За болката

Здравейте всички.
Страхувам се от болката при раждането дотолкова, че не мога да се реша да имам дете. Как да го преодолея незнам. Нормална ли съм според Вас? Бихте ли дали мнение по въпроса за болката. Благодаря предварително

Като тръгнеш да раждаш изобщо няма да ти е до това да мислиш за болката. Ако толкова те е страх роди секцио, но при него е лошото, че после ще те боли. Мислиш ли че другите не ги е страх от това. Това е една прекрасна болка. Като се удариш боли, като ходиш на зъболекар пак боли. Явно причината, за да не искаш да забременееш не е в болката.

Здравей,феичке,
нормална си
И аз си мислех, че това е най-голямата болка. Често са ми казвали: "Ми като те боли от една епилация, как ще раждаш".
Е, честно казано, епилацията ми беше по-гадна.
При нормално раждане, добре ръководено, при навременно поставени обезболяващи, болката е напълно поносима, да не кажа пренебрежима. по-неприятно ми беше следващите дни заради епизиотомията и че не можеш да си седнеш на Д-то. Но и това минава.
Ако, когато му дойде времето, паниката отново те обхване и не си полезна на себе си, нито на бебето - остава варианта секцио. И ако някой каже "ама как така" - така, по-добре да не се паникьосваш предварително и да те боли месец-два, което се преживява, отколкото да се тормозиш още отсега и да отлагаш само по тази причина.
И все пак, аз мисля, че като се правят деца, мисленето не е на първо място. Да не би да има друга причина?

с днешните обезболяващи хич не е голяма работа да родиш. повярвай ми, притесненията дали всичко ще е наред с детето избутват на заден план болката.
и не си мисли, че жените не ги е страх от това...споко.


борис 10.06.2001
виктор 10.02.2003

Наистина ако те е страх от болката е по-добре да раждаш сьс секцио.(да не говорим че така е абсолютно безопасно за бебето)
Че при обикновеното раждане ако не е много леко боли и преди и след и то не като при секциото до месец , а понякога и месеци наред, да не говорим че има много опасности за бебето.
Ама честно казано болката се забравя, макар че не се зальгвай че ако раждаш нормално ако ти сложат обезболяващи то обезателноне чувстваш нищо. Мен и след епидуралната упойка много ме болеше, а и знам още доста майки които са изпитвали болки независимо от обезболяващите.
Истината е че никой никога не предупреждава бьдещите майки за болката и най-вече за всички неприятности след и около раждането да не ги плаши.
Дават ти разни сьвети какви детски дрешки да купиш, а никак не обясняват предварително като точно се кьрми и т.н.
Аз пьк смятам че трябва да знаят. Лично на мен много ми липсваше много ценна информация, сега за второто раждане ще се подготвя много по-добре за да бьда в по добра форма и по полезна от пьрвия ден на бебчо.
Но всички това са толкова дребни неща в сравнение с радостта която всички жени изпитват като видят малкото бебче.

Има толкова много видове упойки! Страхът от болката не трябва да те спира да имаш дете!
Мен ме болеше ужасно много, но въпреки, че знам какво ми беше, бих искала да имам още поне едно.


Teзи които не умеят, критикуват

Всеки го е страх от тази толкова прослувута болка. Наистина боли, но всичко това се забравя много бързо и остава мъничкото същество, което ще те радва цял живот. Освен това при всички майки е различно - някои ги боли много, други по - малко, а трети почти не усещат болка. Не е нужно да се настройваш предварително и това не бива да те спира да създадеш дете.

Просто не ти е дошло времето. Ако наистина искаш дете, не мислиш за болка.
Болката пр и раждането е най-малкото нещо, тя минава за един ден. Сега има упойки - епидурална, спинална, има секцио (ама при него боли след това)...
А безсънните нощи после, а хилядите тревоги, а детските болести, училищните проблеми, отговорността да възпитаваш човек...?????
Според мен "после" е много по-сериозно от болката за един ден...
И... на зъболекар е по-гадно...

Мисля, че има проблем щото вече не съм на 20, наближавам 30 и не мога да се реша. Иначе ме притискар родители, близки и дори смятат, че вече немогат да се надяват на нищо. Питам се вече дали да не се откажа (вече почти съм го направила) да имам деца въобще. Сигурно ще съжалявам един ден незнам, но живея в постоянен страх и напрежение, че ще наближи някакъв момент, от които вече трябва окончателно да реша как да продължи живота ми. Мислите ли, че съм закъсняла много?

Не мисля, че си закъсняла. Впрочем, докато имаме физическата възможност да родим и да отгледаме дете, мисля, че е все тая на колко точно години сме. Убедена съм, че има и други жени около теб, а и не само около теб, които раждат на твоите години и то за първи път.
Сигурна съм, обаче, че ако нямаш някакъв здравословен проблем, нищо друго не бива да спира да създадеш живот! Околните могат да си говорят и да те притискат, но ти си достатъчно зрял човек, за да вземеш сама решение.

Желая ти успех и ще те чакаме в клуба!

Никога не е късно! Повярвай болката въобще не е толкова силна и непоносима,колкото си я представяме,докато не я изпитаме.По-скоро е страх от непознатото чувство.Аз примерно като раждах стисках зъби,нито съм викала,нито съм плакала..за сравнение от зъб съм ревала като малко дете.Така че не мисли,че болката е много силна и че не е нормално да се страхуваш от раждането...то винаги крие рискове,но повярвай настъпи ли момента забравяш за болката и най-малко мислиш за това колко ще те боли.А и медицината е толкова напреднала,бият ти упойка и нищо не усещаш,но дори и без минава толкова бързо.Аз родих без упойка,бих казала,че най неприятно е усещането след като те зашият и първите 2-3 дена едвам сядаш на д-то(неприятно,а не непоносимо болезнено).Погледни колко милиарда хора сме,въпреки страха,почти всяка жена се подлага на този най-прекрасен,незабравим и осмислящ живота момент.Спокойно, дойде ли момента мислиш за бебо и страха изчезва от самосебе си.Всички жени го изпитваме и забравяме в мига,в който гушнем своите ангелчета.Успех мила, и не се страхувай,всичко е нормално!

Мислиш че си закъсняла глупости съвсем не та хората по другите страни на тази възраст тепърва се женят. Мен лично майка ми ме е родила на 37 и мога да се похваля че си живееме и се разбираме страхотно тя е много свежа жизнена и енергична и никога възрастта и не е била проблем за мен или за нея. а сега внучета как гледа и мойто и на сестра ми. Така че въобште не се чуди защото със сигърност ще съжаляваш един ден но ще е късно и няма да можеш да направиш нищо. А болката ..... Боже мен колко ме беше страх мисля че няма друг такъв човек просто съм патологичен случаи ,а на всичкото отгоре зверски трудно раждане имах 3 дена силни болки без разкритие а и за скцио ме готвеха и не ми даваха да пия вода и да ям а неможех нито да седна нито да легна от болки е накрая родих нормално и 2 седмици по късно вече исках второ. Минаха 3 години от тогава аз продължавам да искам второ но ни спират само финансовите проблеми а болката ми е наи малкия проблем. а за зъболекар не ми говорете

Напълно те разбирам, защото и аз го имах този проблем. Ужасен страх от болката и раждането въобще, парализиращ страх. До там, че наистина бях на път да се откажа от деца. После си казах, че ще си сложа главата в торбата, пък каквото ще да става. Е, то взе че стана. Но предварително бях решила, че ще родя със секцио и по никакъв друг начин, което за мен се оказа добър изход от ситуацията. Защото от нея връщане назад няма. За мое учудване имах много лека бременност. Работих до последния ден на пълни обороти, а самата операция също мина много добре, както и след това много бързо се въстанових. Две седмици след операцията поработвах, а месец по-късно си работех както преди и си гледах детето. За годините въобще не го мисли. Аз родих на 33, сега съм на 34 и мисля, че до 40 имам време за още едно бебе. Пожелавам ти успех в най-прекрасното преживяване в живота. Не го пропускай.

Да не би освен страха да се намесва и някакво друго чувство?

Например при мен имаше един такъв период, когато майка ми постоянно ми мърмореше: "Виж се, вземи да напълнееш малко, КАК ЩЕ РАЖДАШ ДЕЦА?" Това ме забиваше и аз задължително отговарях " Ами няма да раждам". А на учудения поглед и съответния въпрос: "Е как така?" отговарях "Ми ей така - не искам.."
Истината обаче беше съвсем друга. Аз от 20 годишна исках да имам дете. Но първо много добре съзнавах, че ми е рано, а и все не намрах подходящия мъж който да ми го направи:)

Е, мина време, омъжих се, забременях. ..Бях много щастлива. Но страха ме тресеше яко и категорично заявих, че не искам да раждам нормално и ще раждам със секцио. Да ама то секциото не е по желание и аз ща не ща се отдавах на страха си от болката. За съжаление бременноста ми трая само 2 месеца инаправих спонтанен аборт. Това ме съкруши. После 7 месеца се пазих, като едва ли не броях дните за да дойде време да опитаме пак.
Спомням си колко бях въодушевена когато най-после си казах "ето сега съм готова за бебе" Един месец преди това спях да пуша и изобщо започнах да се подготвям психически и физически. Забременях от раз:) Още си пазя теста с 2те чертички:)) Е, няма смисъл да казвам, че съм била безкрайно щастлива...:) Тогава започнах да чета много книжки за бременноста, раждането и бебетата и повярвай ми страха от раждането значително беше намалял. Не мога да кажа, че го нямаше - човек се страхува най-вече от неизвестното. Но емоцията и щастието от бременността ми (беше много лека и безпроблемна) бяха на първо място. Общо взето гледах да не мисля за самото раждане въпреки, че се подготвях психически. Прочетох много неща за самото раждане и дори гледах снимки на секцио. /никак не са за гледане/ и постепенно идеята за секциото започна да не ми харесва толкова колкото беше при първата ми бременност. Имах една приятелка която роди нормално месец преди мен. Тя ми каза, че въпреки, че и е първо раждане всичко минало за 3 часа, а раждането било много леко, без шевове и почти без болки. Това много ме окуражи. Искам да знаеш, че някой жени /като моята зълва например/ обичат да плашат бременните с раждането като го изкарват едва ли не като нечовешка болка. А за жените които не са раждали и стрха от раждането е едва ли не вече вкоренен, това никак не е добре. Ако имаш такива приятелки, просто имай в предвид, че някой жени просто изпитват удоволствие да гледат страха в очите на тези на които им предстои раждане.

При мен обаче 2 седмици преди термин бебето трябваше да излезе /имах проблеми с плацентата и бебето не растеше, а доктора каза, че това е опасно защото може да не получава и достатъчно кислород./ Трябваше да избирам - индуцирано раждане без никакви показания, което 95% завършва със секцио или директно секцио. Е, колкото и да бях се отказала от секциото все пак нямах голям шанс за нормално и избрах 2рия вариант. За мое щастие бебето се роди съвсем здраво и на всичкото отгоре беше страаашно сладко бебе:)) Акушерката, която ми я донесе след операцията каза, че и била любимката и искаше да знае как се казва за да я наричат по име докато минат 2та дена в които не мога да съм с нея /в реанимацията/...В интерес на истината секциото при мен не беше от най-леките защото имах и други проблеми. Оказа се че съм имала сраствания от спонтанния аборт и плацентата се е била захванала точно там. Поради това вероятно твърде рано е се е калцирала. Доктора допълнително ми е махнал срастванията, така, че секциото е било добре-дошло. Ако толкова те е страх избери си епидурална. Доколкото знам това е много хубав начин да родиш почти без болка. Много майки могат да го потвърдят. За формата след раждането също - това, че непременно ще напълнееш, ще ти се разшири таза, ще получиш стрии и пр. съвсем не е задължително. Някой жени не искат да раждат за да не си развалят фигурата. Според мен това е безпочвено твърдение. Ако се отпуснеш и плюскаш като "е, сега ми е паднало да ям за 2ма" тогава нищо чудно и така да стане, но иначе е много вероятно да излезеш от болницата дори по-слаба от колкото си била преди за забременнееш...За това ако причината е такава - и нея забрави:)

Е, извини ме..доста се отплеснах с писането:). Но то е само защото бременността и раждането за мен бяха най-вълнуващите събития в живота ми. Сега най-вълнуващо за мен е момиченцето отдолу:) Не се страхувай от раждането, не си заслужава...Това което получаваш е безброй пъти щастие! Поне за мен:) Пожелавам ти повече розов цвят в очите:)

ама си една емоционална


борис 10.06.2001
виктор 10.02.2003

Здравей мила! Според мен не се страхуваш толкова от болката, колкото от неизвестността какво следва след това. Не ти се правя на психолог, но повярвай ми , че да имаш дете е най-хубавото усещане, което може да изпита една жена. Аз имам две и ни най-малко не съжалявам за това. При първото много се мъчих и категорично отказвах да имам второ. А когато го раждах, раждането ми беше песен, защото бях с всички есктри и болка почти нямаше_ ...родих секцио, защото така се наложи...Така, че болката е наистина най-малкото за което можеш да се притесняваш. Отговорността да имаш дете е много голяма, но това не бива да те плаши, защото след това,повярвай ми, има хиляди сладки и мили моменти, които никой не може да ти даде, освен твоето малко същество!

но пък виж колко хубаво го е написала bejb

Болката не е чак толкова голяма. Мъчително е, но се търпи. Характерното при родилните болки е, че са на приливи и отливи, тъй като настъпват с контракциите. Това означава, че имаш 1-2 минути отдих между пристъпите, което не е без значение.Чувала съм да казват, че болките от бъбречна криза били по-лоши.
Страхът ти е напълно нормален, но имай повече доверие в Майката Природа- все пак раждането е едно природно, естествено събитие, и когато всичко върви нормално, не надвишава човешката издържливост.

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002

Явно някой много те наплашил!
Не е толкова страшно,миличка......!И след време всичко се забравя.А и сега аз пак съм готова на тази болка!
И наистина има толкова обезболяващи...а и като си решиш..плащаш и райдаш секцио!Толкова начини,че не е нужно даже да се замисляш!От това по прекрасно няма...и като видиш резултата на тази болка...разбираш,че тя си е струвала!
Прекрасно е...и ти пожелавам в наи-скоро да се решиш да станеш мама.....!...А като стане......моля да ни уведомиш
Успех!


Люси-9.08.2002 г.

Да се изкажа и аз... Мисля, че повечето майки преувеличават за болката при раждането. И мен бая ме бяха наплашили - че то не бяха адски болки по 12 часа, припадания по няколко пъти след това и т.н. Да се чудиш как са оживяли и нищо им няма! Това беше една от причините, поради която и аз се страхувах да забременея. Но сега мога да кажа, че раждането въобще не е най-страшното нещо на света и че много други неща болят не по-малко. Освен това, както казват, минава и се забравя... Сега имам чувството, че е било един миг и не помня почти нищо от болката. Определено обаче не е нетърпима.
Така че... не слушай никого, смело напред и... успех!


Марина - 2.04.2004