Immortel

Когато се загледах в този на пръв поглед доста непретенциозен и доста объркващ филм, изобщо не ислех, че ще открия за себе си в него една съвременна "Бразилия". В същност от доста време постиженията на френското кино ме иzненадват, но "Безсмъртие" (или поне така е преведен филма в Арената) направо ме шашна.

Сюжетът: Ню Йорк 2095. Боговете на древен Египет, напуснали земята преди хилядолетия се завръщат за да изпълнят последното желание на бог Хор, осъден да бъде лишен от безсмъртието си. Желанието му е да прекара 7 дни на Земята за чието създаване се е трудил преди хилядолетия. В Същото време странно момиче-мутант със синя коса е арестувано и отведено във могъща корпорация, тайно провеждаща нелегални медицински експерименти и е спасено от един от малкото хуманни лекари (и ИСТИНСКИ хора, между другото), останали на Земята. От криогенен затвор пък избягва известен престъпник (както обикновено - обвинен несправедливо, защото знае определени неща за определени влиятелни хора). Съдбите на тримата се преплитат, за да може Хор да избяга от заложения му от братята му капан и да си върне безсмъртието.

Атмосверата: Филмът е странно съчетание от 3D-анимация подобна на тази във "Реална Фантазия" и игра на истински актьори. Нестандартно режисьорско решение е, че всички хора, подложили се на някаква генетична терапия, възстановителна хирургия или подмяна на органи са 3D-анимация, сякаш са изгубили човешкия си образ и са изкуствени - както отвън, така и отвътре. Самият свят е 3D-анимация - което навява чувсто за изкуственост и синтетичност. Мутантите, изродени човешки същества, за които медицинската модификация е недостъпна (защото са поставени извън закона) пък са гримирани актьори или кукли. Светът изглежда мрачен, технологизиран и едновременно с това западащ - планини от боклук в тесните улички и по ъглите, гравитационни автомобили, уж последна дума на техниката, а всъщност очукани и покрити с ръжда, които се движат по жици (като трамваите), стари, опушени, избелели и излинели сгради, изобщо типична кибер-пънковска атмосфера.

Посланията: Символика и сюрреализъм. Филмът е наистина интересен заради изключително опростения си сюжет, който обаче е на пръв поглед претоварен със символика и на пръв поглед излишни, често неразбираеми сцени, което го прави до някъде труден за следене. Това, което ми направи впечатление е, че от петимата души, които са го гледали, всеки е открил някакво различно, едва ли не противоположно на останите послание от филма. На всичкото отгоре всеки е разбрал определени сцени и моменти моменти от сюжета по различен начин. Всичко адски много прилича на четенето на книга, при което читателя сам гради във фантазията си света, който автора е описал, а това, според мен, е уникално. Напоследът много рядко ми се случва да бъда оставян сам да откривам моралът или духът на дадена история, без режисьори да ми насаждат на пръв поглед небрежно, почти подсъзнателно собственото си виждане, да ме наставляват или проповядват (за това толкова харесвам "Бразилиля" - в преплитащите се реалности всеки сам може да открие за истината себе си).

Филмът да блести с особени специални ефекти. На места макетите изглеждат наистина гумени, а анимацията си е анимация и въпреки това останах с впечатление, че всичко това е НАРОЧНО направено по този начин, защото в крайна сметка продукцията не личи да е страдала от липса на средства. Разкрит по този начин, духът на историята може да се оприличи на филми като "Бразилия", "Сталкер", "Беглец по острието" или "Герой".

Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!

Благодаря, убеди ме да го гледам непременно, най-малкото.

I grow old … I grow old …
I shall wear the bottoms of my trousers rolled.

Какви съвпадения в тази вселена само! Тъкмо днес разговярях за този филм, защото вчера го гледах. Хареса ми. :)) Е сюжетът е малко закърпен и на места издиша, но ми беше казано, че Матрицата била веднъж на 10 години и това е вярно, значи се налага да се гледат и по-слаби неща. Та така, не се колебайте да го гледате ако ви попадне. Авторите са се изхитрили да използват тук-таме актьори вместо да се гърчат с години като създателите на Фейнъл фентъзи над анимация. Браво на французите, ама името на режисьора хич не ми звучи по френски с нещо като арабска/еврейска фамилия.
Любимите ми моменти са когато боговере разговарят помежду си на техния си варварски език, повярвайте звучи страхотно.

Добре дошъл, страннико. Пътеките днес са опасни.

Благодаря ти за два добре прекарани часа..
Дръпнах го, излгедах го, записах го:)

Сайтът за нова българската литература [линк]
Вече ТРИ години.

Задължително ще го гледам!

Пък тогиз ще си кажа мнението.

"вселена" се пише с главно "В".
Т.е. "Вселена".

Абе дребна раб'та ама се пак...

Що? :)

went home. TORCHED IT.

[линк]
Лек ден.

има Вселена (единствената) и вселени (много, много), надявам се, че знаеш разликата. Когато е написано "тази вселена" се има предвид една от многото вселени. Та значи благодаря за поправката друг път няма нужда, но оценям загрижеността за правописа.

Добре дошъл, страннико. Пътеките днес са опасни.

Stom vi haresva tolkova mnogo filma vi preporuchvam i komiksite na Enki Bilal po-koito e napraven.

"In umbra, igitur, pugnabimus"

Много,много добър филм.

TANSTAAFL

Мдааааа, вторият френски фантастичен филм който гледам таз година!!!!!Първият беше "Градът на изгубените деца", уникална тъпня. Мислех че няма кой да го задмине. Уви, грешал съм!!!Е, "Безсмъртие" не го бие, но успешно го конкурира по тъпотия. Тържествено заявявам, че повече няма да гледам френско фантастично кино, след подобни филми ходя като ударен с талпа.
Накратко, за мен това е егати тъпнята!!!




Уволнението - майка на контрола!

Досега аз я пишех с главно Ф - Фселена.