Детето...

То вече е голямо. Тийнейджър на 13 години. Живее при мен. С баща му сме разведени от 3 години. Баща му работи в чужбина. Прибира се в България за по месец през годината, но май догодина ще се върне окончателно...
Като е тук баща му, взема го при себе си. Оставям ги двамата... не им се меся... да прекарат колкото време искат заедно...все пак е ваканция...
Но какво става... и какво ли ще стане... дали се тревожа без причина или...
При последното си прибиране, след като заяви, че мисли да се прибира окончателно догодина, баща му заяви, че тогава ще вземе детето при себе си...
Знам, че ако синът ни го иска, не мога да го спра...
Обичам си детето. Боли ме само като си помисля, че това може да стане, а ако наистина се случи...
Не съм деспотична и обсебваща майка. Не живея само и единствено в името на детето...
Не прекалявам с грижите и глезотиите... Не го лишавам от нищо...
Знам, че е момче... че влиза в такава възраст в която има нужда от баща си...... но....
Някой минал ли е през това?

Мисля да изчаквам да премине еуфорията около последното пребиваване на баща му... мисля да поговоря с детето...

след като изслушах мненията на сума ти мъже, част от тях живели с майките си, част от тях - с бащите си... след като изслушах мнението на бившия си съпруг и желанието на сина ни - взех, че се примирих със ситуацията.

Всички мъже, с които говорих единодушно са на мнение, че след определена възраст (т.е. в пубертета) за момчетата е по-добре да живеят с бащите си, отколкото с майките си.
Това, естествено, при положение, че родителите са разделени, бащите проявяват желание да се грижат за момчетата и няма проблем от друго естество да го направят (т.е. не са пияници, побойници, не водят всяка вечер проститутки в къщи и др. подобни ).

Нали все пак не се кани да го води със себе си в чужбина? Ще живеят тук, близо до теб? Никой няма да ти забранява да виждаш сина си когато ти липсва много?


Ти имаш ли?

Бях на 14-15 когато се видях с баща ми за последен път! Много ми се искаше да съм при него или поне да се виждаме по често ,но уви ,неговите интереси явно са били други! А , в общи линии ,много ми липсваше ,но и аз си имах тийнеджърските проблеми... И се задоволявах с квото майка ми прибере! Вече не си ги спомням половината олигофрени! Но ,ако твоичкия наистина иска детето ,по добрия вариянт е да оставиш избора на детето!!! Това ,че е тийн не означава ,че е глупак ,напротив ,ще прецени точно нещата и ще живее така както му е най-добре! Нали искаш най-доброто за него!!!!


Аз мога!А ти?

pogovori s deteto. moje pak da ne iska da jivee s basta si.
mislai che na tazi vazrast moje da go ubedish da ostane s teb

може тактично да му напомни, че досега се е грижила за него, пренебрегвайки себе си и личните си нужди, с цената на всичко... че друг си няма на този свят и колко самотна ще се чувства изоставена даже от собственото си дете... и ще го убеди.

Въпросът е в цената и дали си струва.
За детето и двамата са родители, а дали иска да живее с баща си ще разбере едва като поживее малко по-дълго с него.


Ти имаш ли?

Знам, че не ти е спокойно, но не започвай да се тресеш още отсега. До догодина много неща може да са се променили, никой не знае. Може таткото вече да има други планове за себе си. Може детето да не иска да отиде. Може да опита да съжителстват заедно, но да не му хареса - има все някаква разлика между майка и баща. Всичко може. Гледай да стоиш по-близо до детето и да не губиш връзката с него, попитай го какво мисли по принцип, но не го насилвай непременно да ти отговаря - страшно е когато те карат да избираш между майка и баща, особено ако баща му е бил грижлив към него. Просто опитай се да го накараш да разисквате по въпроса, да го предразположиш към откровеност - иска се много такт от твоя страна... Но не страдай предварително - дотогава я камилата, я камиларят...
А всъщност какво казва съдебното решение по въпроса? Кому е поверено детето? Предполагам на теб. Значи можеш да се позовеш на него говорейки с баща му и изобщо да не става дума за това, което те тормози... Нека се срещат както е договорено и толкоз.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Нямам намерение да го принудя да остане при мен като го убеждавам колко ще съм самотна. Това не го намирам за правилно. Знам, че ни обича и двамата...
Баща му осъзна, че има син в момента в който му казах, че ще се развеждаме... До тогава... Никога не беше тикал детска количка... Никога не беше излизал с него... Никога не беше се занимавал с него... Когато нощем детето заплачеше, получавах сръгване в ребрата - хайде ставай...
От момента в който загуби семейството си... От тогава промени държанието си...
Замина да работи в чужбина след като се разделихме. Прибира се за по месец през някоя от ваканциине, около Коледа или през лятото... тогава са заедно... излизат, води го на места, където аз никога не съм го водила...примерно по състезания с коли, води го на полигона да го учи да кара кола... За 2 години му смени 4 GSM-а, купи му мотор... Една от темите на раздора - мотор... та той е само на 13...
Заяви ми, че може да го "купи"... И че тогава ще остана сама... Да, в момента разполага с много пари... А аз нямам намерение да купувам детето си...
С баща му са свързани в момента само интересни неща...
А с мен... Аз съм тази, която го кара да прави неприятните - натискам го да учи, не му разрешавам да стои по цял ден пред РС-то или да играе, не му давам яде само сандвичи и пица, карам го да си прибира стаята... Е, правим и други неща - уча го на неща покрай РС-то, излизаме, ходим на кино, на пица, в парка...
Така, за по месец през ваканцията... лесно е да си родител... Но в годината са 12 месеца... Какво ще е тогава... Живота не е само удоволствия и забавления...
Няма да не променям държанието си към детето... Ще изисквам от нето да прави всички "неприятни" неща, няма да удовлетворявам всичките му прищевки, няма да го глезя... Дори и да реши да отиде при баща си... Мисля, че така е правилно...
Мисля да поговоря с детето, да му обясня защо съм поискала развод. Не съм го правила, а трябваше... От другата страна са му "разяснени" "някои неща".
А и в момента му се говорят други... Примерно, че през този месец, когато съм ги оставила да са заедно, това е с цел да се оттърва от детето, защото то ми е пречело и т.н.... Пълни глупости...
Пък ще поживеем... ще видим какво ще стане...

Признавам, че след първия ти постинг бях по-склонен да разбера и оправдая бащата - в края на краищата и той е родител на детето, не е ли нормално - след като няколко години предимно ТИ си се грижила за "малкия", сега нека и ТОЙ да си влезне в тази роля за следващите няколко (съвсем нелеки, при това) години. Вторият ти постинг обаче ме пречупи, особено прочитайки:

Заяви ми, че може да го "купи"... И че тогава ще остана сама...

Това вече е гадно. Ако наистина го е казал, при това с подобаваща сериозност... не знам. Излиза, че използува детето като средство за морална саморазправа с теб.
Явно е, че момчето е впечатлено от подаръците и затова си мисля, че шансовете да избере да заживее с баща си не са никак малки. Но това в никакъв случай не трябва да е краят на света за теб. Ако си го възпитавала правилно, а изглежда че е така, един ден то ще направи най-точната преценка за реалните неща от неговия живот. А дотогава, ако останеш сама, използувай времето, за да помислиш и за своя личен живот. Светът не се върти само и единствено около децата.
Успех и кураж !

opitai se d aobiasnish tezi neshta na deteto taka kato sa v deistvitelnost.
moje pak da se poluchi taka che vmesto bashtata da kupi detoto, to da gleda na nego samo kato materialen iztochnik

Да, добре те разбирам....особено в тази част, че "С баща му са свързани в момента само интересни неща... "А с мен... Аз съм тази, която го кара да прави неприятните".... Нещата винаги са сложни. Особено когато трябва да се обяснява на едно дете, било то голямо или малко защо се е наложил развод. Понякога нещата не са особено очевидни и когато "От другата страна са му "разяснени" "някои неща" то наситан децата се объркват. Смятам, че си поела правилната посока в начина си на мислене. Но едно е ясно - децата нве трябва да се "делят" и раздвояват между двамата родители. Правила си и правиш каквото смяташ, че трябва за сина си. Какво ще избере той на това ти не можеш да повлияеш. Можеш да го накараш да остане при теб, но цената може да се окаже висока. в никакъв случай не показвай озлобление, яд или разочарование. Няма смисъл- само ще загубиш. Може би трябва да се опиташ да поговориш с бащата също, макар, че не е ясно дали това въобще има смисъл. Често след развод, дори хората да могат да се срещат и да говорят за децата си, диалогът е нарушен /то понякога е така и в семействата/. Мисля, че това, което смяташ да правиш, е правилното. Дано всичко е добре за детето и оттам за теб и за баща му.

HOMO LUDENS

Zdravei!

za motora susto ne se suglasiavai, mnogo xora karat piani i t.n. tova e mnogo opasno za dete.
Osven tova v Bg shofiorskite kursove sa simvoli4ni i dokato nachinaestite shofiori se nauchat da karat....exeiii...Аz kato vzex Bg knizka daze ne mi biaxa kazali che pri zavoi na diasno zadulzitelno triabva da se oburna da pogledna v murtvata zona za velosipedist i da mu otdam predimstvo , kakto i pri zavoi na liavo da gledam v diasnoto ogledalo za motozikleti...i t.n...Pokazvat ti gazta i spira4kata i ti davat knizka , posle ...
v Germania karax 2000-3000 km s pridruzitel dokato vzema izpita...

не мисля, че подобная манипулация ще е от полза за момчето. Тъй като съм го преживяла на собствен гръб, не бих допуснала да се приложи подобен метод спрямо моето дете. Да му се вменява вина или чрез чувствата на родителите му да се търси някакъв ефект. 13 години не са малко, за да може сам да прецени кое ще е по-добро за него - чист дом, вкусна вечеря при мама, или мъжките разговори, макар и на сандвич, при татко. А и нали не е на другия край на света, можеш да го виждаш винаги, когато имате желание и да му оставиш вратичка да се върне, ако иска.

че не си струва цената...

Впрочем никъде не е казано, че при баща си няма да има чист дом и вкусна вечеря :) Примерно аз по-добър готвач и по-голям радетел на естетиката в дома от съседа си (мъж) не познавам, а още нямат деца даже :)

Има и още нещо. Момчетата на тази възраст рядко си падат по женски истерии, сълзливи натяквания и прекомерно дишане във врата. Според мен това е най-голямата грешка, която една майка може да направи.


Ти имаш ли?

Ама не става дума за дишане във врата...тя го е отгледала и го познава, и се терзае за детето си!

Аз имам същите проблеми 1:1 и я разбирам, защото и аз искамдоброто на детето си, но има значение в чии ръце ще сложимсобственото си дете нали? Да, бащата е поне толкова важен, но този баща е имал безотговорността досега да пренебрегва собственото си дете, какво гарантира, че той изведнъж ще стане отговорен и научен татко?

На мен ми е смешно какк някоии хора стават родители за една нощ, за един ден, с едноо щракване на пръсти....това се учи, шрритова се учи много трудно и болезнено. И не е да го прочетеш в книга....

Тя има право....а защо таткото го няма? Каква е неговата позиция?

Спокойно,повечето бащи имат подобни желания в някой период от живота си,и моят не направи изключение...да но,..желанието няма нищо общо с възможностите,Момчето ми живя една учебна година с татко си ,веки ден идваше да обядва при мен,в петък си идваше у дома ,ядяха само луканка с кис мляко в общи линии почти провал ...сега си е при мен ,ходи от време на време при баща си ,но само за часове...той не желае за повече.....И таткото не желае за повече..а като знам колко се тревожех......

Здравей,
първо да отбележа, че нямам деца /или поне не са се обаждали досега/ и всичките ми писания са на базата на собствената ми лъкътушеща и не много систематизирана обща култура. По принцип затова и избягвам да взимам отношение в подобни теми, но като те чета ми се струва, че си близо до решението, което и аз бих се опитал да взема / на трезва глава - ако не съм въвлечен в ситуацията /...
Ти сама си го казала - "лесно е да бъдеш родител за един ден" и че с "С баща му са свързани в момента само интересни неща... "/ ... ами то за мен рекацията е малко логична - не се бори срещу течението... още повече, че ако си запазила поне малко обективност в описанието на баща му - на такъв човек много бързо ще му дотегнат ежедневните досади към възпитанието на детето - ще се отегчи и това отегчение няма начин да не се отрази в отношението към сина си - ще стане раздразнителен, избухлив, абе с една дума - ще изяви егоизма си. Защото по начинът, който ти го описваш, егоизмът движи в повечето случай поведението му / "всички мъже са такива!/, а егоизмът изключва ... е, знаеш, Другия, освен ако Другия не е средство за повече 'кеф".
И още нещо мернах в писанията ти - ако нещата са наистина така в момента в вашето семейство сте си разменили ролите - мъжката роля - дисциплиниращият, структуриращият, строгият / ако е необходимо и жестокия/, но и едновремнно с това и "сигурният" се опитваш да поемеш ти. Акцентувай върху последния без много-много / с извинение "женски"/ емоции, направи така, че момчето просто да запомни, че там някъде, зад кадъра с моторите и мобилните телефони, има някой на когото може да се опре във всеки момент... Това се оценява, макар и със закъснение... когато момента дойде. Но от друг страна не давай и тази опора безвъзмедно...учи - тогва ще е най-спосебен да възприема /затова и много внимавай на какво ще го учиш:)
Докато разглезващия, угаждащия, обгрижващия /или поне така го описваш/ се изкарва/ е таткото.
Не забравяй - всеки си има собствена истина през която вижда света. Света за теб е по-различен от този на сина ти. Затова, слей се с неговия свят и го "модерирай", така че нещата да са добре за него след ... време. Но затова трябва животинско търпение и стоманени нерви / ако успееш, обади ми се да ме научиш как става/
Говори със сина си както с възрастен, който си има собствени желания, навици и стремежи, с които ти трябва да се съобразваш. Освен ако не е нещо засягащо фатално здравето или бъдещето му / подчертавам фатално, фатално/, нека той да си взима решенията - ти му давай само твоята прогностика за тези решения, които сам взима. Това ще му създаде ИСТИНСКИ умения за справяне по -нататък, той ве4е е излязъл от годините, когато трябваше да го ПРЕДПАЗВАШ... сега ве4е иска "САМ".
Разбира се, това не е само лесно изпълнимо, но и крие и непредвидени "клопки". Примерът по-горе с богатия баща и майката в Италия - възможен сценарии... но и той има противодействие... абе всичко може, просто трябва да имаш любов и организация:) и немного пари. Ти имаш ресурса да се справиш... ами късмет
PS засга толкоз, че огладнях, отивам да папам:)

I'll still be freak when I have short hair, wife and work from 8:30 to 17:30!