Отчаяна съм

Не мога да се разбирам с тоя човек. Той е сляп за качествата ми. Неблагодарен, несправедлив, непоправим.
Явно е, трябва да се развеждам. Иначе ще загубя време. Животът ще мине покрай мен. Ще се самозалъгвам.
Но толкова ме е страх от самотата! Толкова ме е страх! Кажете, как да се справя!

Че тя самотата да не е вечна? Ако човек не иска да е самотен, все ще си намери някого, когото да обича. Е, може да не стане веднага, но това не е толкова страшно.

Споко! Поеми си въздух. Страх те е от самотата... Мзааа, за страх си е. Ама, сега не си ли сама?

Казваш, че той е такъв-онакъв. Ясно, обичта ви е потънала незнайно къде. Дори не се уважавате вече. Познах ли? Познах, я!

Тъпа история. Ама, не си само ти. Много сме. (Ако това те устокоява донякъде...)

Добре помисли по въпроса и говори. Живота така или иаче минава, семейстовото е адски важно, а ако човека до теб те уважава и обича винаги може да се помени в името на семейството. Самотата е страшно нещо и когато няма на кой да се подпреш в труден момент било за теб или за другата половинка е ужасно

Аз не вярвам ,че човек се променя.Рано или късно пак става същият.
Просто това са самоизмами,за които плащаш скъпо след това.

И аз се страхувах в началото от самотата, но този страх просто изчезна...
Та какво е самотата? Нима физическото присъствие на даден човек означава, че не си самотен? Чувствах се ужасно самотна през повечето време, когато живеех с бившия си съпруг. Може би и затова престанах да се страхувам, че ще бъда самотна, когато се разделим...

Разкайи по-подробно..мисля, че мога и аз да споделя опит с теб. Важно е да не вземаш прибързано решение. Дете?

Само понякога/

Не знам дали човек може да се променя, но знам, че никога не е късно да проумее елементарни истини и да се отръска от заблудите си.

но като си спомня какъв брак имах и ми минава
ПОнякога се чувствам самотна, нещастна, обречена...., но така се чувствах и в брака си .. ОГРОМНАТА разлика от тогава и сега е, че сега се чувствам СВОБОДНА!
Чувството за свобода ми дава сили да превъзмогна отчаянието си
Добре, че се разведох!

Да все пак това е клуб на разведените

Зявиси как ще дефинираш 'самота'
А сега не се ли чувстжаш самотна макар и привидно да има някой до теб?

Прегледай го!


Аз мога!А ти?

Че той ако ме уважаваше и обичаше, щях ли да съм отчаяна?

Да викажа, много добре ми действа написаното от вас! Благодаря ви!
По принцип виждате ли се понякога на живо - за раздумка и утеха?

Значи дерзай и не бой се. И никакви черни мисли за самота!
Аз, дето се вика, и на самотата си не можах да се порадвам, понеже имах късмета да срещна един човек, дето ми е голяма опора сега...