off-topic

Замисляли ли сте се над думите на Ст.Лец, че понякога най-добрия начин за самосъхранение е самоубийството, м? Много е вярно, нали? И неприложимо понякога.

А дали всъщност наистина няма някой над нас? Някой, който ни управлява като поредната асемблирана машина. Започва с монтирането на файлови системи и те оставя да се справиш с тях. Е, задължителните майка и татко може да ги манипулираш достатъчно добре, ако си дOбър. Тогава усложняваме задачата - монтираме братя и сестри, племенници, цяла плеяда роднини, началници, малки злобни хорица. Охооо, това не те затруднява - поглежда в лог-а на глобалната система ТОЙ. Опитваш се да демонтираш нещо? Какво - наченки на самостоятелно мислене?
Мдобреееее, замисля се ОНЗИ- сяда и написва едно скриптче. Просто едно такова - да ти генерира процеси, които ще те принудят да използваш тия файлови системи, докато започнеш да се задъхваш. Първи процес, втори, трети ... упс! - усеща се той - ресурсите май няма да достигнат и системата ще се самоизключи...яяя да убием единия процес.

ТОЙ те наблюдава така .... манупилираш успешно файловите системи, грижиш се за процесите си и пак се опитваш да разсъждаваш...

Тогава...тогава ще те отворим към света – я да видим как ще се справиш с комуникацията. А другите системи съвсем не са чак толкова доброжелателни. Ти – новопрохождащата сред тях система, се принуждаваш да затваряш портове, да ограничаваш достъпа и да се браниш с една едничка цел – самосъхранение. Но пак успяваш да се стабилизираш. Управляваш файловите системи, процесите и връзката с другите системи с минимум ресурси и си гледаш своите си СОБСТВЕНИ приоритети. Хех, тогава – решава ОНЗИ – ще те превземем по друг начин.

И в някой прекрасен ден усещаш троянския кон в себе си. Разтоварил е той червея, който те гризе отвътре и заплашва да наруши добре балансираното равновесие. Живееш с червей, който те кара да правиш нерационални неща – да се радваш на зелената трева (сякаш е била някакъв друг цвят през цялото време), да слушаш захласнато песента на птичките (сякаш досега са мълчали) и да късаш листенцата на маргаритките (сякаш ще ти дадат отговор на въпроса “обича ли ме”). Е, намираш цаката и на червея – ставаш работохолик, алкохолик или някакъв-друг-холик само и само да запазиш себе си.
Май - мисли си ТОЙ - грешката не е в операционната система, не е във файловите системи, не е в процесите...може би грешката е още в асемблирането?
Чуди се какво да прави с теб, как да закърпи положението и.....накрая просто те изоставя - да се питаш не хвърляш ли прекалено много ресурси; не губиш ли прекалено много енергия да пазиш целостта на системата си от злонамерени и нарочни посегателства; дали да продължаваш да игнорираш заявките на червея; дали всъщност с един switch off няма да спасиш ядрото си....
Оставил те е сам. Защото знае, че докато процесите не станат самостоятелни, ти - голямата и отговорна система няма да се деасемблираш сама.


Но всъщност греши. Всеки го чака CTRL+ALT+DEL. Само дето някои системи решават да не чакат външната намеса, а да го направят сами.

"Винаги гледай на живота от светлата му страна" ... следва свирукане ... (известната мелодия от "Живота на Браян", след разпъването му на кръст :)

... и да вземеш да се поусмихнеш!

Да го направят сами е просто ужасно, безсилно, егоистично, незряло... Най-искрено моля да не си жонглираме с опасните думички, ако ще и наистина търсейки отговор на трудни въпроси. Който не е преживял такава трагедия, да се радва на живота с цяло същество, да слуша птичките и да се радва на тревата... Послушайте ме

Why is the measure of love...loss?

Ебаси, ТОЙ да вземе да ти пусне Norton-психоаналитик! Като те чета не ми звучиш нормално... дали да не почетеш малко религия, за да намериш мястото си във Вселената? Мога да ти препоръчам няколко книжки - издания на Българската православна църква, като май няма да започна с Библията...
Oups! Това не е за ГЗС...Съжалявам...

Има личности, които допускат подобен вариант изобщо да премине, или да се загнезди в главите им...
Има и такива, на които идеята да си самоотвъртят бушона завинаги никога не прониква в съзнанието им...
Аз съм от вторите.И ненавиждам слабостта на първите.
Защото най-страшното нещо-смъртта така или иначе идва за всеки.
И няма идея, кауза, сълзи, сополи, конфликти, битки, фанатизъм, религия, които да оправдаят бързането на индивида към физическото му саморазрушение.
Човек , и да е по погрешна схема сглобен, е сглобен за да живее. Как ще живее, зависи изцяло от него. Програмисти горе няма. Дори пропагандата за подобен възможен изход от структурната реформа вътре в нас на мене ми звучи ужасно.Това е най- висшата форма на нихилизъм, инфантилност, непригодност, липса на качества в личността.Това е уродство и болест на съзнанието.
Звуча рязко, за сметка на това пък напълно откровенно.
Не го очаквах от теб. И не е за тук, по принцип.
Защото тук има хора всякакви, лабилността днес не знае граници, и ако ти с тая "оратория за бял кокален червей и пиано" наклониш дори една човешка везна в посока на предопределеност относно несправянето с живота- как би носила това в себе си?
Бих се замислила над въпроса, ей така, докато още съм жива....
Каквото и да отговориш /знам какъв отговор ще получа/-няма да го коментирам.Дори "пробите" по темата са отвратителни като съждение...
Желая на всички усмивки и слънце.
Другото е ясно-никой няма да му избяга , все някога....

Не!
Унищожаването на един проблем не решава проблема а само го игнорира.
Самоубииството като начин за излизане от затруднено положение може да е изход, но последен...
Сравнението ти е мнооого хубаво, нали и аз съм комп. маняк но има един недостатък - 3 те клавиша рестартират системата, връщайки я към състояние на стабилност - но файловете са си там. След самоубииство какво остава там ?

Welcome to the real world

Ако говорим за WIndows - да - рестартират.

понеже ненавиждаш слабостта на първите използваш случая да ги нариташ докато са паднали, нали?

Май никога не звуча нормално.

ти не си слаба, нито си паднала...
ти си манипулатор, ако не си го разбрала...поне в случая...
а за наритването съм съгласна-стига след като прочетат тебе и си метнат крака през парапета , защото нямат цици , или защото никой не ги обича, или по някой друг житейски повод- да прочетат и останалите , които ти писаха.
Защото това не е решение .
И ти го знаеш.И поради това в клуб "40-50" си им спестила темата...

Може пък да търся отговор на въпроса и все още да се лутам насам-натам. А след като съм го поставила и там, а не съм получила отговора?
Може да съм попаднала в емоционална дупка и да търся начин да изляза от там.
Може да съм на път да натисна трите клавиша.
Ама ти рече и отсече.
Така да бъде.

Напротив, това е решение, за самия човек, който го избере. Това е. Точка. Но за близките адът тепърва започва... И затова ли, излиза го е направил? Да се освободи от своите проблеми и да трупне невъобразимо повече на най-близките си хора, тези, които приживе е претендирал, че обича? Адът е пълен, дори и да съчувстваш на човека, дори и да плачеш за страданията му, които ти е спестил. Не ми се коментира повече. Само знам, че фразата 'това не е решение' е толкова изтъркана, че с нея няма да помогнеш на никой бъдещ самоубиец. Нито обвиненията в слабост. Не разбираш ли, че на един човек в тази сутиация МУ Е ДОшЛО ДО ГУША, не е можел да понася повече. Не не е можел да се бори, а не е можел да понася... И най-важната причина, поради която го правят, е САМОТА. Затова трябва да им се подава ръка, а не да ги кастриш, така би ги тласнал по-уверено.

Why is the measure of love...loss?

Подават ръка близките-приятелите, сестра, брат, майка , баща, съпруг, син , дъщеря, психоаналитик или социален работник в нормалните държави...
Щом човек не познава генезиса на проблемите, неможе да подава ръка достатъчно компетентно...Тук е клуб-говорим си за всичко. Но от опит, и по принцип, по преживяно и по мечтано.
Каква ръка да подам и на кого? Аз мога да кажа , че съм виждала труповете на самоубийци , накъсани като парцалени кукли, с черва попилени по паважа в радиус 3 метра, с проядени от отрова или киселини хранопроводи, с входящи дупки в главите с диаметър 1 см и изходящо отвърстие една педя?
И какво? Тук ли му е мястото? Хубаво ли ти е като четеш?
Нали всеки пише на базата на своя опит и мисли?
Аз на базата на моите какъв друг отговор да дам?
Има го в живота-ДА!
Било решение като ти писнело-глупости!
Който се е докосвал до страхотията на самоубийството , само той знае...
Останалото тук е опити за опасно словоблудство....
Купете си по една "Съдебна Медицина" и оставете клуба на мира по темата...
Всъщност...както казваш ти-решението е лично.

Аз си казах мнението. Дано Смайл е отсяла за себе си най-важното. Права си за подаването на ръка. И още нещо - най-голямото зло в такава ситуация е мълчанието и самотата (повтарям). Но съдя по себе си за други неща, че най-негативно и наобратно се настройвам, когато ми морализаторстват без дори една дума на разбиране. Това ми иде да направя точно обратното, просто исках да покажа какво може неправилно дадения съвет. Въпреки това ме извини. Не е лично към теб.

Why is the measure of love...loss?

Не понасям червоядите и предпочитам да си късам листата на маргаритките и да си слушам танца на бръмбара

зная , че не е лично...
дано и ти си ме разбрала...

Не само Уиндоус, не само...
Но идеята на постинга беше по друга...

Welcome to the real world

Принципно съм съгласен с теб,
но не мисля, че Смъртта е "най-страшното нещо".

Впрочем, тъкмо този цитат на Лец, изваден от контекста на увлечението му (по него време) по "претапянето в Нирвана", придобива съвсем различна (от оригиналната) палитра от нюанси.

В която връзка - да се живее или не, не е свързано (ама хич) с въпроса "как".
Още по-малко пък - с въпроса "има ли програмисти или няма".
Това според мен, де :)

Та - какво викаш за аналния секс?

~*~

Това, което ще спаси отчаяните е, да не е равнодушно. Хората се различават по темперамент и емоционалност. Едни думи биха оказали перфектно влияние в един случай, в друг - биха тласнали отвъд пропастта. Разбирам те много добре. Ако работиш в тази област, тогава си обяснявам всичко. Ти виждаш само резултата. Голия факт. Да, той е грозен. И не можеш да надникнеш в душата.


А аз се питам друго - защото хората крият толкова много от душата си? Защо толкова много хора, поради страх, се обричат на самота? Винаги има някой, който би сподел всичко с теб. За всеки на този свят има късче любов и щастие.

Why is the measure of love...loss?

Незнам-питай специалистите-аналисти...

За мене сексът не е делим и диференциран-той е цяло
Ти къде потъна?))