Има ли край...

Любовта?
Как да спра да обичам човека, който ми причинява болка всеки ден, само с това че ми липсва?
Как да се науча да се събуждам без мисъл за него, без да го търся до себе си, как да заспивам, когато не ме прегръщат ръцете му?

Всеки си има свой начин...Но общото правило, че веднага след раздялата не бива да се прави опит за грубо подтискане на чувствата - напротив отдай им се - страдай и плачи колкото искаш първите седмици и месеци, само гледай междувременно да продължаваш що годе социалния си живот , да не се изолираш прекалено от приятелите и да не се пропиеш или да минеш на някакъв друг вид дрога-заместител...
След преминаване на този начален период на адаптация самата болка няма да изчезне, но ще избледнее някак и ще ти позволява вече да мислиш върху миналото, настоящето и бъдещето...И с това ще започне истинското ти излекуване.
Сега още не можеш да мислиш трезво - рано е!
Аз бих те посъветвала да не бягаш от болката - тя също е част и то съществена от ТВОЯ - единствен, уникален живот. Тя е част от теб - изживей я, мини през нея и излез от другата страна!
Успех!

Qui scribit, bis legit.

Промени се.
Просто. Се. Промени.
Задай си честно 2та въпроса:
Защо се случи това?
И какво от това?
И работи върху отговорите. Два отговора, които ще ти отнемат години / времето зависи от силата на чувствата и силата на волята./
При всеки, както бе казано по-горе, е индивидуално. Във всички случаи, обаче, с мъка няма да поправиш абсолютно нищо. Засега толкоз от мен и късмет.

I'll still be freak when I have short hair, wife and work from 8:30 to 17:30!

какво направи, за да го задаръжиш при себе си? Той разбра ли въобще, че го обичаш толкова много? Или и ти по съвета на мама и татко се държеше в зоната на здрача и очакваше само да получаваш без да даваш... Е, сега имаш много за даване, но друга получава това, което трябваше ти май да получиш.

Никой мъж не си отива от любовта току-така - по-скоро мъжете сме примитивни и ако я усетим в дълбочина - чувстваме се уютно при нея, сякаш се завръщаме обратно в утробата на мама, която ни е родила. Но пък коя ли жена е всеотдайна в наше време?


Love should be everything or not at all...

Няма край, ако го обичаш истински. Или се опитваш да го върнеш или продалжаваш да живееш така и с времето болката избледнява леко.

А ако не го обичаш истински а само преживяваш скорошна раздяла съвсем скоро ще видиш края на тази болка.

Опитах се да го задържа и все още се опитвам. Опитах се да му създам уют доколкото можех, но не исках да се чувства така, сякаш съм седнала на главата му, толкова много се бяха качили там.

ти не беше ли този, дето съвсем наскоро страдаше , че жена му и детето му са го напуснали ??
ако се възхищаваш на мнение като това на стефан , изобщо не ме учудва края на брака ти ...

ти сигурно усещаш , че да гониш някой , който загубва интерес към теб е малко безсмислено...
според мен теста е - кажи му , че го напускаш , ако той те обича ще се стресне и ще осъзнае , че ще му липсваш , и ще иска да бъде с теб ..ако не те обича , ще му олекне , че ти предлагаш вариант и ще скъсате ...
за мен този тест е 100 %-ов
иначе прекаленото обгрижване е доста вредно , забрави за това ...мъжа трябва да бъде леко юркан , да бъде провокиран , за да се старае и да има свежест във връзката..
абе не губи време в излишни терзания и страдания , не се чувствай виновна , гледай напред ... ..
все ще се появи и мистър Райт

че да се опита да я задържи при себе си?
Ако отговорът е положителен - просто се неутрализира с твоето обяснение, Стефане, защото за любовта трябва да са двама в равностойни позиции.
Ако е отрицателен - то отново е безсмислено да се опитва да го задържа, все едно ако ще да се разкъса, нищо няма да се получи поради горното - ще е сама в любовта си към него.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Не можеш... както не можеш и сърцето си да спреш. Раните нанесени от жена може да ги излекува само друга жена. Същото важи и за раните нанесени от мъж.

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...

Що не дойдеш да се опиташ мен да ме поюркаш да видиш какво ястие ще ти сервирам

Аман от жени, които мислят, че като ни се качват на оная работа трябва и на главите да ни се качват. Живота не се състои от юркане. Когато го научиш ела пак да си поговорим.

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...

беше повече и от грозно. Но на тебе, очевидно, ти отива.

мъжа трябва да бъде леко юркан , да бъде провокиран , за да се старае и да има свежест във връзката.. - ти въобще обичала ли си някога?

А жените какво? Те ще юркат, провокират и ще обират реколтата от "мъдрите" ти съвети ли?


Love should be everything or not at all...

ама аз разсъждавам от малко по-различна гледна точка.
Тук нещата имат не само етичен смисъл - а по-скоро - егоистичен и себичен.
Ако момичето толкова го обича - тук въобще няма значение какво е момчето и какво изпитва - тя си го иска за себе си и то именно в този момент. И трябва да си го има на всяка цена. Любовта винаги е отчасти и лична, собственическа и много, много егоистична. Задоволяваме някаква лична страст с нея - макар в началото да не го осъзнаваме. Дори и когато се раздаваме изцяло - с това пак задоволява лична прищявака - да се отдадем изцяло, имаме се в излишък. И това е начин на живот.

Така разбрах нашата авторка на темата. И тя наистина трябва с нокти и зъби докрай да си бъде при този, който й отне съня. нека си го обича (макар и нещастна) завиждам й. Искрено...


Love should be everything or not at all...

на това, което бях писала по-рано в друга тема - тя отдава по-голямо внимание на чувството си /егоистично и егоцентрично/ отколкото на човека. И общо взето той я интересува дотолкова, доколкото ще бъде или не с нея и тя ще засоволи собствените си потребности.Тя мисли за себе си и своите преживявания и изобщо не за него - тя е влюбена, тя не обича.
Няма лошо, всичко е в нормата...

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Любовта е като въображението. Раждаш се с него, ама не съвсем... За да го имаш и да ти носи щастие - трябва да го култивираш и развиваш с много усилия.
Така и любовното чувство - самият Ерих Фром е написал прекрасна книга по този въпрос "Изкуството да обичаш" (The Art Of Loving) - не е за всеки тази работа: любовта. Поне си трябва време, за да преодолееш егоистичното чувство и да се отдадеш наистина дотолкова, че да се получи наистина любов. (Изключение: майката и детето - там тези неща си идват отвътре, от природа.)
И за другите неща съм съгласен с теб.


Love should be everything or not at all...

о, аз знам много добре какво говоря ..
имаше една клубарка , която беше постнала прекрасен постинг ( казва се - експириансд на англ. написано )
та тя беше напосала един изключителен постинг в тази насока , аз дори го търсих преди време , щях да го копна и пастна тук..защотоаз съм си един прост инж. и нямам дар слово...
а към теб нямам никакъв интерес , споко

ами, да, представи си :)
обичала съм ..и знаеш ли,след всяка несполучлива връзка , все си виках , какво за бога не ми достига , защо така се получава винаги ..и като ми писна да ги обгрижвам мъжете , на тях им стана интересно да ме обгрижват
абсолютно смятам , че на него като му е писнало нещо , няма тръпка във връзката им , да почне тя да го обгрижва и да си вика , какво ли му е на милия , каква по-голяма саможертва да направя за нежната му душа ..ефекта ще е нулев ..
но той ако види , че не е единствен примерно , иили че тя няма да прекара живота си в отчаяни опити да събуди страстта и желанието в него..е , тогава нещата ще се променят... човек обича състезанието и борбата..

дори и при майката и детето, като изключим заложеното от природата, но то е само инстинкт...
Аз продължавам да се уча на родителство и на истинска, неегоистична обич. Защото повечето забрани, които налагаме на детето съдържат в равна доза грижа за тях самите и чист родителски егоизъм... Помисли върху това, едва това лято синът ми ми отвори очите по този въпрос и съм му изключително благодарна. От това, обаче, не ми става по-леко /ето пак родителският егоизъм говори в мен/, но на него определено му е по-добре...

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Ще изкоментирам само изказването за интереса. Не би могла да знаеш дали ще изпиташ интерес към мен освен ако не ме познаваш.
Що се отнася до казва се - експириансд на англ. написано имай предвид, че и английски поназнайваме по мъничко

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...