Книги.

На фона на цикличността която се наблюдава при някои теми, ето ви още една такава. Пускам я защото обичам да чета, буквално съм луд по четенето и книгите, много чета и давам почти всичките си пари за книги. А освен книгите които си купувам от раз, определяйки ги като "от моите", и тези които си купувам инцидентно-поради неясни понякога причини, книги чета по препоръка. Така успявам да не пропусна заслужаващи си неща и да разнообразя пейзажа, така да се каже. Та:

Какво четете в момента? Или какво четохте последно? Какво бихте препоръчали, и евентуално-защо?

Аз препоръчвам "Пътешествие до края на стаята" на Тибор Фишър. От инцидентно купените е-прочетох рецензия в едно списание, естествено нямаща нищо общо със същността на книгата, и взех, че си я купих. И не съжалявам, дори напротив. Книгата определено си заслужава. Неща за смъртта, за светът около нас, за секса, удоволствието и какво ли още не. В никакъв случай сдухваща, мрачна или тъжна. Интересна концепция, интересно написана. Абе струва си.

ЗАБЕЛЕЖКА: Лично аз, искренно и напълно наясно какво казвам, Ви моля: Придържайте се към темата на постинга. Моля Ви.

" Don't decide right now, just let it marinate for a while. "

Нямам представа каква литература би ти харесала, но бих могъл да ти препоръчам няколко мои любими неща.
Много обичам Хорхе Луис Борхес например. Ако се поровиш при "букинистите" в София, би могъл да откриеш три издания, но аз лично ти препоръчвам "Вавилонската Библиотека" - това е може би единствената книга, която мога да препрочитам до безконечност и тя да остава винаги нова за мен. Ако намериш от по-новите издания на Борхес, погледни "Паметта на Шекспир", също така вълнуващо четиво.
Бих могъл да ти препоръчам и Ришард Капушчински, чийто стил обикновено определят като един вид художествена публицистика. Той е бил кореспондент на полски издания из Африка и Латинска Америка и можеш да откриеш много интересни неща в разказите му. Мисля, че в България се намират "Лапидарии"-те, които аз лично не предпочитам, и "Избрано". последното съдържа три негови "романа". Лично на мен ми е любимо.
Друго интересно, което четох напоследък, беше Confessions of a Mask на Юкио Мишима. За съжаление нямам представа дали е превеждана на български. В книгата се разказва за хомосексуално момче и живота му в Токио около Втората Световна Война. Но иначе предполагам ти е известен "Златният храм" на същия автор, ако не - погледни и това, според мен е интересно.
А, и друго, което намирам за много забавно четиво, е "Тайната исгтория" на Прокопий Кесарийски (на книгата пише само Прокопий). Можеш да прочетеш за обратната страна на медала по отношение на въздесъщата императрица Теодора и величайшия й съпруг.
Засега смятам да спра до тук, тъй като бих могъл да продължа да изброявам още дълго, а така не е интересно:) Ако се окаже, че ти допадат тези четива, ще продължа да ти препоръчвам други книжки, които смятам за интересни.
Дано това ти хареса и - до скоро:)

Който не ме харесва - няма вкус. Който ме харесва, пък - съвсем!

В момента чета "Комедиантите" на Греъм Грийн. Още съм в началото и не знам дали ще ми хареса, но като имам предвид останалите неща, които съм чел от Грийн, си мисля че няма да съм разочарован.

А иначе за мен "класика" е "Майсторът и Маргарита" на Булгаков, както и всичко написано от Илф и Петров ("12-те стола"), братя Стругацки ("Трудно е да бъдеш бог") и какво ли не още.

Имам сериозен проблем - няма къде да си държа книгите - огромно количество са.

Щях да пропусна - освен всичко друго, харесвам и това, което съм превел или написал сам .

Поздравявам те за това, че харесваш Илф и Петров!!!Луд съм по тях и често си ги цитирам по разни поводи. "12 стола" са всъщност най-често цитираната книга след Библията. А "Майстора и Маргарита" я препрочетох току-що за трети път - всеки следващ път откривам по нещо ново.
Иначе обичам да чета мемоарна литература - все ми се иска да разбера как точно известните хора са успели в едно или друго. Напоследък забелязвам у себе си увлечение към историческата литература, което сам не мога да си обясня. Явно предлагането й на пазара се е увеличило и ща не ща съм попрочел нещо повече, и ми е харесало.

Наскоро прочетох 3 криминалета на Мichael Nava (The little death, GoldenBoy, How Town). Главният герой е гей адвокат. Действието се развива в Калифорния. Заслужават се да се прочетат. Интересното е, че ги открих в една малка "селска" книжарница на разпродажба.

Иначе сега чета Макбет, за да го сравня с операта. Препрочитам и един сборник с разкази на Едит Уортън. На всички препоръчвам разказа Xingu. Препрочитам и книгата "The Powerbook" na Джанет Уинтерсън. От нея на български е преведена "Страстта", която е една от любимите ми книги.

To Kill A Mockingbird е една от най-ужасните книги, които съм чел. Може би щото тогава четох "Нощ" Ели Уизел и The Miracle Worker на не помня кого.

А чел ли е някой "Song of Solomon" на Тони Морисън? Малко е странна, предполагам, но на мен ми харесва.

Whenever you find yourslef on the side of the majority, it is time to reform.
~Mark Twain

"МайсторА и Маргарита" е класика не само според теб. :) Една от любимите ми е.

Иначе любимият ми автор е Селинджър. В България май е известен със "Спасителят в ръжта", иначе аз харесвам разказите му и другите му романи.

"Чужденецът" на Албер Камю много ми хареса и ви я препоръчвам, дори и да не ви хареса.

Whenever you find yourslef on the side of the majority, it is time to reform.
~Mark Twain

Поради някаква причина името Орхан Памук ми звучи много сладко - аз ведната направих аналогия с баклава с орехи и захарен памук

Естествено си прав за заглавието :)

Чета от време на време "Чужденецът", обаче само като съм в мазохистично настроение.

лично аз в момента чета "Smalltalk, Objects, and Design" на Chamond Liu. добре, че имах пътуване извън софия и я взех за из път - можеше и въобще да не я прочета. оказва се учудващо не-фанатична (за разлика, примерно, от съквартиранта ми).

Последно докато бях на почивка прочетох The Life and Loves of a She-devil на Fay Weldon. Много забавна и лека историйка за това до къде може да стигне човек в стремежа си да отмъсти и колко може да се промени ако желае. Препоръчвам ви и The Bulgari Connection пак на Fay Weldon. И двете обаче са разтоварващи и забавни историйки, които да си четете докато съхнете на плажа, нищо сериозно.
Харесвам и военни истории за Световните Войни (най вече Втората). Последно (пак на плажа) прочетох Dynamo на Andy Dougan. По-добра беше от другата, която прочетох наскоро - War: In Grandma's Day на Rebecca Hunter - кратичка и много истинска за преживяванията на едно дете (сега баба) през войната. А Dynamo е за футболния отбор, който успява да бие немския отбор и да си спечели отмъщението на немците по време на окупацията на Украйна.
Друго, което още не съм прочел до край е In the Hands of the Taliban на Yvonne Ridley (английската журналистка, отвлечена от талибаните). Мaй няма да имам нерви до края. Добра книжка по темата е Taliban: Islam, Oil and the New Great Game in Central Asia на Ahmed Rashid. Много добра дори.
Подариха ми The Da Vinci Code на Dan Brown, ама не съм я подхванал още, уж била голям хит.
Добра "тематична" книжка е Comfort & Joy на Jim Grimsley, макар и приличаща на моменти на розов роман.
По принцип чета всичко, което ми попадне. Къде до край, къде захвърлено по средата поради липса на интерес...

Confessions of a Mask веднага си я взех и почти я прочетох. Препоръчвам я на всички. Нещо друго от този автор ще ми препоръчаш ли? А нещо за живота му знаеш ли?

To Kill a Mockingbird е ужасна, поради много причини. Няма смислен сюжет, всичките алюзии я правят невъзможна за четене, авторката прекалява с готическите елементи, очевидно се опитва да каже нещо, ама какво, не става ясно и т.н.

Whenever you find yourslef on the side of the majority, it is time to reform.
~Mark Twain

***To Kill a Mockingbird е ужасна, поради много причини. Няма смислен сюжет, всичките алюзии я правят невъзможна за четене, авторката прекалява с готическите елементи, очевидно се опитва да каже нещо, ама какво, не става ясно и т.н. ***

Interesno kakvo mislish za "The Waste Land" na Eliot. Na men "To Kill a Mockingbird" dosta mi haresa.

Edna ot uzhasnite knigi spored men e "The Picture of Dorian Gray", kakto i prikazkite mu.

О ,четенето на книги е губене на време.
Това е просто не възможно при мен.
Да седна и чета,ха ха ха.

The Waste Land не съм я чел. Портретът на Дориан Грей бива.

Whenever you find yourslef on the side of the majority, it is time to reform.
~Mark Twain

Четенето за книги е губене на време... за теб.

" Don't decide right now, just let it marinate for a while. "

За Юкио МИшима за съжаление не мога да ти кажа почти нищо! Мога само да съобщя, че в Народна Библиотека има почти всичките му произведения в техния английски превод. Иначе мога да ти препоръчам от него нещо, кото е преведено и на Български, и което е всъщносгт може би най-известната му книга. Това е "Златният Храм". Само внимавай с автора, че имаше книга със същото заглавие на друг автор, чието име за жалост не помня, която по-скоро беше доста отегчаваща:) Това е и което аз съм чел от него. Ако имаш някакъв друг въпрос по отношение на другите книги, които мгорещо ти препоръчвам - питай!

Който не ме харесва - няма вкус. Който ме харесва, пък - съвсем!

Според мен "Портретът на Дориан Грей" е една от най-разкошните книги, които съществуват! Да не говорим, че по-гей стилистика от това, здраве му кажи! И още нещо, което мисля за много важно - невероятната елоквенция на авторя! Такива съвършени изрази с такъв съвършен изказ в едно рядко може да съществуват.

Който не ме харесва - няма вкус. Който ме харесва, пък - съвсем!

И още как.
Аз съм зает човек.Когато е трябвало,съм чел,
сега живея и се отдавам на семейството си.

Книгата със същото заглавие е на Уилиам Голдман и е една от любимите ми (да не се бърка с автора с подобно заглавие Уилиам Голдинг - "Повелителят на мухите"/"Lord of the Flies"). Написал е още "Маратонецът"/"The Marathon Man" (имаше филм с Дъстин Хофман и Лорънс Оливие). Освен това е един от доста популярните и добри [холивудски] сценаристи.
Тази на Мишима Юкио също много я харесвам.

Where you go, I won't lead...See how love unholy cuts into your mind