Изневярата

Какво ще правите ако ви застигне? Как ще постъпите? Ще разрушите ли в гнева си всичко което сте постигнали или ще се обърнете конструктивно назад и ще си подедете ръце за да продължите?
Не отминавайте темата!
Не казвайте че тя не ви засяга. Всеки смята така докато не допре пръста си до нажеженото желязо.
Почти не познавам човек без белег.
Напоследък все по- често чувам такива истории около себе си и се питам има ли някой, който е застрахован - според мен няма.
Но все пак, кажете и вие

Ние за сега имаме споразумение - да прави каквото иска, но аз да не разбирам. И задължително да ползва презерватив! И по възможност общите ни приятели и познати също да не знаят, а не да ме гледат с насмешка и да шушукат.

Не знам какво ще направя. Знам, че ще ме заболи ужасно и сигурно ще си изрева очите. Това между другото важи с пълна сила и за него. От друга страна да смятам, че на тия години дето сме и цял живот нищо да не му се (да не ми се) прииска ... май това е не само наивно, но и глупаво. Не знам! Надявам се когато (ако) се случва, поне да не ме прави на глупачка. Защото изневярата много наранява безспорно, но не по-малко ще ме нарани, ако 1 ден разбера, че с месеци се е срещал с друга, имат някакви чувства и т.н. Какво ще направя много зависи от ситуацията. Ако е било "едното чукане", може би ще се опитам да простя, защото се надявам и той да ми прости при аналогичната ситуация. Но не знам - моят гняв е опустошителен. Аз търпя много, но до време. След това руша всичко, даже и мостовете си назад. Знам, че е глупаво, но съм такава. Макар че до сега 2 пъти ми се е случвало с бивши гаджета - учудващо спокойно приех новината! Но пък разликата е, че тогава те за мен са били "просто гаджета", а не най-близкият ми човек на света, с когото деля настоящето и бъдещето си и който всъщност е най-скъпото и единственото, от което не мога да се откажа...

Ако с нещо можем да помогнем, дори само да споделиш болката си - за това сме тук!


ПП - аз съм онази регистрираната Цвети, но не знам защо не мога да пиша с ник-а си и ми се съобщава, ще съм била пишела много и ми е забранен достъпа! А аз сигурно от месеци я има 2-3 съобщения да съм написала, я не! Що така и кого да ходя да напсувам?

Според мен има два момента в случая и мен ме е страх тъкмо от единия.
Единият е да разбереш, че той ти е изневерил.
А другият е да го видиш (с другата).
Винаги, когато съм си мислила за изневяра, съм си представяла именно това последното. Знам, че и в двата случая ще се разплача, но първия във всеки случай ще го приема спокойно. Никога не правя скандали, сцени или нещо от рода.
Но не бих издържала да го видя да прегръща или да целува друга така, както е прегръщал или целувал преди малко мен. Сигурно ще ме съсипе...

Усмихни се днес, утре може да е по-зле...

Както и Лорета каза, може и да не мога да избирам. Ако мога да избирам...
Ще си помисля какво друго ни свързва с този човек, освен секса, щото секса в такъв момент очевидно няма да ни свързва. Ако има много други неща, които ни свързват, може и да забравя, колкото и да ми е трудно, но от този момент нататък, просто нищо не е в състояние да ме спре да спя с всеки един мъж, който е предизвикал интереса ми.

Аз мисля че съм застрахована срещу изневярата. Както и мъжа ми. Просто това не е нито в моя, нито в неговия характер. И двамата сме моногамни до безобразие. Освен това си имаме доверие и не мисля че бих се унижила да му свия такъв номер, нито той на мен. А ако принципно погледнато такова нещо се случи, дори един път, това ще бъде краят. Завинаги и без шанс за обяснение или извинение. Но все-пак не мисля че всички изневеряват. Дори статистически погледнато това не е така. Всеки си определя сам с кого ще бъде и какви ще бъдат отношенията. Ако някоя двойка е избрала да си кръшкат и двамата (или единия), това си е техен избор и право. А ако някой го прави скришно от половинката си, значи е мухльо и страхливец, и не заслужава никаква обич и разбиране. Това е за мен човек без достойнство.

Аз пък по никакъв начин няма да мога да си "върна" с контра-изневяра. Просто в този момент ще съм толкова съсипана, и самочувствието ми ще е толкова под нулата, че просто няма да проявя интерес към друг човек. Ревността активизира любовта ми и отново за мен не съществува нищо друго на света, освен човекът, когото обичам.
Макар че ще съм лабилна и склонна да плача на нечие "приятелско" рамо, надявам се приятелите да са хора на място достатъчно, че да не допуснат да им се хвърля в леглото само за да лекувам моментната си несигурност. Това не е добро лекарство за тая болка, според мен. Само те кара да се чувстваш още по-унизен после.

a wee little girl with a can of gasoline

Това все едно аз съм го писала. И аз така се чувствам 'застрахована'. Мъжът ми е 'домошар', много, много държи на мен и знае, че при евентуална изневяра ме губи. Но не страхът от раздяла го спира, а е въпрос на характер. Не че не се заглежда по други, даже понякога заедно коментираме мадамите, но това си е нещо съвсем различно. От тук до изневярата крачката е голяма и той няма да я направи. За мен важи същото.

Браво на вас!!! За мое огромно съжаление никога не бих могла да се чуствам толкова спокойна. Не казвам, че мъжа ми ми дава повод да ревнувам, но преди със старо гадже съм преживяла ОГРОМЕН шок /само дето не ги хванах на място/и доверието ми в хората беше унищожено. Много съм ревнива и ми коства грамадни усилия да не досаждам постоянно с това. Имам богато въображение което залита в доста гадни посоки. Не съм изневерявала, защото съм моногамна, но съм сигурна, че никой не е застрахован. Да си кажа честно ако ми се случи отново нямам идея как ще постъпя.

Не-е-е, аз не го споменавам това като лекарство. Говоря за друго. Мога да приема изневяра, ако по някакъв начин променя изцяло концепцията си за една връзка, т.е. ако приема, че е нормално да имаме свобода в сексуалните контакти. При това положение няма да се възспирам, когато някой мъж ме заинтригува чисто сексуално. Случвало ми се е преди, но винаги съм си казвала още в зародиш "заслужава ли си, заради едното чукане да нараня и да загубя човека, когото наистина обичам?" и съм спирала да си мисля за глупости. Е, ако този човек не се е спрял, значи и аз няма да се спирам. Така че не става дума за контра-изневяра. Просто приемаме, че това не е изневяра, а само секс, който нищо не значи. Говоря хипотетично. В действителност едва ли ще мога да превъзмогна една изневяра, пък още по-малко да заобичам повече човека, който ми е изневерил.

Обади се на fukla, може и на бележка, може и в клуб Въпроси и помощ, да оправи ника ти. Често дава такава грешка.

* Life is everything that happens to you, while you plan life *

Аз бях като теб. Стотици малки доводчета си намирах (нямах повод, но надушвах, че има друга), да се притеснявам, като обаче винаги съм се осланяла на интуицията си. И се оказа, че тя не ме е лъгала.
Бях толкова болестно ревнива, че чах изпитвах болка. И това само с един единствен човек.
Едва след развода ни ги видях заедно и ... нито трепнах, нито ми стана тъжно. Опротивя ми, стана жалък в очите ми (тя пък му е доведена сестра, та и нея познавам).
И като си ги представих двамата заедно, като семейство, някак ме досмеша, понеже им знаех бакиите.

Сега мога с лека ръка да се закача под дивинора и Кейси и да кажа, че с мъжа ми сме абсолютни моногамни.
И двамата имаме бракове зад себе си, в които изневярата (дори и неявната) е довела до развода.
И двамата ценим това, което имаме, благодарни сме на съдбата, че ни е събрала и... колкото и нахално да ти прозвучи, и двамата сме 100% сигурни един в друг.
Пожелавам го на всекиго.

* Life is everything that happens to you, while you plan life *

Не искам в нищо да се заричам, защото съм си патила от подобни неща.
Но не мисля, че бих тръгнала да разрушавам нещо в гнева си.
Ако един човек изневери, то той най-вероятно не обича вече половинката и всичко вече е разрушено. А ако не е разрушено, трябва да се прецени дали има смисъл да се запазва или е по-добре да се разруши.
Хич не съм привърженик на емоционалните изблици на наранена гордост и на понасяне на страдания, за да се покажем незаинтересовани и с вдигната глава. Мисля, че това са големи глупости.

Иначе конкретно в моя случай, изпитвам див ужас при мисълта, че той може да спре да ме обича. Не искам дори да си представям как бих се почувстала или какво би ми било. Но не вярвам да се вълнувам много заради другата, по-скоро ще ме интересува дали още обича мен или не. И ако не иска да ме напуска, то аз никога не бих предприела подобни инициативи, още повече от наранена гордост.
Не искам да ми се налага да доказвам твърдението си на практика, така че се застраховам като кажа, че просто сега така мисля, недай си Боже да ми се случи

има само едно сигурно нещо на тоя свят......смъртта....
другото е просто опит да заблудите себе си
с поздрав

Life is only a transient transfection

и според мен никой не е застрахован...човешките чувства са толкова променливи....
друг е момента дали изневярата е физическа, емоционална или смеска от двете....
ако е третата.....ще преценя коя борба си струва.... за запазване на половинката или на собственото ми достойнство....

Life is only a transient transfection

Какво разбираш под достойнство?
Познавам хора, които за да ”запазят достойнството” се развеждат със всичките му последици за личния им живот и децата, но не си прощават заради нараненото достойнство и така в омагьосан кръг. Всеки обича другия, но се изживява като ”отхвърлен” и не иска и да чуе за него.

Та се зачудих колко струва достойнството и къде минава границата, преди да изпаднем в крайност.

ако ще нося болката докрай.....
ако не мога да преглътна унижението....
ако при най-малкият повод ще изживявам отново кошмара.....
ако ще вдигам скандали пред децата, пред родителите и пред приятелите.....
ако до последно обвинявам.....
ако си загубя съня и чакам изневяра всеки път когато той закъснее......
ако си загубя смеха и се невротизирам.....
ако гледам всяка жена като евентуален враг....

не, мерси.....
предпочитам ужасен край отколкото ужас безкрай.....

иначе съм за нормалните и цивилизовани отношения....момент като "не искам да чуя за него" е първосигнално разбираем, но след това е незряло.......човешките чувства са нещо толкова деликатно.....те не могат да бъдат изнасилвани.....и всички сме длъжни да се съобразим с тях.....

Life is only a transient transfection

Който не го е изпитвал, не може да разбере за какво доверие става въпрос.

* Bacteria is sometimes the only culture some people have. *

А как го усети че ти изневерява

Регистрирай се да ти пратя бележка, да не отегчавам клуба.

* Bacteria is sometimes the only culture some people have. *