здравейте,

искам да ви питам, как бихте постъпили на мое място

днес съпругът ми обяви на мен и сина ни, че ни напуска,
не че беше някаква голяма изненада за нас,
ние от 4 г. де факто не живеем като съпрузи/по негово желание/,
живеем в отделни стаи, храним се отделно, дава пари само на сина ни, но никога не сме говорили за развод, или ако сме говорили, то той е казвал, че ще се разведем само ако аз поискам

от една страна сякаш исках така да стане, от друга сега се притеснявам, че ще ме прави на маймуна и ще си играе на "иди ми-дойди ми",
и аз както и до сега няма да имам личен живот, или той ще е съобразен с неговите прищявки и настроения
истина е, че съм нерешителна само в това отношение,
с всичко друго в живота се справям, и съм се справяла без страх,
и сега, не че ме е страх от бъдещето, напротив, сякаш се чувствам свободна,
с паднал от гърба товар, но съм и доста объркана,
не знам какво да направя

Аз лично бих се опитала като начало да си изясня в детайли какво означава напуска. Взима си багажа и излиза, така ли? Ако е така - сменям бравата и продължавам да живея както до момента, но в две стаи.
Следва да се разберете и по други практически въпроси - мисли ли да се развежда или не? И ако не - какви счита, че са му ангажиментите към детето и какви са гаранциите, че ще ги спазва стриктно? Ако да - кога? Проблемът с жилището е също важен, ако не сте на твоя територия, но аз нямам опит с тези неща и сигурно други клубари ще те посъветват най-добре. Вероятно има и други неща, за които трябва да помислиш, но аз се опитах да ти нахвърлям нещо на прима виста.
Всъщност оптималният вариант е да се разберете като нормални хора какво следва оттук нататък.
А колкото до началото на твоя "свободен" живот - желая ти успех, по-малко нерви и много кураж!

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Да и аз това щях да ти напиша.Само правя следното допълнение:Ако няма да живеете вече под един покрив ЗАЩО?!да ти се меси в отношенията.
Пожелавам ти спокойствие!!!

ами опитах се да изясня детайлите,
каза, че сме го дразнели, без да ни казва с какво
да, взе си багажа и си замина
бравата няма нужда да сменям, аз му казах, че може да задържи ключовете, но той ги остави

за развода май вече казах, той каза, че ако ще се развеждаме, то ще е само ако аз имам инициатива
детето тази година стана на 18, вече е студент, намери си и работа, така че да може да учи и да работи, ангажименти към него може да има само ако иска той, жилището е мое
мисля, че като нормални хора се разбирахме до сега, доколкото обстоятелствата го позволяваха,
но това, че сме го дразнели беше ново за мен, а не пожела да ни каже с какво

благодаря ти, че ми писа и за пожеланията ти благодаря, но за сега се чувствам доста объркана както ти казах, търся вината в себе си, не искам детето/колкото и голямо да е/ да го преживява, не искам да има лошият ни пример,

СЕМЕЕН КОДЕКС
(обн.,ДВ,бр.41 от 28 май 1985 г.; изм. и доп.,бр.11 от 1992 г.; попр.,бр.15 от 1992 г.; изм. и доп.,бр.63 от 15 юли 2003 г.)

...........
Издръжка на бивш съпруг

Чл.83. (1) Право на издръжка има само невиновният за развода съпруг.

(2) (нова,ДВ,бр.11 от 1992 г.) Родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение в полувисши или висши учебно заведения.

(3) (нова,ДВ,бр.11 от 1992 г.) Издръжката по предходната алиния се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите.

...........


Тъй! Дразнели сте го, а??? Брееей, тц, тц, тц! Чудиш се, а? ЧудИ се, ама колкото и да се чудиш - няма да се начудиш. Аз ти го казвам. Аз 10 години се чудя защо (цитирам бившата) "всеки интелигентен човек трябва да се разведе поне един път".

Една клубарка тук се чуди как така съпругът й и баща на детето й желае смъртта на детето, пречело му на живота... Мнооого хора по този бял свят се чудят...

Дай да направим дружество на чудещите се!

----------

Развеждай се възможно най-бързо и безболезнено и безвъзвратно. И не забравяй, че животът е кратък.

Здраве и усмивки!

ами не знам и аз защо ще ми се бърка, мисля, че няма да се бърка,
а ще се върнек, и аз ще трябва да обирам негативите от глупостите му,
както до сега 20г. се е случвало, а вече не искам,
уморих се,
и все пак се чувствам виновна, дори, че говоря така

да мислите за примера де.
Ако от 4 години живеете така, значи синът ви е бил на 14 в началото на тези съквартирантски взаимоотношения.

Късничко е вече да се чудиш как може да му е повлияло. Радвай се на по-голямото жизнено пространство и липсата на чужд човек, с който да се съобразявате и който да се опитвате да не дразните.

Всъщност защо не поговориш с детето за това? На 18 години би трябвало да има ясно мнение по въпроса.


Ти имаш ли?

разводът е много добър начин да се дистанцираш от миналите и бъдещи глупости на съпруга си.

Няма причина да се чувстваш виновна. Освен към себе си, разбира се.


Ти имаш ли?

ох, благодаря ти, но съм толкова...,
абе и аз не знам какво съм вече,
не знам, не бях мислила за развод, или ако трябваше да стане, трябваше преди 15г. да намеря смелост да го направя,
а аз тогава реших да лепя и кърпя, заради детето разбира се, и заради това, че когато се омъжвах го обичах и знаех каква отговорност поемам,
и сега го обичам, защото и хубаво сме живяли, освен глупостите,
или може би вече само ми е жал за него,
за това сигурно съм объркана

навлязъл в мъжки климактериум и то в най-трагичната форма. Няма лечение.

Със сигурност вина имате и двамата, но вече няма смисъл да я търсиш.
Детето отдавна е преживяло вашите проблеми - поне откакто сте си разделили домакинството и живота вкъщи. Не бери грижа за него в този смисъл - той е вече достатъчно голям за да разбира нещата от живота, а и сам вероятно си има свой. Едва ли ще се разстрои много от напускането на баща си, което всъщност е станало преди четири години. Единствено твоето състояние може да бъде причина за евентуален дискомфорт, просто защото живеете и ще живеете и занапред двамата. Но докато учи, мисля, че има право да бъде издържан до някаква възраст, която не помня.
Сега вече можеш и трябва да започнеш да мислиш и за себе си - децата растат и отлитат, и нашата самота не трябва да ги дърпа назад.Не бива да се вкопчваме в тях като в единствена спасителна сламка и да ги преследваме с прекалена загриженост, ако не искаме един ден да изпитаме болката от това да се обърнат и да ни кажат, че не могат да дишат свободно от нас и, че, недай си Боже, сме им провалили живота. За да не им досаждаме е необходимо да имаме наш личен живот и занимания.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Наистина трябва да поискаш развод за да си спокойна занапред. И без това си живеете така, нека бъде оформено, а ти - защитена по този начин.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

ами да, голям е,
ми той съпругът ми и двамата ни събра, за да ни съобщи "новината",
и двамата го дразним,
усещам, че синът ми е на моя страна, а не искам да се настройва срещу баща си,
той не е бил лош баща/като изключим странните му разбирания за съпруг/,
ох, не искам да се заравям в подробности, особено пък минали,
може би трябва да мине малко време, да поживеем така,
и да взема все пак някакво решение

за да давам каквито и да било съвети, само ще споделя как се получиха при едни познати.
Имат брак и две деца, 7 години са живели заедно. Един ден мъжът се появил и казал аз се махам. Жената казва, че просто си били омръзнали, така че й било все тая. Известно време никакъв не се обадил - 2-3 месеца. После дошъл, казал й къде живее сега, разбрали се да не се развеждат и може би заради това съумели да запазят някакъв вид приятелство помежду си. Той си ходел по жени, тя по мъже (доколкото можела, естествено, с две деца на врата), а веднъж на една или две седмици се събирали за уикенда, споделяли си какво ново в живота на другия, той виждал децата, оставял пари и така. Може би вече 3 години живеят по този начин. Тя казва, че е много щастлива, че така се е получило, защото хем са свободни, хем децата имат все пак някаква връзка с баща си. Пък и получават издръжка вероятно по-редовно, отколкото ако бяха разведени.
И си мисля не е ли така далеч по-добре от цялата оная омраза, която се развихря по време на разводите и всички последващи сътресения за децата.

...don't you want somebody to love... don't you need somebody to love

си навъртяла 20 години брачен живот - сигурно ти е все тая каквото и да ти се случи. Едва ли живееш с Антонио Бандерас или Брад Пит...

В шаха има един термин: цунг-цванг. Това означава, че какъвто и ход да местиш - той ще бъде против теб и при всички положения ще облагодетелства противника. В момента си точно в такова положение. Моят съвет е просто да се кротнеш и да не предприемаш нищо като развод и прочее стъпки за раздялата. Твоят съпруг очевидно е доста умен, щом ти го е повтарял това: развод - да, но само, ако сама го поискаш.
За момчето не мисли - тук вече ти го каза - май че Анбра - той разбира нещата дори по-добре от вас, само че не му пука. Пуберите не понасят родителите си дори и да имахте и най-прекрасното семейство. На него в главата му други бръмбари се въртят сега. Макар че за теб сега той все още е (пък и сигурно завинаги ще си остане) момчето на мама.

Ако ти идва отвътре - позабавлявай се и изчакай. Ако е имало нещо между вас и все още го има - единият от двамата няма да издържи и тогава ще дойде култовия М-day. Но пък прибързаните стъпки водят до непредсказуеми страдания и за двете стнрани. И понякога гордостта не позволява заглаждането на грапавините и изясняването на отношенията.

P.S. Тук ти изприказваха доста глупости - за развод и прочее абстрактна свобода. Но мисля, че не точно за този тип свобода мечтаеш ти. По-скоро за уюта на семейството, на близостта, която си имала - и въпреки четирите години студенина - човекът все пак е бил до теб и ти си чувствала това. Мога да те разбера. И едва ли ти, мадам, въздъхна облекчено, когато той ви каза, че си отива - помисли какво му даваше и какво го накара на тази крайна стъпка. Едва ли е друга любов.


Love should be everything or not at all...

естествен имунитет - т.е. да се изживее. Което може да стане бързо, но може да се проточи с години - и горко на потърпевшите :(( Тя едва ли ще има нерви да го чака толкова, въпреки че знае ли човек, и аз мислех в един момент, че са ми свършили и не мога и крачка да направя повече.


When dream turns to a nightmare the only way is to wake up…

тя е чакала вече 18 години, докато й порасне детето и си поеме пътя (условно казано). Мъжът й не желае нейния уют - или си е намерил друг уют и друга близост или не е човек на уюта и семейните забавления.

Свободата изобщо не е абстракта - тя е юридическата свобода да планираш живота си както намериш за добре. Включително (и най-вече) във финансово отношение.

Представи си само ситуацията, в която след примерно 5 години, в които ти на този човек не си му виждал очите, пристига известието, че е твое задължението да му плащаш кредитите и да му връщаш заемите... защото по закон все още сте семейство.
За какъв уют и каква близост говорим в този случай?
А е напълно възможен... както и сума ти подобни дивотии.


Ти имаш ли?

Чакай , чакай!
Казл ти е , че ви напуска!
Ти му кажи , че не може да ви напусне , а може да напусне само теб.
Той има дете и трябва да се грижи за него , без значение дали той иска.
Ако не иска закона ще го принуди.
Иначе няма нищо лошо ако ви напусне по този начин който Мечкадаря спомена!

Ако ти е казал , че иска да се развежда -- това вече е друго.

Ако работата опира до развод -- сега точно трябва да си силна и безкомпромисна.
Сега е момента да се погрижиш за детето си.

Трябва ти незабавно адвокат.
става въпрос за развод , подялби , издръжки и т.н. -- трябва ти незабавно адвокат.
е , разбира се подготви се за известни разходи за този адвокат!
Сами не се опитвай да спестиш пари като не търсиш адвокат , или да наемаш посредствен такъв!

Сега чисто юридически, ако не желаете тази формална връзка да продължи да съществува бихте могли да се разведете по взаимно съгласие. Няма какво да делите след като жилището е ваше, а детето пълнолетно. Може би само трябва да вмъкна, че докато детето ви е студент редовно обучение, съгласно чл.82 от СК има възможност бащата да продължи да плаща издръжка на синът ви. Общо взето ще се явите 2 пъти в съда, ще заявите, че поддържате депозираното споразумение и желаете бракът ви да бъде прекратен чрез развод. Това е. Е с оглед натовареността на съда може да отнеме няколко месеца, но в моята практика до сега развод по взаимно съгласие повече от 3 месеца не ми се е влачил.

С изненада ще откриеш, че в момента в който сама вътре в себе си решиш, че не искаш повече с този човек (ако правилно съм те разбрал) нещата ще олекнат от само себе си. Все пак не знвая подробности. Повечето хора с които съм говорил ми казват че са ми нужни от три до пет години за да стана отново човек. Все пак аз бях семеен 10 години.
пп. Ако съм написал някоя глупост моля за извинение.

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...