Проблемите в образованието

Здравейте,
скоро ще участвам в дебат на тема "Проблемите във висшето ни образование" със студенти и преподаватели от цялата страна. Искам да Ви помоля да споделите всичко, което виждате като проблем в образованието ни, примери и аргументи (ако е възможно), да предложите вашите идеи за решението на тези проблеми.
Ще съм много благодарен за всякакви разумни изказвания, защото колкото и да се старая, един човек не е способен да покрие цялата тази материя. Сега се е отдал шанса да представим тези проблеми пред по-широка аудитория и смятам, че трябва да се каже всичко, което има за казване.
Ще Ви помоля също да спестите изказвания от рода на "Даскала по еди-кое си е с обратни сексуални наклонности, а аз планирам някои много анално насочени инициативи относно жена му".
Ако е възможно на събранието, ще обсъдим и конкретни имена, но факта, че ще присъстват техни колеги ме кара да се чувствам малко скептично по въпроса. Но това не означава, че ще отидем неподготвени :)
Благодаря Ви!

Провери старите теми, но доста старите сигурно преди около половин година. Доста аргумента бяха иzложени
Успех

Ето ти някои мои посочки, наред с оборване на предишното мнение:

1. Липса на директна връзка бизнес-образование. Все пак на запад именно бизнеса финансира висшето образование, справка - в ЕС около 4% е средно бюджетът за образование, от които 3,5 идват от бизнеса.
2. Липса на т.нар. career centre в университетите. Практиката е позната в САщ и повечено европейски страни. Защо е полезно? Ами когато на определен работодател му трябва човек на половин работен ден (т.е. студент), или за сезонна работа - просто се свързва със съответния ВУЗ и му изпращат подходящи студенти, от които да избере. Сега какво става? Най-често търси да запълни дупката с познати, тъй като през трудовите борси или обяви ще му се изсипе една камара народ, 90% от които неподходящи;
3. Държавното финансиране - колкото повече, толкова по-зле! Ръководството на ВУЗ-а никога няма да се научи само да си търси пари - от европейски програми, частни институти и фирми;
4. Прецизно дефиниране в Закона на различните форми на обучение - редовно, задочно, вечерно и дистанционно. Така ще се ограничи порочната практика на т.нар. центрове за изнесено обучение;
5. Да се премахне зависимостта държавна субсидия-брой студенти - именно това позволява да излизат толкова много висшисти. На никой университет не му е изгодно да губи кадри;
6. Да се промени системата на подбор - т.нар. кандидатстудентски изпити. и да се замени със система за строг контрол на знанията след всеки семестър;
7. задължителен стаж за студентите

ми за това се сещам на прима виста. и още нещо:
1. България е на едно от последните места по брой висшисти от страните от ЕС (справка - ?ДК, [линк])
2. Корупцията е проблем единствено и само на големите столични университети. тя не съществува в провинциалните, причината е по-горе описаното за зависимостта студент-държавни парици;

надявам се да съм била доста по-конкретна от писуващия по-горе. с общи лафове и локуми за студента безделник и наследените проблеми от средното едва ли ще се постигне някаква промяна.

za6to si misli6 4e v taka nare4enite "provincialni" universiteti nqma korupciq? tva e super nelepo tvyrdenie.

a na koe mqsto sme po boi universiteti na glava ot naselenieto? i na koe mqsto sme po broi bezrabotni vis6isti? i kolko procenta ot studentite u4at specialnost, koqto sa poso4ili v edno ot pyrvite si 3 jelaniq?

Win or Go home!

Корупция естествено има, но тя не е на нивото, на което е в големите университети в софия (и съответно желаните университети). причината е, че не могат да си позволят да губят стеденти заради финансирането.
срещала съм се със студенти от повечето провинциални университети и те уверявам, че корупцията не е проблем при тях, а безработицата.
за да съм малко по-конкретна ще ти дообясна.
Студентски общежития: В провинцията проблем няма. Или има достатъчно общежития, или цените на свободните наеми са сходни с тези на общежитието. А в софия?!
Прием: възможно е и да има такива, които са си платили за да влезнат желана специалност. Но те са незначителен процент в сравнение със София, тъй като кандидатите за университети в провинцията традиционно са в пъти по-малко и обикновено кандидатстват паралелно и в софийски университети.
Плащане за изпити - ами на никой малък университет не му е изгодно да къса студенти и те да се отказват. Първо, щото университета не е с репутацията на столичните такива и второ - там доходите са в пъти по-ниски от теци в софия( а и колкото по-малко студенти, толкова по-малка субсидия. Докато един студент финанси (УНСС) или Право (СУ) губи много повече ако го изшиткат даради невзети изпити и предпочита да плаща.
Преместване в др. университети - ми то само в Сф. искат да се местят. Да си чул някой от Сф. да се мести в прованса?!
С това не подценявам образованието в извънстоличните университети, прсто описвам каква е действителността там.

цитирам данни:
Участие на населението в образованието 1999г. (%)
Учащи се на възраст 20-29г. в % от населението на възраст 20-29г.
ЕС-15 - 21.6%
Полша - 22.7
Унгария - 17.2
Чехия - 12.9
България * - 16.4
България (2001)* - 14.5
Нали си в икономиката - предполагам тези данни ти говорят нещо.

безработни висшисти:
погледни сайта на НСИ - висшистите са с най-нисък процент от всички везработни.

Въпросът ти за това, колко учат специалност, посочена в топ 3 е несериозен, тъй като местата за специалностите са ораниченти, докато кандидатите са много и логично на предни места се поставят най-желаните специалности. без да се отчитат възможностите за покриване на критериите за изучаването им