И той к'во

Как да скъсма с някой, който заплашва, че ще се самоубие, а може и да го направи. Катао му казах, че искам да скъсаме (индиректно) ми каза добре, но и в следващият момент - ще се самоубия, разбираш колко цениш нещо чак като го изгубиш. И аз сега к'во да правя - не искам и не ставам за серйозна връзка, ама ходи му обясни... А и двамата сме само на по 22. Само не ми казвайте нещо от рода - защо си се хванал с него, тъй като си има причина, ама ме мързи да пиша. Направо издивявам, опитах се да правя така, че той сам да иска да скъса с мен, но ме усети, пък и нямаше да иска, а и аз не мога да лъжа, егаси...

Много подробности ни спестяваш, така не става.

то ако така ставаше,.. ама сега не ми се пише по-дълго мнение да ти обяснявам подробности мързи ме да пиша

мисля че нещата са се подредили перфектно! какъв по-добър начин от това да се отървеш от него, като той се самоубие? Глупости пиша! Мисля, че фрапира, а което е най-гадното-те задължавам по такъв грозен начин да продължите връзката. Наистина те разбирам, защо искаш да скъсате!

da be,redovnia nomer - ako me zarejesh she se samoubiaabe na koi gi prodava tia,ti go ostavi pyk ako mu e tolko akyla da hodi da se trepe,ama mnogo se symniavam

Според мен това е един от най-гнусните опити за изнудване, който може да хрумне на човек. На твое място, ако досега съм имал някакви съмнения дали наистина искам да го напусна, сега бих бил вече окончателно и безвъзвратно сигурен. И бих бил ужасно усъмнен дали изобщо ме обича. И дори да те обича, трудно може да се направи нещо, ако ти не желаеш да си с него.

Лошото е, въпреки острата си позиция, не мога да измисля какво бих направил на твое място. Щото ако наистина ти изглежда възможно да си посогне, не може просто така да му дръпнеш спусъка. Просто не ми хрумва нищо. Много, ужасно гнусно.

Драги ,ситуацията е доста сложна.
И двамата сте много млади с крехки души.
Всичко е възможно.Бъди много внимателен,продължавай да се срещаш с него,
и постепенно започни да се държиш с него не като любовник,а като приятел.
Нещо което е много важно,когато трябва да го излъжеш по принудителен начин,бъди умен и много убедителен.В трудна ситуация си,но да се надяваме
на добър завършек.Гут лък!

Spark, според мен в такива случаи най-подходяща е искреността. Седнете като възрастни хора (каквито сте) и поговорете. Сложи картите на масата. Не индиректно - знам, така по-малко боли, но с недомлъвки до никаде не се стига а и по-лошо става. А ако в процеса на разговора той отново започне да заплашва че ще се самоубие, му кажи че това е най-малкото егоистично от негова страна (да не говорим че е детинско), т.е. че той мисли единствено за себе си. Как може да те поставя пред подобна дилема. Освен това, каква е тая любов насила?? Насила не се обича и ако той си мисли че може да те накара да продължиш да го обичаш насила, греши. Просто трябва да приеме, като възрастен човек, че в живота не всичко има happy end. Успех!

I've got the moves baby, you got the motion

И той к.во.
Писна ми,от курви.
Тези две теми,нямат ли връзка?

Той ако само се самоубие пак добре. А представяш ли си да ти докара "Море от любов" там, където работиш или учиш, или живееш?! Не ти го пожелавам. Защото съм изживял такава заплаха. Един месец ходех като побъркан и всеки път щом ми казваха, че ме търсят, си представях как влиза Наталия Симеонова с двама оператори и ме пита още от вратата и на висок глас защо съм зарязал еди кой си. Ужас!!
Според мен е най-добре да се държиш хитро с него и да се опитваш да го запознаваш с колкото се може повече хора. Може пък да се влюби в някой друг и така ще се отървеш по-безболезнено.

Ох, знам, че не е смешно и ти съчувствам, ама се разсмях.

...то беше достатъчно отдавна, преди около година и половина. Но и досега се плаша да гледам "Море от любов"....Ти представяш ли си да ти се случи такова нещо? Я по-добре да го остави да се самоубие - ще го извикат веднъж-два пъти в полицията и това е. Иначе цяла България ще разбере за тебе и до края на живота ти ще те сочат с пръст.

според мен освен истинско отчаяние, една от движещите сили на заплахите от самоубийтво е вътрешната драма, която много от нас изживяват - в смисъл животът им не е просто живот, а в собствените им очи им е свръхемоционална трагедия, един сапунен сериал с помпозен мизансцен, с най-красивите и най-грозните, най-злобните и най-чудесните герои.

при положение, че едно петно на панталона може да ти развали целия ден, то раздялата с любим човек не може да е просто тъжно събитие. неее, то е нещо грандиозно, колосално, въпрос на живот и смърт (за справка, бърз преговор на драмите от миналото: Ромео и Жулиета, Отело, както и няколко сапунки по ТВ, може и Титаник, ама само в краен случай).

от прегледаната драматургия става ясно, че все някой трябва да умре в такъв случай, както и че другият или ще го последва (при което тяхната любов ще бъде увековечена завинаги в очите на околните), или ще остане да живее със спомена за невъзвратимата загуба, ще носи снимка в портфейла си, и отвреме навреме ще я оревава, каменното му сърце ще се пропука и той ще признае пред себе си че е загубил Единствената си Любов, и поради непоправимостта на стореното трагизмът нараства още повече, музиката се извисява колосално... (абе кой я пусна тая Селин Дион тука бе... я чиба!)

е да, ама не.

когато не мен ми се случи подобна ситуация - беше ми подхвърлена идеята за самоубийство - седнах и внимателно и обстоятелствно обясних на другия отношението ми към самоубийството като към пристъп на човешка слабост и ултимативен страх от изправяне срещу проблемите в живота. и как аз нито ще бъда поласкан, нито това ще издълбае трайна следа в съдбата ми, че няма да си разплета чорапите и да се обеся на преждата, нито ще се чувствам виновен за нечия смърт. най-много да изпитам съжаление затова, че съдбата ме е събрала със самоубийци.

не ми беше трудно да съм убедителен, защото на всичкото отгоре го и вярвам - погледа ми към света е рационален в общ план и смятам че самоубийството е една от най-големите глупости, които някой може да направи. уверих се, че разбира думите ми и им вярва. уверих го, че аз съм на разположение, ако има нужда от приятелската ми помощ и компания.

целта на лекцията ми беше да пресуша един от главните извори на подобни идеи - за извисяването чрез самоубийство, за вплитане в съдбата на другия ако не чрез живота, то чрез смъртта. трагизмът остава безпочвен, когато разбереш, че другия не само няма да страда по твоята загуба, но няма и да те мрази, просто ще те изтрие от живота си като досадна грешка. оставате ти и мъката ти, но цялата величавост на мисълта за смъртта като изход вече я няма.

Милия... какъв ли труден живот водиш, щом предпочиташ смъртта на някой пред това да излезеш...

Общо взето имаш основания, с някои доуточнения:
1. В случая "drama queen" който описваш, по-добрия вариант е да му обясниш колко е гадно да ти промиват стомаха или да имаш цял живот една неособено добре функционираща ръка, която си накълцал през връзките, а не артериите (пак високодраматично, вместо да погледнеш един учебник по медицина) - този тип хора обикновено не стигат по-далеч. Липсата на чувство за вина и тъга обаче е добро попадение.

2. В случая на истински решения самоубиец нищо от това не върши работа - тук обаче би трябвало да си* се усетил по-рано, тъй като за това причината не си ти, била е там и по-рано - ти си бил може би временното отклонение от темата и обсесията.
Пояснение - този тип самоубиец не го прави защото живота му е пълен (с неизнасяща му драма) а празен, безсмислен и т.н. Вероятно - клинична депресия.
По добре, ако имаш влияние върху него го прати на психиатър.

3. Доводът "отношението ми към самоубийството като към пристъп на човешка слабост и ултимативен страх от изправяне срещу проблемите в живота" ми се струва не работи в никой от случаите. Пак в случай (1) доводът за липса на чувство за вина и тъга обаче е добро попадение.

[*ти] в случая е използвано за удобство, за да не задълбая в субектно-обектни конструкции.

Where you go, I won't lead...See how love unholy cuts into your mind

Никога! Не съм телегеничен. Ще вземе и някой зрител да се самоубие от отчаяние и трябва направо да ходя в пъклото.

"абе кой я пусна тая Селин Дион тука бе... я чиба!"

Ънкуулчо, някои може би я харесваме, дали да не счета това като обида на вкусовете, как да кажа? Но има двама модератори тук...

Който не ме харесва - няма вкус. Който ме харесва, пък - съвсем!

Де да беше така лесно, то с него не може да се говори, като искам да говоря с него той взима думата и не се усеща, че само той говори, а не искам да го наранявам по никакъв начин, за сега си трая - незнам как го прави, но все аз му виновен за нещо - ама и аз съм луд още да съм с него.

Аз имах един познат който му викаха Яворов - той сваляше мадамите (хетеро познат де) като им казваше че ако не спят с него ще се хвърли от някоя скала. Мисля че му се удаваше не зле.
А това някой с когото си сериозно да ти се обяснява че ще се самоубива - плесни му две плесници и му препоръчай да се лекува от депресия. Мдам.

Life has lots of twists and turns. Don't get too comfortable.

E, добре, какво не съм казал, а не обичам да пиша фермани (демек романи), тъй като не обичам и да чета такива:)