо какво, в т.ч. и оттегчение, характеристика за наличието му, т.е. за наличието на чувство е амбвивалентното редуване и сливане на отрицателни и положителни емоции, преминаващи една в друга и изразяващи се в съответната +/- насоченост, което липсва като характеристика на безразличието (неспособност за усещане, липса на емоционално отношение към себе си, друг, предмет, свят и т.н..)
напълно възможно е оттегчението да бъде и проява на безпомощност (в същността си депресивна реакция) и да крие опасност от съзнато или не подтискане, отстъпление, т.е като форма за отразяване и приспособяване на непреодолената фрустрация..

за всички ни е различно измъкването от кризисна ситуация, както и времето, и последиците.. но не е невъзможно. особено при силни хора като теб)
има една погрешна илюзия на контрол, която често си създаваме сами и сме склонни да приписваме неуспехите на външни причини и несполуките на вътрешни, да се асоциираме с лошия късмет или тъпия шанс, изобщо с някакви фаталистични убеждения, свързани с възприемане и разглеждане на събитията като неизбежни, предопределени и неподдаващи се на изменение. защо погрешна, затова защото вреди на активността за преодоляване на всякакви бариери в постигането и утвърждаването на хармонията)

дано не съм ти прозвучала достатъчно профизкривяващо..сутринта щях да блъсна един велосипедист без малко на българия и несторов.. и още ми е едно такова никакво..


Отговор
в отговор на Лaypa #50

Re: ...

Здравей и благодаря за отделеното внимание!

Харесах как доказа липсата на отегчение. Безпомощност тълкува ли се като отстъпление, ако не допуска подтискане, а по-скоро предизвиква гняв?


Бих могла и по-дълго да поразсъждавам, но никак не ми се мисли сега, почивам си.



- - - -
I've said too much, I haven't said enough.
Отговор
в отговор на Лaypa #51

хммм, иначе мноо ги разбираш нещата... на теория

знаеш ли поговорката: "на теория, няма разлика между теория и практика, но на практика, има разлика"...

внимавай с велосипедистите... на тротоара - пищят, на улицата не ни ебават...
къде да караме?!! ще обявим "война"!!! центъра е тесен за автомобили, вече!

казано в три реда
прил. на зкн. за намялаване губенето на време в I-net
Отговор
в отговор на Fragile #52

Re: ...



двете основни форми за отразяване на фрустрацията и приспособяване към нея са агресията и отстъплението и тяхното "правилно дозиране" зависи много от съпротивителните сили на човека. безпомощността, както проява на отстъплението, поради невъзможност или неспособност да се реагира на външни стимули и вътрешни подбуди, поражда чувства на гняв и води проява на агресия в различните и форми.. тук ми се иска да акцентирам на агресията, разбирана като динамизма на човека, който се утвърждава изправяйки се срещу трудността, а не свързвана по значение с войнствения и характер от повечето хора. такава агресивна реакция не е противоположна на адаптацията му, напротив усилва мотивацията за постигане на цели и поведение и преодоляване на фрустрацията. тя е ключов елемент и в методите за психическо самовъздействие, волево и съзнателно за постигане на ефективно регулиране на собствените процеси и състояния особено в сложни и кризисни ситуации.
има пределна степен на поносима неудовлетвореност на потребности и след този праг, както се казва "чашата прелива", т.е разговорът би навлезнал в сферата на клиничната психология и фиксациите върху непреодолени трудности с едно хронично състояние на готовност за агресивност или отстъпление, което се запазва в продължение на цял живот и се появява в моментите на настъпване на условията, при които са били изградени.. водещи до множество отклонения и т.н. (пример за една експрезивна невроза като хистерията, може да бъде предизвикана от фиксирана установка върху подтиснат спомен за силен емоционален шок с изтласкани афекти, които се преобразуват чрез конверсия в телесни симптоми, т.е кризата е съпътствана от временни парализни състояния, загуба на говор..) е темата е интересна, но дълга :)
в тихия период на работа върху проблема на съзнателно и несъзнато равнище (както си я наричам почивка) е напълно нормално да се вербализират всякакви интуитивни озарения.. неприятни, както и чисто красиви вдъхновения с различни преходи. и нищо притеснително няма в проверките на тези идеи, логични анализи и решения да преминеш през цяла гама тоналности на изразени проспективни чувства, настроения и състояния .. (дори съвсем неочаквано и вариативно, отново и отново.. колкото – всичко е толкова индивидуално, за това – до когато, най-съществено - до намиране на онова съзвучие, за което говорих в предишния пост)

Отговор
в отговор на npocmak #53

Re: .. на практика..

още едно такова стегнато дупе и някой със сигурност ще го отнесе..)))

Отговор
в отговор на Лaypa #54

Re: ...

Както стъпих на дълъг постинг и нета ми спря! Мисля, че разбрах добре. И видях чудесно подредено собственото си мнение за агресията, благодаря за което! Случвало се е да опитвам да обяснявам точно това "психическо самовъздействие, волево и съзнателно за постигане на ефективно регулиране на собствените процеси и състояния особено в сложни и кризисни ситуации." С две думи - движим се по график. Ти какво учиш, Лаура? Имам питане за това "подтиснат спомен", не във връзка с тази тема, но ми е интересно какво се разбира под това. Преживяно неприятно, несъзнателно изключено и несъществуващо като спомен?

Много успокоително такова лежерно едно ми е да те чета. И да се притесни човек, че не е в ред, може да се изненада колко е нормален.



- - - -
I've said too much, I haven't said enough.
Отговор
в отговор на Лaypa #55

Re: .. на практика..

aha! начи в задника на велосипедиста си се била зазяпала! та чак си щяла да го блъснеш,
от желание да го гепиш =))) вече трбява да се забрани на жените,
освен да говорят по мобилния като шофират и да си мислят за секс

казано в три реда
прил. на зкн. за намялаване губенето на време в I-net
Отговор
в отговор на npocmak #56

Re: .. на практика..

докато чаках днес на панаира и си мислих колко ли време ще ми трябва, за да заспя навън ме стресна - задник((
грубо
предпочитам си - дупе.
но то това като онова с очи пълни, ръце празни..
всъщност си беше хубаво начало за деня, но като се замисля не можеш да вдигаш от земята всички произволни неща, които току да се блъснат в теб.. и си разходиш лупата по линиите на ръката, заради удоволствието от едната играчка))

Отговор
в отговор на Fragile #57

Re: ...

усмихна ме, здравей ) наистина си мила
не знам дали ще мога да обясня добре, защото отдавна се дипломирах, а се реализирам в друга сфера, но така отгоре и общо условието за психична нормалност, психично здраве.. е своевременна, съразмерна и адекватна психична адаптация на човек с околната среда (околна среда разбирана като само онази част от действителността към която се налага да се съобразява)
всеки от нас има собствена околна среда в зависимост от начина на живот, отношения с близки хора, колеги и т.н..
психиката на човек е много динамична и върху нея имат влияние много фактори. във всеки един момент тя се стреми към уравновесяване с околната и среда чрез съответно равнище на психична организация за постигане на пълна психична адаптация
т.е от една страна психиката регулира чрез психични процеси и свойства тази околна среда и от друга (като обратна връзка) е зависима от пълноценното или не задоволяване на потребностите.
в момента, в който не е била удовлетворена дадена потребност тя дава отражение в психиката и сега или след време се проявява, т.е. в момента, в който не е била постигната психична адаптация има нарушение и в зависимост от индивидуалния праг на поносимост и стимулите от околната среда може в бъдеще да отшуми или доведе до отклонение и т.н., или нарушението дори и наднормено не означава отклонение или заболяване.

съзнанието чрез свои вътрешни защитни механизми интегрира всички психични процеси и осигурява нормалното взаимодействие върху психиката и околна и среда. едни от тези механизми изтласкват (преместват) и задържат на несъзнателно ниво всички негативни мисли, преживявания,.. емоционално паметов такъв е изтласкания спомен или изключително голямата негативна натовареност на някое събитие, най-често в междуличностните отношения
така тези недопуснати, отхвърлени, изтласкани и т.н. от съзнанието психични съдържания преминават в несъзнаваното, където действат автономно, т.е. неуправляемо, неконтролируемо като невралгичен елемент, носител на смущение и при нарушаване на психичната енергия съживяват и атакуват съзнанието като рушат равновесието, свободата на аза и т.н..
конфронтацията с тези психични съдържания означава да се осъзнае безпощадно критически собствената ни същност. да се издигнат и интегрират в съзнанието като част от самите нас, за да можем впоследствие да я разграничаваме, приемайки нейната реалност:)
благодаря и на теб)

Отговор