Изпитвате ли срам?

От хвърлен поглед на улицата,на плажа,по телевизията и къде ли вече не,става ясно,че никой ,като че ли не изпитва срам от тялото си,от показността,от другия пол,от правенето на секс... Тц,тц,тц...
Леле,като се сетя аз каква срамвжливка бях!
Хубаво ли е според вас, да не изпитваш срам?
Това комплекс ли е или неподправена свенливост?

А-а-а, мен си ме е срам понякога. Ако някой се загледа втренчено и дълго в мен, се изчервявам и отмествам поглед. Имам също и притеснения, когато танцувам с мъж, който не е моят. Всъщност това май не е точно срам. Ама се опитвам да ги преодолявам тези неща, щото станах на 100 години и не е нормално.
Дали е комплекс, не мога да кажа. Идея си нямам.

Srama kato cqlo e vreden.
Kakt o sqko neshto koeto ni kara da se chuvstvame zle. No spored mene ne ot tqloto a ot postupkite trqbva da se sramuvame.

_____________________________________
[линк]

Сега не се ли срамуваш на моменти или с възрастта са те оперирали от "срам':))))
Да бе никой с толкова комплексари по улиците дали няма срам ,ако му набиеш повърхностното самочувствие ?

I AM THE GAME!!! DO YOU WANT TO PLAY !!!!????

За какъв срам говориш? За срам само в сексуален контекст или за срам по принцип?
Срамът като феномен не е нито комплекс, нито свенливост. Срамът е резултат от възпитанието ни, от онова, което по-възрастните са ни насадили в главите в онази крехка възраст 0-7 годинки. Всеки от нас е получил някакво възпитание и е попил от възгледите на хората, с които е контактувал. На по-късна възраст, в следствие на нови контакти, част от каноните за "срамно" и " не срамно", са се променили или изтрили, други са останали.
Следователно, всеки човек се срамува от нещо - независимо дали го признава или не, дори когато не го осъзнава ясно. Би могъл да не изпитваш срам само ако никога не си контактувал с хора. Само в този случай няма кой да ти предаде "знанията" от какво да се срамуваш и от какво не

В сексуален контекст - тялото ни е биологичен елемент, сексът е резултат от инстинкта за продължение на рода. Какво толкова срамно има тогава в тези неща? Или от какво да се срамуваме от представителите на другия пол - и те си имат тяло, и на тях им се прави секс
Мен лично понякога много ме е яд, че изпитвам срам. Ама много . Това е безмерно глупаво чувство, извънредно непрактично и в повечето случаи напълно неоснователно.
Пример: когато зверски ми се доправи секс с половинката на спирката на орлов мост, аз стискам зъби и трая, защото това е нещо срамно. А защо да е срамно? Всъщност за никого не е тайна, че правим секс - тогава защо да е проблем да го обявим публично? Отговор - защото така сме възпитани, че сексът на публично място е нещо срамно.
Е, как да не те е яд на чувството за срам понякога, а?

Hey, buddy, don’t you be no square.
If you can't find a partner use a wooden chair

срамежлива, но не мисля, че това е комплекс и още по-малко предразсъдък. Не се заблуждавайте от простотиите, които изсипвам понякога тук.Не знам дали е хубаво да не изпитваш срам. На мен би ми било по-лесно, но такава ми е природата и няма да вървя срещу нея. usmihvam se]

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

Сигурно всеки изпитва срам от нещо - някои повече от външния си вид, от тялото си, други от постъпките си. На всеки, който е бил възпитаван в морал, обноски и нравствени ценности, му се е случвало да изпитва срам.
...Има обаче една друга под-тема за срама, която наскоро беше разглеждана и в този клуб. Напоследък все повече се питам и се уверявам дали и колко много емоционална и сексуална сила има в срама. Преди не съм се замислял много, но като че ли има някаква парадоксална връзка между чувството на срам и чувството на надигаща се тръпка, на нарастваща възбуда - разбира се у някои хора, далеч не у всички.
Неслучайно тук някои се шегуват, че опасността да те видят при секс в парка е нещо влудяващо - това е заплахата да бъдеш засрамен може би... Срамът по странен начин се смесва с ексхибиционизъм, садо-мазохистични наклонности или някаква по-нестандартна естетика и еротика... И всичко това поражда бури от емоционални и сексуални вълнения...
Но може и някой да оспори това...

Единственото нещо от което човек трябва да изпитва срам според мен е не от физическите си качества, а от душевните некачества...

Пак ли звуча глупаво?

да-случва ми се

стичам се по кожата ти...

Да.

Без жената, мъжът е едно нищо...

Това комплекс ли е или неподправена свенливост

това според мен е неподправена дивотия. не мога и вероятно докато съм жив няма да се съглася или да разбера как, защо и от какъв зор най-хубавото преживяване (и емоционално и физически) в краткия, труден, угрижен и т.н. живот на човека, а тоест СЕКСА е обявено за нещо срамно, за което не трябва да се говори (алюзията с името на клуба не е случайна) нито пък да се прави както ти харесва (поза "класикус" е задължителна за скромните, неразвратените, възпитаните....)....

На всеки, който е бил възпитаван в морал, обноски и нравствени ценности, му се е случвало да изпитва срам

Съгласен съм с това. И на мен ми се е случвало. Което обаче не прави нещата по-обясними. "Совите не са това, което са", се казваше в един култов сериал, който опразваше улиците в 8:30 вечерта в България месеци наред.

Та и морала и нравствените ценности са чудно нещо... Това, което преди 2800 години е било морално, вчера не беше. Днес се опитва пак да стане морално, утре може и да е, моралът, обноските и нравствените ценности се менят през вековете и годините. Само погледнете, какви бански са се носили до 50-те години на 20-ти век. Я да се появи някоя морална дама от днешни времена с дълбоко долнище и плътно и широко горнище на банския на тогавашния плаж :) - ще я пребият с камъни!

Нещо се отнесох - на тази тема мога да пиша (и ако имате сили и вие да четете) с часове.

Крайната идея обаче е следната: според мен, идва времето на освобождаването на хората от таралежовите ръкавици на измислените ценности и някой хубав ден ще се чувстваме както се чувстваме и ще правим това, което чувстваме.

Правилото, което неведнъж е споменавано в този клуб е "Да не вредим на другите, другото е добро" (или нещо такова, май не съм точен, ама мисля, че се сещате).

Аз лично не виждам от какво трябва да го е срам човек. Може да се притеснява от това или онова, което не намира в себе си за идеално, на чак да се срамува....
Аз лично не се срамувам от тялото си, харесвам си го и то много. Е можеше като размер циците да са ми в повече, но по форма ги докарвам..

Айде сега пак тия цици

Вече имам чувството, че те са най-важното за една жена

Иначе съм напълно съгласен с теб

"Едно време" и аз изпитвах срам от тялото си - макар тогава точно да изглеждаше (тялото ми) много по-добре. Сега пък - никакъв срам нямам - много важно , че някой си видял нещо, което си е природно образувание. За секс на показ - това е друга работа - по-скоро това е много интимно приживяване и други хора нямат работа да гледат (изключвам порното, но то не е секс, а бизнес).
Иначе се срамувам най-вече от някои мои постъпки , най-вече казани думи - много рядко има такива, дето са за срам, но се е случвало 2-3 пъти (нямам предвид псувни ). Тогава ми идва както се казва, да потъна в дън земя

Tи само се наведи после гледаи какво ще ти се слу4и.

Ами цицоманка съм, много ми харесват мадамите с цици. Не, че имам комплекси, и мойте си ги обичам. А и всички, които са ги виждали, са ги харесвали .
Ама ти си много свеж !

И ти ли искаш да се наведеш,няма проблеми с това меко сърце и този курав.....ум

Хм...мен ми се случва.(((Когато изцепя нещо ужасно глупаво и ..после стррррашно се срамувам.

Мина тук една злодейка,..
надращи бързо и...офейка

Ами на моменти да, а в други - напълно забравям за всякакъв срам. Мисля, че това не е особено ненормално.

HOMO LUDENS