разсъждение
16 отговора
247 прегледа
разсъждение
Не мога да разбера онова, което не мога да създам.
Мога да реша всяка задача, която вече съм решавал.
Ричард Файнман, светило в съвременната физика и известен пафкатор
И ако си позволя да доразвия идеята:
Мога да видя всяко нещо, което вече съм виждал.
Мога да създам всяко нещо, което мога да си представя (и разбера що е всъщност).
На нещата, които мога да си представя, мога да дам имена. (Sorry, Delude)
Щом си представя нещо и му дам име, то вече съществува - дори и да не е като материален обект - идеята за това нещо вече съществува в съзнанието ми. Няма несъществуващи неща - ако някой вземе та назове нещо, което не съществува, то вече няма да е несъществуващо.
Малко като по Витгенщайн се получи, ама няма лошо, продължаваме:
Когато видя или измисля нещо ново, му давам име. Името е просто (етикет) / (икона) / (легенда към карта) за нещото. Името ми е нужно просто от съображение за пестеливост - нищо не ми пречи да боравя мислено с цялостния образ на предмета, но боравенето с името му е значително по-икономично.
А съществуват ли нещата, преди да са измислени / открити / назовани?
Възможност първа:
Да, съществуват в някакво неопределено състояние - съществуват просто като вероятност, нещо като Малките Богове на Пратчет - там са си, но никой не знае за тях, до момента, когат някой ги "измисля" и те придобиват известност. Несъмнено логична теория, но на мен повече ми допада другата, а именно:
Възможност втора:
Не, не съществуват. При което защитниците на първата гледна точка казват така:
- Добре, вземи например закона за гравитацията G=gama*M1*M2/R^2. Той съсъществувал ли е преди Нютон? Май трябва да е съществувал, щом ябълките са падали, точно както падат и сега.
Вие питате, ние отговаряме:
- Законът за гравитацията, точно както и законът за наркотичните вещества и прекурсорите от 1999 г., съществуват само под формата на мемове в нашето съзнание. Те съществуват само защото вярваме в тях и ако няма кой да вярва, те няма да се закони, а художествена литература.
В природата няма нито един обект, който да може да бъде назован "Закон за всемирното привличане, така както го видях аз, сър Исак Нютон, в ябълковата си градина". Всичките тези природни закони, теории, имена, думи и термини всъщност не съществуват извън нашите умове - те са просто опростени модели, карти на реалността.
А също така в краяна сметка не съществува каквото и да е - виж например този монитор, от който четеш в момента - обектът "монитор" е само в твоето съзнание, всъщност в реалността има пластмаса, стъкло, луминофор, електрони и фотони, няколко намотки и разни ел. елементи. Да се концентрираме върху стъклото - има ли всъщност стъкло, или това е модел, който използваме, за да не казваме всеки път "аморфна маса от силициев диоксид и известно количество примеси..."? Май няма. А какво е силициев диоксид? Име, с което назоваваме веществото, изградено от известно колечество силициеви атоми и два пъти повече кислородни такива. Какво имаме всъщност - атоми. А какво са атомите - име, с което описваме сравнително стабилни агломерации от протони, неутрони и електрони. Всъщност в природата няма атоми, има само взаимодействащи си частици, а атомите са в нашето съзнание. А частиците - те съществуват ли? Съвременната физика твърди, че и те не са истинни - всъщност има само някакви енергии, струни или полета, които си взаимодействат и това взаимодействие, възприето чрез нашите сетива, поражда впачатление за материя и предмети.
И каква стана тя? Всъщност няма не само имена, теории и закони, но също така и вещи и материя (и това го твърдят физици!), всичко е проявление на илюзията, Маиа, която обърква несъвършените ни сетива, създавайки погрешни впечатления...
А как да видим нещо истинно?
Е, това вече го знем :)
... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...
Мога да реша всяка задача, която вече съм решавал.
Ричард Файнман, светило в съвременната физика и известен пафкатор
И ако си позволя да доразвия идеята:
Мога да видя всяко нещо, което вече съм виждал.
Мога да създам всяко нещо, което мога да си представя (и разбера що е всъщност).
На нещата, които мога да си представя, мога да дам имена. (Sorry, Delude)
Щом си представя нещо и му дам име, то вече съществува - дори и да не е като материален обект - идеята за това нещо вече съществува в съзнанието ми. Няма несъществуващи неща - ако някой вземе та назове нещо, което не съществува, то вече няма да е несъществуващо.
Малко като по Витгенщайн се получи, ама няма лошо, продължаваме:
Когато видя или измисля нещо ново, му давам име. Името е просто (етикет) / (икона) / (легенда към карта) за нещото. Името ми е нужно просто от съображение за пестеливост - нищо не ми пречи да боравя мислено с цялостния образ на предмета, но боравенето с името му е значително по-икономично.
А съществуват ли нещата, преди да са измислени / открити / назовани?
Възможност първа:
Да, съществуват в някакво неопределено състояние - съществуват просто като вероятност, нещо като Малките Богове на Пратчет - там са си, но никой не знае за тях, до момента, когат някой ги "измисля" и те придобиват известност. Несъмнено логична теория, но на мен повече ми допада другата, а именно:
Възможност втора:
Не, не съществуват. При което защитниците на първата гледна точка казват така:
- Добре, вземи например закона за гравитацията G=gama*M1*M2/R^2. Той съсъществувал ли е преди Нютон? Май трябва да е съществувал, щом ябълките са падали, точно както падат и сега.
Вие питате, ние отговаряме:
- Законът за гравитацията, точно както и законът за наркотичните вещества и прекурсорите от 1999 г., съществуват само под формата на мемове в нашето съзнание. Те съществуват само защото вярваме в тях и ако няма кой да вярва, те няма да се закони, а художествена литература.
В природата няма нито един обект, който да може да бъде назован "Закон за всемирното привличане, така както го видях аз, сър Исак Нютон, в ябълковата си градина". Всичките тези природни закони, теории, имена, думи и термини всъщност не съществуват извън нашите умове - те са просто опростени модели, карти на реалността.
А също така в краяна сметка не съществува каквото и да е - виж например този монитор, от който четеш в момента - обектът "монитор" е само в твоето съзнание, всъщност в реалността има пластмаса, стъкло, луминофор, електрони и фотони, няколко намотки и разни ел. елементи. Да се концентрираме върху стъклото - има ли всъщност стъкло, или това е модел, който използваме, за да не казваме всеки път "аморфна маса от силициев диоксид и известно количество примеси..."? Май няма. А какво е силициев диоксид? Име, с което назоваваме веществото, изградено от известно колечество силициеви атоми и два пъти повече кислородни такива. Какво имаме всъщност - атоми. А какво са атомите - име, с което описваме сравнително стабилни агломерации от протони, неутрони и електрони. Всъщност в природата няма атоми, има само взаимодействащи си частици, а атомите са в нашето съзнание. А частиците - те съществуват ли? Съвременната физика твърди, че и те не са истинни - всъщност има само някакви енергии, струни или полета, които си взаимодействат и това взаимодействие, възприето чрез нашите сетива, поражда впачатление за материя и предмети.
И каква стана тя? Всъщност няма не само имена, теории и закони, но също така и вещи и материя (и това го твърдят физици!), всичко е проявление на илюзията, Маиа, която обърква несъвършените ни сетива, създавайки погрешни впечатления...
А как да видим нещо истинно?
Е, това вече го знем :)
... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...
Re: разсъждение
ей, веднъж да земеш да се напънеш и то зе че ми хареса :)
inc(FavTextz);
:)))
inc(FavTextz);
:)))
Re: разсъждение
Мога да видя всяко нещо, което вече съм виждал.
Мога да създам всяко нещо, което мога да си представя (и разбера що е всъщност).
На нещата, които мога да си представя, мога да дам имена.
Ако приемем, че мозъкът притежава достатъчно голям (почти безкраен) капацитет, за да запомни точно всичко преживяно и да може да го възпроизведе - да. Но дали може? А и има фактори като забравяне (които може би могат да се избегнат).
Щом си представя нещо и му дам име, то вече съществува
Каква е дефиницията за "съществуване"?
Появата на някакъв сигнал, предизвикана от нещото което "съществува" (спонтанното хрумване на произволна идея е пример)?
А като си представиш това нещо, а другите все още не са, значи то не съществува за тях и защо въобще се интересуваме от универсален термин "съществуване"?
Когато видя или измисля нещо ново, му давам име. Името е просто (етикет) / (икона) / (легенда към карта) за нещото. Името ми е нужно просто от съображение за пестеливост - нищо не ми пречи да боравя мислено с цялостния образ на предмета, но боравенето с името му е значително по-икономично.
Ок, етикета служи за компактно представяне. Обаче етикета и обобщава. Картата не е територията. Можеш да се ориентираш по нея, колко е по-детайлна - толкова по-точно, но не може да видиш примерно камъка до 3тото дърво отдясно (е, ако е достатъчно яка - можеш, но тогава ще измисля нещо още по-забутано :-)).
Използвайки склонността на хората към обобщаване (според мен няма как, мозъка не е безкраен, а просто с доста голям капацитет) други хора им въздействат чрез идеи, например Хитлер с идеята "избийте евреите", "евреи" = голяма група хора, отговарящи на дадени условия, също така (етикет) / (икона) / (легенда към карта) за нещо. Това как и защо е успял е съвсем отделна тема вече.
А съществуват ли нещата, преди да са измислени / открити / назовани?
"Вдига ли шум падащо дърво в гората, ако няма кой да го чуе?" Не помня на кой беше тая мисъл. Що да се тормозим дали съществуват нещата, след като мозъка ни създава различни модели - в някои от тях някои неща съществуват, други не. Съществуват ли летящи чинии? Според някои хора да, според някои не, според мен - не знам :-)
Хареса ми начина, по който тръгна да анализираш монитора, пред който стои читателя (само дето моя тук е LCD, а не CRT :-)), тръгна да описваш все по-детайлно нещото, спрямо някакъв модел, с който приемаш, че са съгласни повечето хора (за някой индианец анализа може да се сведе до "светкаща плоскост", примерно :-)), обаче накрая стигна до едно ниво без изход. А можеш ли да осъзнаеш наистина един монитор? А една песъчинка? А един атом? Аз не мога и не ме притеснява тоя факт :-)
И каква стана тя? Всъщност няма не само имена, теории и закони, но също така и вещи и материя (и това го твърдят физици!), всичко е проявление на илюзията, Маиа, която обърква несъвършените ни сетива, създавайки погрешни впечатления...
Ми да, освен сетивата ни и инструментите, с които измерваме нещата са несъвършени и мозъкът, най-големия инструмент, съдията на всички други инструменти също е може би несъвършен.
А как да видим нещо истинно?
Е, това вече го знем :)
"You don't need eyes to see. You need vision". Е, и на тая мисъл не и помня източника :-)
8 hobits = 1 hobyte
Мога да създам всяко нещо, което мога да си представя (и разбера що е всъщност).
На нещата, които мога да си представя, мога да дам имена.
Ако приемем, че мозъкът притежава достатъчно голям (почти безкраен) капацитет, за да запомни точно всичко преживяно и да може да го възпроизведе - да. Но дали може? А и има фактори като забравяне (които може би могат да се избегнат).
Щом си представя нещо и му дам име, то вече съществува
Каква е дефиницията за "съществуване"?
Появата на някакъв сигнал, предизвикана от нещото което "съществува" (спонтанното хрумване на произволна идея е пример)?
А като си представиш това нещо, а другите все още не са, значи то не съществува за тях и защо въобще се интересуваме от универсален термин "съществуване"?
Когато видя или измисля нещо ново, му давам име. Името е просто (етикет) / (икона) / (легенда към карта) за нещото. Името ми е нужно просто от съображение за пестеливост - нищо не ми пречи да боравя мислено с цялостния образ на предмета, но боравенето с името му е значително по-икономично.
Ок, етикета служи за компактно представяне. Обаче етикета и обобщава. Картата не е територията. Можеш да се ориентираш по нея, колко е по-детайлна - толкова по-точно, но не може да видиш примерно камъка до 3тото дърво отдясно (е, ако е достатъчно яка - можеш, но тогава ще измисля нещо още по-забутано :-)).
Използвайки склонността на хората към обобщаване (според мен няма как, мозъка не е безкраен, а просто с доста голям капацитет) други хора им въздействат чрез идеи, например Хитлер с идеята "избийте евреите", "евреи" = голяма група хора, отговарящи на дадени условия, също така (етикет) / (икона) / (легенда към карта) за нещо. Това как и защо е успял е съвсем отделна тема вече.
А съществуват ли нещата, преди да са измислени / открити / назовани?
"Вдига ли шум падащо дърво в гората, ако няма кой да го чуе?" Не помня на кой беше тая мисъл. Що да се тормозим дали съществуват нещата, след като мозъка ни създава различни модели - в някои от тях някои неща съществуват, други не. Съществуват ли летящи чинии? Според някои хора да, според някои не, според мен - не знам :-)
Хареса ми начина, по който тръгна да анализираш монитора, пред който стои читателя (само дето моя тук е LCD, а не CRT :-)), тръгна да описваш все по-детайлно нещото, спрямо някакъв модел, с който приемаш, че са съгласни повечето хора (за някой индианец анализа може да се сведе до "светкаща плоскост", примерно :-)), обаче накрая стигна до едно ниво без изход. А можеш ли да осъзнаеш наистина един монитор? А една песъчинка? А един атом? Аз не мога и не ме притеснява тоя факт :-)
И каква стана тя? Всъщност няма не само имена, теории и закони, но също така и вещи и материя (и това го твърдят физици!), всичко е проявление на илюзията, Маиа, която обърква несъвършените ни сетива, създавайки погрешни впечатления...
Ми да, освен сетивата ни и инструментите, с които измерваме нещата са несъвършени и мозъкът, най-големия инструмент, съдията на всички други инструменти също е може би несъвършен.
А как да видим нещо истинно?
Е, това вече го знем :)
"You don't need eyes to see. You need vision". Е, и на тая мисъл не и помня източника :-)
8 hobits = 1 hobyte
Re: разсъждение
защо въобще се интересуваме от универсален термин "съществуване"?
Амии... не се интересуваме чак толкова, ама нали ставаше въпрос, като си говорихме със Синестезия и просто си продължих мисълта.
"Вдига ли шум падащо дърво в гората, ако няма кой да го чуе?"
По последни данни се оказа, че вдига и няма да повярваш как звучи:
[линк]
... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...
Амии... не се интересуваме чак толкова, ама нали ставаше въпрос, като си говорихме със Синестезия и просто си продължих мисълта.
"Вдига ли шум падащо дърво в гората, ако няма кой да го чуе?"
По последни данни се оказа, че вдига и няма да повярваш как звучи:
[линк]
... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...
Re: разсъждение
Предполагам, точно по същия начин звучи и падащ метеорит, когато не го чуваш :-)
8 hobits = 1 hobyte
8 hobits = 1 hobyte
Re: разсъждение
Между другото, как ли ще е ако картата е фрактална?
Дали тогава ще изобразява всяка елементарна частица, а не само третия камък вляво и 2 спукани шишета?
За капацитета на мозъка съм срещал нещо от типа на 1 Pbit (10^15 bit, или 1 млн. Gbit). За хобитския мозък - ти кажи... :)
АААААаааааа, сега осъзнавам, че картата наистина е фрактална, айде довечера ще го разпиша в пълен вид.
... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...
Дали тогава ще изобразява всяка елементарна частица, а не само третия камък вляво и 2 спукани шишета?
За капацитета на мозъка съм срещал нещо от типа на 1 Pbit (10^15 bit, или 1 млн. Gbit). За хобитския мозък - ти кажи... :)
АААААаааааа, сега осъзнавам, че картата наистина е фрактална, айде довечера ще го разпиша в пълен вид.
... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...
Re: разсъждение
Хм, в по-предния пост щях да ти давам следния пример, относно неосъзнаването на безкрайни неща: представи си числото пи - то е ирационално и ако знаеш само какво е това "число", ще ти трябва безброй много битове да го опишеш. Обаче можеш да го използваш с някаква крайна точност и да решиш някаква задача.
Но ако имаш представа и от други понятия, като например безкрайни редове (това знание може да се представи в краен брой битове, предполагам, поне аз съм чел краен брой учебници и съм го разбрал или поне така си мисля :-)) можеш да го представиш като ред, т.е. в зависимост от модела на описание някои (а защо не всички) безкрайни неща могат да бъдат крайни.
Възниква въпроса дали за всяко нещо съществува карта/модел (един и същ смисъл влагам в двете понятия), който го описва с по-малко битове, отколкото информация носи то? Според мен - не (не за всяко нещо, за някои неща - определено да, иначе нямаше да има алгоритми за компресия :-)). Но мнението ми е само на интуитивна основа :-)
Една фрактална карта не е лоша идея, любопитни ще са ми писанията, дето ги плануваш (но все още си мисля, че тя би била по-добър модел, но не и напълно описващ) :-)
А за мозъка на хобитите питай в клуб "Толкин", аз знам само за релацията брой хобити - брой хобайти :-)
8 hobits = 1 hobyte
Но ако имаш представа и от други понятия, като например безкрайни редове (това знание може да се представи в краен брой битове, предполагам, поне аз съм чел краен брой учебници и съм го разбрал или поне така си мисля :-)) можеш да го представиш като ред, т.е. в зависимост от модела на описание някои (а защо не всички) безкрайни неща могат да бъдат крайни.
Възниква въпроса дали за всяко нещо съществува карта/модел (един и същ смисъл влагам в двете понятия), който го описва с по-малко битове, отколкото информация носи то? Според мен - не (не за всяко нещо, за някои неща - определено да, иначе нямаше да има алгоритми за компресия :-)). Но мнението ми е само на интуитивна основа :-)
Една фрактална карта не е лоша идея, любопитни ще са ми писанията, дето ги плануваш (но все още си мисля, че тя би била по-добър модел, но не и напълно описващ) :-)
А за мозъка на хобитите питай в клуб "Толкин", аз знам само за релацията брой хобити - брой хобайти :-)
8 hobits = 1 hobyte
Re: разсъждение
А като си представиш това нещо, а другите все още не са, значи то не съществува за тях и защо въобще се интересуваме от универсален термин "съществуване"?
а още повече, защо въобще трябва да се интересуваме от универсалната истина?
El rito constituye el Secreto
а още повече, защо въобще трябва да се интересуваме от универсалната истина?
El rito constituye el Secreto
офффф топик :))
знаех си аз, че тези дебели, три-томни Файнманови лекции по физика трябва да ги чета напафкана, ама що не го пише тва в предговора, баси :))
Явно това е била далаверата да си вземеш изпита по физика от първия път :))))
Ти имаш ли?
Явно това е била далаверата да си вземеш изпита по физика от първия път :))))
Ти имаш ли?
Re: разсъждение
Що е фрактал? Геометричен обект, характеризиращ се с безкрайна детайлност и самоподобност. В природата наблюдаваме фрактали в облаците, растенията, планините (!!!).
За разлика от "нормалните" картинки, фрактилите не могат да се опишат пиксел по пиксел (защото в тях пиксели няма), ами се обрисуват с уравнения и калкото и да се зуумваме, навътре има още и още (нищо че прилича на предишния зуум).
(От доста години програмистите обещават да измислят нови алгоритми за компресия, основаващи се на фрактали и се очаква те да са много по ефикасни от разните JPEG-зи, защото в крайна сметка повечето снимки се състоят от повтарящи се елементи с малки вариации. Ама засега май не се справят...)
А как работи нашата памет? Помним ли всичко, точно както сме го познали чрез сетивата си - пиксел по пиксел, херц по херц и т.н.? Естесвено, не, нали си рисуваме карта - и хайде пак с монитора:
Как запомняме и различаваме нашия си монитор от този на колегата? Първо си представяме архетипа за монитор - един такъв абстрактен, не е ясно с каква резолюция е, нито какво му е устройството, цвета или марката. Дотука няма разлики с никой монитор по света. Поглеждаме по-отблизо - виждаме, че е CRT, щото не е плосък, ами е един такъв тантурлест. То и другия е такъв, но вече стеснихме избора. Я да видим марката - ViewSonic, 17 инчов, точно като другия, ама е по-различен от онзи на секретарката, щото тя е с 15 инчово KFC. (Важен момент: ние не помним точните размери, тегло, година на производство и т.н. на нито един от мониторите, имаме само най-обща представа за "уравненията", които ги описват.) Още по-близо - а, ето ги мазните отпечатъци от пръсти по копчетата и следата от лепенката, дато я разкарах, че са беше подвила - значи е моя монитор, а не на колегата.
Значи на всяко ниво от опознаването на наши си монитор се зуумваме все повече в множеството "монитори", всеки следващ е под-клас на предишния, пък и е донякъде подобен на онези монитори, образуващи съседните под-класове. Както малката ровина, в която си си боднал палатката прилича на долчинката, от която е част, която пък прилича на циркуса, в който има още много такива долчинки... примерно. Или както най-малкото клонче на бора прилича на по-голямото, а то - на главния клон, а той - на самия бор... примерно.
Ето я сега разликата с цифровата памет - в целия процес на описване/запомняне никъде на присъства конкретна мярка на физическа величина, но пък има описателни характеристики, закони / уравнения. Никъде в аналоговата човешка памет няма отделен бит, кодиращ конкретен пиксел от видяна картина или височина на звук от чута мелодия, вместо това помним правилата/формулите, по които тези картини или мелодии са построени. Запомняме чрез описателни и сравнителни идеи и представи, обикновено абстрактни (кога за последен път сте ВИЖДАЛИ ТРИЪГЪЛНИК на улицата или вкъщи; ама не нещо друго с форма на триъгълник, а самия него?).
Така че картата може да е много точна, до отделен атом и по-навътре, а не само до третия камък зад борчето. Вярно, може да има бели петна, там, където не сме видели какво има зад камъка или където нищо не ни е направило впечатление. И сега някой би казал: "Ама как така, никой не може да запомни разположението на всеки атом в камъка, противоестественно е...", на което смело отговаряме:
- Не може, не и се опитва даже. Вместо това си изгражда карта / модел на разположението на атомите, образуващи камъка и запомня само важните опорни точки, а останалото може да го интерполира във всеки момент с произволно желана точност. А и нали всъщност в "реалността" няма нито камък, нито атоми, те самите са модели в съзнанието ни, част от картата. (Нео, виж по-горе, бе, спиш ли - няма лъжица :)
Брей, откъде тръгнахме, пък докъде я докарахме... Казваше ми баба, че с тия гъби няма да прокопсаме, ама кой да слуша... Сега можехме да си тананикаме най-новите хитове и да си щракаме с пръсти в мерцедесите, вместо да се кахърим за устройството на света и несъвършенството на възприятията.
... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...
За разлика от "нормалните" картинки, фрактилите не могат да се опишат пиксел по пиксел (защото в тях пиксели няма), ами се обрисуват с уравнения и калкото и да се зуумваме, навътре има още и още (нищо че прилича на предишния зуум).
(От доста години програмистите обещават да измислят нови алгоритми за компресия, основаващи се на фрактали и се очаква те да са много по ефикасни от разните JPEG-зи, защото в крайна сметка повечето снимки се състоят от повтарящи се елементи с малки вариации. Ама засега май не се справят...)
А как работи нашата памет? Помним ли всичко, точно както сме го познали чрез сетивата си - пиксел по пиксел, херц по херц и т.н.? Естесвено, не, нали си рисуваме карта - и хайде пак с монитора:
Как запомняме и различаваме нашия си монитор от този на колегата? Първо си представяме архетипа за монитор - един такъв абстрактен, не е ясно с каква резолюция е, нито какво му е устройството, цвета или марката. Дотука няма разлики с никой монитор по света. Поглеждаме по-отблизо - виждаме, че е CRT, щото не е плосък, ами е един такъв тантурлест. То и другия е такъв, но вече стеснихме избора. Я да видим марката - ViewSonic, 17 инчов, точно като другия, ама е по-различен от онзи на секретарката, щото тя е с 15 инчово KFC. (Важен момент: ние не помним точните размери, тегло, година на производство и т.н. на нито един от мониторите, имаме само най-обща представа за "уравненията", които ги описват.) Още по-близо - а, ето ги мазните отпечатъци от пръсти по копчетата и следата от лепенката, дато я разкарах, че са беше подвила - значи е моя монитор, а не на колегата.
Значи на всяко ниво от опознаването на наши си монитор се зуумваме все повече в множеството "монитори", всеки следващ е под-клас на предишния, пък и е донякъде подобен на онези монитори, образуващи съседните под-класове. Както малката ровина, в която си си боднал палатката прилича на долчинката, от която е част, която пък прилича на циркуса, в който има още много такива долчинки... примерно. Или както най-малкото клонче на бора прилича на по-голямото, а то - на главния клон, а той - на самия бор... примерно.
Ето я сега разликата с цифровата памет - в целия процес на описване/запомняне никъде на присъства конкретна мярка на физическа величина, но пък има описателни характеристики, закони / уравнения. Никъде в аналоговата човешка памет няма отделен бит, кодиращ конкретен пиксел от видяна картина или височина на звук от чута мелодия, вместо това помним правилата/формулите, по които тези картини или мелодии са построени. Запомняме чрез описателни и сравнителни идеи и представи, обикновено абстрактни (кога за последен път сте ВИЖДАЛИ ТРИЪГЪЛНИК на улицата или вкъщи; ама не нещо друго с форма на триъгълник, а самия него?).
Така че картата може да е много точна, до отделен атом и по-навътре, а не само до третия камък зад борчето. Вярно, може да има бели петна, там, където не сме видели какво има зад камъка или където нищо не ни е направило впечатление. И сега някой би казал: "Ама как така, никой не може да запомни разположението на всеки атом в камъка, противоестественно е...", на което смело отговаряме:
- Не може, не и се опитва даже. Вместо това си изгражда карта / модел на разположението на атомите, образуващи камъка и запомня само важните опорни точки, а останалото може да го интерполира във всеки момент с произволно желана точност. А и нали всъщност в "реалността" няма нито камък, нито атоми, те самите са модели в съзнанието ни, част от картата. (Нео, виж по-горе, бе, спиш ли - няма лъжица :)
Брей, откъде тръгнахме, пък докъде я докарахме... Казваше ми баба, че с тия гъби няма да прокопсаме, ама кой да слуша... Сега можехме да си тананикаме най-новите хитове и да си щракаме с пръсти в мерцедесите, вместо да се кахърим за устройството на света и несъвършенството на възприятията.
... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...
Re: разсъждение
Възниква въпроса дали за всяко нещо съществува карта/модел, който го описва с по-малко битове, отколкото информация носи то?
Ами зависи кое ще считаме за полезна информация, кое за ненужна такава и кое за шум. Например аз имам в съзнанието си ненужно точна карта на входа на блока, знам къде има драсканица и къде е олющена боята, като това изобщо не ми помага да си отключа когато съм на 6 мастики. Комшията пък изобщо не го интересува аз дали ще си отключа, за него е важно да не се драска по стените. На тийнейджърите от горния етаж пък не им пука нито за мен, нито за комшията, щом на стената пише кой с кого се сношава.
Изобщо различни гледни точки - различни модели, различни основи за компресия.
... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...
Ами зависи кое ще считаме за полезна информация, кое за ненужна такава и кое за шум. Например аз имам в съзнанието си ненужно точна карта на входа на блока, знам къде има драсканица и къде е олющена боята, като това изобщо не ми помага да си отключа когато съм на 6 мастики. Комшията пък изобщо не го интересува аз дали ще си отключа, за него е важно да не се драска по стените. На тийнейджърите от горния етаж пък не им пука нито за мен, нито за комшията, щом на стената пише кой с кого се сношава.
Изобщо различни гледни точки - различни модели, различни основи за компресия.
... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...
Re: разсъждение
Аз не се интересувам, щото не вярвам, че има такава :-)
8 hobits = 1 hobyte
8 hobits = 1 hobyte
Re: офффф топик :))
Мда, помага :-)
И една бира (ама една! :-)) също помага на ученето на иначе струващи ти се скучни неща :-)
8 hobits = 1 hobyte
И една бира (ама една! :-)) също помага на ученето на иначе струващи ти се скучни неща :-)
8 hobits = 1 hobyte
Re: разсъждение
Фрактала си е баш нормална картинка, просто графика на комплексна функция. Примерно ей туй тука е може би най-известния фрактал
и това нещо е просто графиката на функцията z=z^2 + c (c e константа, z e комплексно число (т.е. точка в равнината), т.е. множеството от комплексните числа, които отговарят на уравнението (или са достатъчно близо) се изобразяват). За мен фракталите са илюстрация как с прост модел описваш непрости и близки до реалността неща (абе не ми звучи добре това изречение ама надявам се да е ясна идеята).
Между другото, идеята на JPEG e точно същата - да отреже несъществените битове информация (тия, дето е най-малко вероятно да ги забележи човек със средно зрение). То всъщност идеята на всички компресиращи алгоритми със загуба е такава.
Значи на всяко ниво от опознаването на наши си монитор се зуумваме все повече в множеството "монитори", всеки следващ е под-клас на предишния, пък и е донякъде подобен на онези монитори, образуващи съседните под-класове.
Ми да, много си е хубава тактиката :-)
Никъде в аналоговата човешка памет няма отделен бит, кодиращ конкретен пиксел от видяна картина или височина на звук от чута мелодия, вместо това помним правилата/формулите, по които тези картини или мелодии са построени.
Е що да е аналогова човешката памет? Защо да не се описват дискретно моделите, чрез които работи? Точно както фрактал може да ти опише картинка, но знанието какво е "фрактал" е описано дискретно. Друг е въпроса, че май нямаш точно контрол каква информация се записва в 1ния петабайт памет (освен ако не работиш по въпроса да го придобиеш тоя контрол) :-)
Така че картата може да е много точна, до отделен атом и по-навътре, а не само до третия камък зад борчето.
Ако намериш точния описателен модел, обаче. Мен точно тоя въпрос ме вълнува :-)
Абе още някви идеи ми се въртят в главата, ако успеят да се трансформират във вид, подходящ за писане по форуми може и да ги споделя, ако не - може live да се пробваме да ги изясним :-)
Егати пауъра
и това нещо е просто графиката на функцията z=z^2 + c (c e константа, z e комплексно число (т.е. точка в равнината), т.е. множеството от комплексните числа, които отговарят на уравнението (или са достатъчно близо) се изобразяват). За мен фракталите са илюстрация как с прост модел описваш непрости и близки до реалността неща (абе не ми звучи добре това изречение ама надявам се да е ясна идеята).
Между другото, идеята на JPEG e точно същата - да отреже несъществените битове информация (тия, дето е най-малко вероятно да ги забележи човек със средно зрение). То всъщност идеята на всички компресиращи алгоритми със загуба е такава.
Значи на всяко ниво от опознаването на наши си монитор се зуумваме все повече в множеството "монитори", всеки следващ е под-клас на предишния, пък и е донякъде подобен на онези монитори, образуващи съседните под-класове.
Ми да, много си е хубава тактиката :-)
Никъде в аналоговата човешка памет няма отделен бит, кодиращ конкретен пиксел от видяна картина или височина на звук от чута мелодия, вместо това помним правилата/формулите, по които тези картини или мелодии са построени.
Е що да е аналогова човешката памет? Защо да не се описват дискретно моделите, чрез които работи? Точно както фрактал може да ти опише картинка, но знанието какво е "фрактал" е описано дискретно. Друг е въпроса, че май нямаш точно контрол каква информация се записва в 1ния петабайт памет (освен ако не работиш по въпроса да го придобиеш тоя контрол) :-)
Така че картата може да е много точна, до отделен атом и по-навътре, а не само до третия камък зад борчето.
Ако намериш точния описателен модел, обаче. Мен точно тоя въпрос ме вълнува :-)
Абе още някви идеи ми се въртят в главата, ако успеят да се трансформират във вид, подходящ за писане по форуми може и да ги споделя, ако не - може live да се пробваме да ги изясним :-)
Егати пауъра
Re: разсъждение
Да бях внимавал повече едно време в математиката, щях да се изразя по-точно...
Значи идеята ми е, че това, което виждаме в твоя пост не е самия фрактал,
а негово изображение/рендване в пиксели, щото както е така, но можеш да се зумнеш.
Т.е. че картинката е дискретна, а фрактала - непрекъснат, щото можеш да итерираш до безкрайност. А идеята на фракталната компресия (доколкото съм разбрал) май е примерно от снимка на много дървета веднъж само да опишеш закона за построяване изображение на дърво и после само индивидуалните разлики на отделните дървета, а не да режеш картинката на квадратчета от по няколко пиксела и да описваш как изглежда квадратчето чрез някакви преливки.
А защо е аналогова паметта е един интересен въпрос, след като все някъде трябва да стане дискретна, за да се запише с молекули, а иначе ще е холограмна (което ме навежда на нови идеи !). Значи така - на микро-ниво е цифрова, а не макро-ниво - аналогова, ама не съм го измислил аз и не отговарям защо звучи парадоксално. А може би само ни изглежда парадоксално, щото не можем да опишем и сметнем какво става с толкова много свързани неврони и ако ги гледаме накуп (статистически) не виждаме какво става в отделния неврон, пък като гледаме самия неврон - не виждаме цялата картинка. Малко като да разглеждаш един газ с мого молекули от термодинамична гледна точка или откъм отделните молекули. А то и науката всъщност не е съвсем сигурна как точно се записва паметта на молекули, иначе досега да бяха измислили висша математика на ампули. Пък може верно да е холограмна? ;)))
Което пък ни доближава до един разговор от City Bliss-а и сутринта след това,
така че наистина ще е най-добре да се продължи на живо и в разширен състав.
В тази връзка - ще има ли City Bliss - 2 в скоро време и от кого зависи?
... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...
Значи идеята ми е, че това, което виждаме в твоя пост не е самия фрактал,
а негово изображение/рендване в пиксели, щото както е така, но можеш да се зумнеш.
Т.е. че картинката е дискретна, а фрактала - непрекъснат, щото можеш да итерираш до безкрайност. А идеята на фракталната компресия (доколкото съм разбрал) май е примерно от снимка на много дървета веднъж само да опишеш закона за построяване изображение на дърво и после само индивидуалните разлики на отделните дървета, а не да режеш картинката на квадратчета от по няколко пиксела и да описваш как изглежда квадратчето чрез някакви преливки.
А защо е аналогова паметта е един интересен въпрос, след като все някъде трябва да стане дискретна, за да се запише с молекули, а иначе ще е холограмна (което ме навежда на нови идеи !). Значи така - на микро-ниво е цифрова, а не макро-ниво - аналогова, ама не съм го измислил аз и не отговарям защо звучи парадоксално. А може би само ни изглежда парадоксално, щото не можем да опишем и сметнем какво става с толкова много свързани неврони и ако ги гледаме накуп (статистически) не виждаме какво става в отделния неврон, пък като гледаме самия неврон - не виждаме цялата картинка. Малко като да разглеждаш един газ с мого молекули от термодинамична гледна точка или откъм отделните молекули. А то и науката всъщност не е съвсем сигурна как точно се записва паметта на молекули, иначе досега да бяха измислили висша математика на ампули. Пък може верно да е холограмна? ;)))
Което пък ни доближава до един разговор от City Bliss-а и сутринта след това,
така че наистина ще е най-добре да се продължи на живо и в разширен състав.
В тази връзка - ще има ли City Bliss - 2 в скоро време и от кого зависи?
... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...
Re: разсъждение
Да, фрактал не можеш да видиш. Ти му виждаш графиката (която е някакво изображение, може някой да измисли как се изобразява фрактал върху холограмен дисплей някога, или се описва с думи, или се чува, или директно ти пускат ток в невроните и ти добиваш представа, знам ли). По същия начин можеш да зуумнеш колкото си искаш графиката на функцията y=x^2 и винаги ще виждаш плавна извивка и никога линия. Т.е. фунцкията ти описва нещо, тя си е аналогова, но не можеш да гарантираш, че ти го описва точно (каквото и да значи "точно"). Идеята на фракталната компресия както правилно си разбрал е с някакви методи да определи някакви контури, структури и т.н. и да ги опише чрез фрактални уравнения. Но забележи следния момент: ако от модела с пиксели построиш фракталния модел и после ренднеш фракталния модел до пиксели резулатата няма да е идентичен на оригинала (в общия случай). Т.е. фракталната компресия отново ти е със загуби, точно както и jpeg, просто се предполага, че ще е много по-ефективна. Т.е. намерили сме по-готин модел, но не сме стигнали края :-) И сигурно никога няма да го стигнем.
Значи така - на микро-ниво е цифрова, а не макро-ниво - аналогова, ама не съм го измислил аз и не отговарям защо звучи парадоксално
Ми не, не звучи парадоксално. Според квантовата механика електронът е частица и електронът е вълна. На нормален език това звучи парадоксално. Ама ако го кажеш "при дадени условия можем да разглеждаме електрона като частица, а при други дадени условия можем да разглеждаме електрона като вълна" вече звучи смислено. Виж това, предполагам, че ще ти е интересно :-) (яко, търсех нещо конкретно, гугъла изплю това, то ми хареса, но се оказва, че целият сайт не е лош :-))
Мда, следващия City Bliss вече трябва да го визитирам :-)
Егати пауъра
Значи така - на микро-ниво е цифрова, а не макро-ниво - аналогова, ама не съм го измислил аз и не отговарям защо звучи парадоксално
Ми не, не звучи парадоксално. Според квантовата механика електронът е частица и електронът е вълна. На нормален език това звучи парадоксално. Ама ако го кажеш "при дадени условия можем да разглеждаме електрона като частица, а при други дадени условия можем да разглеждаме електрона като вълна" вече звучи смислено. Виж това, предполагам, че ще ти е интересно :-) (яко, търсех нещо конкретно, гугъла изплю това, то ми хареса, но се оказва, че целият сайт не е лош :-))
Мда, следващия City Bliss вече трябва да го визитирам :-)
Егати пауъра
Re: разсъждение
Яко!
Не е прост гуугъла, знае кому какво да покаже...
Add to favorites!
В интерес на истината и аз точно за електрона се сетих като писах за дуалността на паметта, но все още се опасявам, че сравнението не е съсвем удачно.
... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...
Не е прост гуугъла, знае кому какво да покаже...
Add to favorites!
В интерес на истината и аз точно за електрона се сетих като писах за дуалността на паметта, но все още се опасявам, че сравнението не е съсвем удачно.
... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...