Let's go BAK!
9 отговора
406 прегледа
Let's go BAK!
Или така да се каже - нека отидем на БАК! :)
също така известно като заслон Орловец (нали така беше?)
Огромен късмет извадихме с времето през изминалите почивни дни там. Е, някои се трепаха да катерят, докато други се протягаха и спаха на воля.
Хората тук при мен се пържиха цяло лято по плажовете и сега избеляха, а аз се връщам с нов тен и те завиждааат
.
Чудничко беше! Благодаря на компанията!
love peace harmoney
също така известно като заслон Орловец (нали така беше?)
Огромен късмет извадихме с времето през изминалите почивни дни там. Е, някои се трепаха да катерят, докато други се протягаха и спаха на воля
.
Хората тук при мен се пържиха цяло лято по плажовете и сега избеляха, а аз се връщам с нов тен и те завиждааат
.
Чудничко беше! Благодаря на компанията!
love peace harmoney
Re: Let's go BAK!
Така си беше.
Петък вечерта плана беше ясен. Ники ми каза "Готви се психически за тур "Варника" на Злият Зъб, няма страшно като трудност е като "Класическия" на Мальовица". Чак на следващия ден разбрах кво имаше предвид под "Готви се психически".
Та събота сутринта натоварихме инвентара, взехме Били от гарата и Стани пристигна към 7:00 и Let's go BAK.
Ники го беше тръшнал някъв грип явно. Постоянно му се гадеше и температура дигна. Зле работата. Пристигаме с 300 зора на БАК, опъваме палатка, седнахме да закуско-обядваме. Ники кара само на мед, легна на слънце и заспа. Предлагам на Стани да го оставиме да почива и да не катериме днес, че като го гледам горкия жал ми става за него. Седиме си на каменната масичка и си лафме тихо след стабилното хапване. Ники се пробужда по едно и вика "Айде бе, кво се мотате да ходиме да катериме"
Извади си инвентара от раницата, почна да нарежда нещата и веднага живна. Ясно, човек като си пипне инвентара и му идва силата. Екипираме се веднага да не губиме време и тръгваме.
Били идва с нас да гледа. Преминаваме Злия прелез и се спускаме надолу към началото на тура. Малеее още от тук ми изглежда голяма психърлъ. Оправяме въжетата, връзваме се и Ники повежда свръзката. От долу се вижда само първо въже. Няма видимост нагоре. "Пау" - Ники сигнализира, че се е осигурил. Пускаме осигуровката и чакаме сигнал да тръгваме. Аз тръгвам втори, Стани е след мен. Малко магнезии, хвашам първата хватка и потеглям. Като изключиме едно пазажче дето тябаше да си дигна левия крак почти на ушите по това въже други проблеми нямаше. С едно междинно пристъпване "на триене" успях да го мина и след малко зачудване там. Стигам площадката, осигурявам се и изчакваме Стани. Ах каква гледка има от там. Спира ти дъха.
Ники повежда второ въже, лек траверс в дясно изкачва се нагоре и казва "След малко ще разбереш, защо се казва "Варника". От площадката нямам видимост. Но чакам сигнал да тръгна и да разбера.
Правя траверса, тръгвам нагоре и ето що било, скалата се едно е изцапана с вар. Бяло и доста релефно. Първата мисъл, която ми минава е, това ще ме задържи ли? Бъркам в магнезия, хващам първата ми удобна хватка, стъпвам плахо с еспадрилите, а дуржи добре няма страшно, тоз "варовит" пасаж да е към 10 метра, непомня точно. Излизам към площадката, доста голям и удобен перваз, хвашам се, набирам се, и пред мен само пръст и треволяци, няма за кво да се гепа, поглеждам в дясно, хмм с лек траверс излизам на малко супер удобно за излизане улейче. Стигам на площадката, Стани е плътно зад мен. Хваща същия перваз, набира и тряс. Откърти огромно паве, чу се тътен камъка се разби в скалата и продължи да се търкаля надолу по улея. Първата ми мисъл беше, че Били е от долу. Извиках и тя ми отговор, Ники беше по встрани на площадката и я виждаше "Споко, виждам я тя е доста нагоре, преместила се е". Доста е донлива скалата на Злият зъб и трябва да се внимава. Добре, че нямаше човек след Стани иначе да е в историята.
Поуспокоихме се малко. Ники тръгна да води трето последно въже и каза "Пичове тук е трудното на тура, психърла е ама няма страшно". Докато стояхме със Стани на площадката и си говорихме той каза "Още на тръгването първата хватка която гепих се откърти. Помислих си дали вобще да тръгвам. Нагоре имаще доста мърдащи се камъни".
Гледам Ники си забравил на площадката протриващото. Викаме му, разбрахме се, че ще ни осигурява през карабинер и неможем да катерим едновременно, а един по един.
Трето въже тръгва с траверс в ляво. Там на времето под нас е имало таван, който се е откъртил и сега зее дупка :) Траверса минава през нея и технически не е тръден, но е малко на психика като гледаш, че си в нищото.
Този път Стани тръгна втори аз си чакам реда. Гепва ме леко шубето и почвам да си обмислям стъпките и как да мина. След една две репетиции на ум концепцията е ясна. Чакам сигнал.
Докато стоях на площадката и мислех забелязах един "джоб" в скалата супер удобен и доста улесняващ прехвърлянето ми от другата страна. Забелязах го късно за да кажа на Стани да го ползва. Минах траверса, откачих френда, който Ники беше сложил и се проврях през камината. Ех мама и тесняк. Леко на пълзене през нея, добре че не е дълга много. Чух че Стани мина през нея по стърженето на раницата му в скалата и две-три благословии, които и тегли. Оказа се после, че можело да се мине отвън, ама кой да знае, гледаме от де минават въжетата.
Тъкмо си мислех, че трудното мина, ама неби. Още един траверс, още по психически и от първия. Гладка скала само една стъпчица не по голяма от 10х10 см. доста в страни, пробвам със голям разкрач я стигам. Удобна хватка и се прехвърлям нагоре. Достигам междинна площадка, която сме пропуснали щото ни дълго въжето. Точно под един надвесен винкел. Цепка няма да го пробвам на "Дюлфер", ще трябва да мина в страни и да търся решение. Малко неудобно идва прехвърлянето, баланс за да достигна перваза от лявата ми страна. С триста зора успявам да сложа левия крак, пренасям тежеста и мъча да се изправя, но нестава. Мамка му, мамка му, въжето ми се е закачило в един ръб и ме спира. Хватките не са удобни и се държа на "Свети крепки", още един опит, пак неуспешен усещам, че падам. "Обериииии, ще зависна" и надолу. Пуснах ръцете да почиват и почвам да мисля тактики. Поглеждам пак винкела, няма да мога да мина през него, единствения начин от страни ще е. Трябва да освободя въжето. "Отпусни, заклещи ми се въжето. Отпусни." Чувам, че нещо ми викат отгоре, но не ги разбирам. После ми стана ясно, реверсото блокирало и неможе да отпусне въже. Повисях си като прани гащи на простор. С върха на пръстите на десния крак едвам докосвах площадката. Трябва да отнема малко от натоварването на въжето иначе отпускане няма да има. Докато чаках подготвих две примки. Майната му на чистото преминаване трябва да се измъкна, подготвих си стълбичка, която евентуално да ползвам с десния крак, ако нестане стъпка на триене. Въжето отпусна. Няколко бързи вдишвания, откачвам въжето от ръба и набирам на примките, Слава Богу , че има клинове да закача примки. Така и неползвах стълбичката, преминах пасава, събрах си инвентара приготвен за изкъствено преминаване. Нагоре винкела изглежда по приятен и съвсем реално преодолим. Чувам и момчетата, явно съм близо до тях но не ги виждам. Още няколко движения измъкнах се от винкела и ги скивам наще на площадката.
Край на тура. Сега разбирам защо Ники ми каза да се готвя психически. Тура е невероятна мания. Последните метри едниственото, за което мислех беше "само да излезна".
Горе запалих цигара, толкова сладка ми се стори. И въздуха беше сладък и сичко изглеждаше различно. Се едно сега се раждах и поглеждам всичко за пръв път. Разтоварихме невероятно.
Тръгваме към БАК. През днея малко над Втора тераса срешнахме момче и момиче на който помогнахме с ориентирането в месноста и те ни казаха,че оставили на БАК схисхенце с малко ракия. Минахме да си го приберем ида пиинем по едно пред палатката за успешния ден.
Поздрави
Иво
Jivota e igra, siujeta e malko gaden, no za smetka na tova puk kakva Grafika
Петък вечерта плана беше ясен. Ники ми каза "Готви се психически за тур "Варника" на Злият Зъб, няма страшно като трудност е като "Класическия" на Мальовица". Чак на следващия ден разбрах кво имаше предвид под "Готви се психически".
Та събота сутринта натоварихме инвентара, взехме Били от гарата и Стани пристигна към 7:00 и Let's go BAK.
Ники го беше тръшнал някъв грип явно. Постоянно му се гадеше и температура дигна. Зле работата. Пристигаме с 300 зора на БАК, опъваме палатка, седнахме да закуско-обядваме. Ники кара само на мед, легна на слънце и заспа. Предлагам на Стани да го оставиме да почива и да не катериме днес, че като го гледам горкия жал ми става за него. Седиме си на каменната масичка и си лафме тихо след стабилното хапване. Ники се пробужда по едно и вика "Айде бе, кво се мотате да ходиме да катериме"
Извади си инвентара от раницата, почна да нарежда нещата и веднага живна. Ясно, човек като си пипне инвентара и му идва силата. Екипираме се веднага да не губиме време и тръгваме.
Били идва с нас да гледа. Преминаваме Злия прелез и се спускаме надолу към началото на тура. Малеее още от тук ми изглежда голяма психърлъ. Оправяме въжетата, връзваме се и Ники повежда свръзката. От долу се вижда само първо въже. Няма видимост нагоре. "Пау" - Ники сигнализира, че се е осигурил. Пускаме осигуровката и чакаме сигнал да тръгваме. Аз тръгвам втори, Стани е след мен. Малко магнезии, хвашам първата хватка и потеглям. Като изключиме едно пазажче дето тябаше да си дигна левия крак почти на ушите по това въже други проблеми нямаше. С едно междинно пристъпване "на триене" успях да го мина и след малко зачудване там. Стигам площадката, осигурявам се и изчакваме Стани. Ах каква гледка има от там. Спира ти дъха.
Ники повежда второ въже, лек траверс в дясно изкачва се нагоре и казва "След малко ще разбереш, защо се казва "Варника". От площадката нямам видимост. Но чакам сигнал да тръгна и да разбера.
Правя траверса, тръгвам нагоре и ето що било, скалата се едно е изцапана с вар. Бяло и доста релефно. Първата мисъл, която ми минава е, това ще ме задържи ли? Бъркам в магнезия, хващам първата ми удобна хватка, стъпвам плахо с еспадрилите, а дуржи добре няма страшно, тоз "варовит" пасаж да е към 10 метра, непомня точно. Излизам към площадката, доста голям и удобен перваз, хвашам се, набирам се, и пред мен само пръст и треволяци, няма за кво да се гепа, поглеждам в дясно, хмм с лек траверс излизам на малко супер удобно за излизане улейче. Стигам на площадката, Стани е плътно зад мен. Хваща същия перваз, набира и тряс. Откърти огромно паве, чу се тътен камъка се разби в скалата и продължи да се търкаля надолу по улея. Първата ми мисъл беше, че Били е от долу. Извиках и тя ми отговор, Ники беше по встрани на площадката и я виждаше "Споко, виждам я тя е доста нагоре, преместила се е". Доста е донлива скалата на Злият зъб и трябва да се внимава. Добре, че нямаше човек след Стани иначе да е в историята.
Поуспокоихме се малко. Ники тръгна да води трето последно въже и каза "Пичове тук е трудното на тура, психърла е ама няма страшно". Докато стояхме със Стани на площадката и си говорихме той каза "Още на тръгването първата хватка която гепих се откърти. Помислих си дали вобще да тръгвам. Нагоре имаще доста мърдащи се камъни".
Гледам Ники си забравил на площадката протриващото. Викаме му, разбрахме се, че ще ни осигурява през карабинер и неможем да катерим едновременно, а един по един.
Трето въже тръгва с траверс в ляво. Там на времето под нас е имало таван, който се е откъртил и сега зее дупка :) Траверса минава през нея и технически не е тръден, но е малко на психика като гледаш, че си в нищото.
Този път Стани тръгна втори аз си чакам реда. Гепва ме леко шубето и почвам да си обмислям стъпките и как да мина. След една две репетиции на ум концепцията е ясна. Чакам сигнал.
Докато стоях на площадката и мислех забелязах един "джоб" в скалата супер удобен и доста улесняващ прехвърлянето ми от другата страна. Забелязах го късно за да кажа на Стани да го ползва. Минах траверса, откачих френда, който Ники беше сложил и се проврях през камината. Ех мама и тесняк. Леко на пълзене през нея, добре че не е дълга много. Чух че Стани мина през нея по стърженето на раницата му в скалата и две-три благословии, които и тегли. Оказа се после, че можело да се мине отвън, ама кой да знае, гледаме от де минават въжетата.
Тъкмо си мислех, че трудното мина, ама неби. Още един траверс, още по психически и от първия. Гладка скала само една стъпчица не по голяма от 10х10 см. доста в страни, пробвам със голям разкрач я стигам. Удобна хватка и се прехвърлям нагоре. Достигам междинна площадка, която сме пропуснали щото ни дълго въжето. Точно под един надвесен винкел. Цепка няма да го пробвам на "Дюлфер", ще трябва да мина в страни и да търся решение. Малко неудобно идва прехвърлянето, баланс за да достигна перваза от лявата ми страна. С триста зора успявам да сложа левия крак, пренасям тежеста и мъча да се изправя, но нестава. Мамка му, мамка му, въжето ми се е закачило в един ръб и ме спира. Хватките не са удобни и се държа на "Свети крепки", още един опит, пак неуспешен усещам, че падам. "Обериииии, ще зависна" и надолу. Пуснах ръцете да почиват и почвам да мисля тактики. Поглеждам пак винкела, няма да мога да мина през него, единствения начин от страни ще е. Трябва да освободя въжето. "Отпусни, заклещи ми се въжето. Отпусни." Чувам, че нещо ми викат отгоре, но не ги разбирам. После ми стана ясно, реверсото блокирало и неможе да отпусне въже. Повисях си като прани гащи на простор. С върха на пръстите на десния крак едвам докосвах площадката. Трябва да отнема малко от натоварването на въжето иначе отпускане няма да има. Докато чаках подготвих две примки. Майната му на чистото преминаване трябва да се измъкна, подготвих си стълбичка, която евентуално да ползвам с десния крак, ако нестане стъпка на триене. Въжето отпусна. Няколко бързи вдишвания, откачвам въжето от ръба и набирам на примките, Слава Богу , че има клинове да закача примки. Така и неползвах стълбичката, преминах пасава, събрах си инвентара приготвен за изкъствено преминаване. Нагоре винкела изглежда по приятен и съвсем реално преодолим. Чувам и момчетата, явно съм близо до тях но не ги виждам. Още няколко движения измъкнах се от винкела и ги скивам наще на площадката.
Край на тура. Сега разбирам защо Ники ми каза да се готвя психически. Тура е невероятна мания. Последните метри едниственото, за което мислех беше "само да излезна".
Горе запалих цигара, толкова сладка ми се стори. И въздуха беше сладък и сичко изглеждаше различно. Се едно сега се раждах и поглеждам всичко за пръв път. Разтоварихме невероятно.
Тръгваме към БАК. През днея малко над Втора тераса срешнахме момче и момиче на който помогнахме с ориентирането в месноста и те ни казаха,че оставили на БАК схисхенце с малко ракия. Минахме да си го приберем ида пиинем по едно пред палатката за успешния ден.
Поздрави
Иво
Jivota e igra, siujeta e malko gaden, no za smetka na tova puk kakva Grafika
Re: Let's go BAK!
Догодина Психърлъто на Монаха + Бира и вечерта на БАК ще се нарежеме като талпи с домошарка. Идеята за 12 въжета на Двуглав ме блазни тоже, ама малко да надобрея за камина 5+ :)
Jivota e igra, siujeta e malko gaden, no za smetka na tova puk kakva Grafika
Jivota e igra, siujeta e malko gaden, no za smetka na tova puk kakva Grafika
