защото.

Машинката цъка непрестанно. Пресмята. Търси.

Поставял съм й много задачи, повечето до болка тривиални, свързани с бита, с общочовешките потребности, потребности на тялото и на духа.

От известно време машинката ми пресмята най трудната (известна) задача. Най сложният компютър на света използва почти всичките си ресурси в олимпийски напън да намери отговор на въпроса за Смисъла. Подсъзнанието не почива, не спи. Търси. Пресмята. Цъка...


И преди малко изплю в суров вид един потресаващ (поне за мен) междинен резултат, който ме впечатли най вече със своята тривиалност, с това колко е очевиден.

Казах суров вид. Е щом му дадох някаква словестна (или по скоро мисловна) форма, започна да изглежда нещо такова: “В основата на човешкото съществуване е доброто и злото. А те са просто други имена за живота и смъртта”.

Сега преработвам, преработвам за вас, така че да остане и за мен...

Дуалността на човешкия ум – вечно объркан, вечно противоречив... А причината била така проста, умът е обсебен от тленността на контейнера си, от простичкия, неотменим факт, че човек се ражда и после умира. Както и да го въртим или сучем, в основата на всяко решение, на всяко действие, на всяко начинание стои този принцип, затова и всичко е нетрайно, всичко е забележимо, видимо единствено в така незначителния план между началото и края си.

Всичко, което се опитваме да правим, е да удължим това неумолимо разстояние между началото и края, между раждането и умирането, между доброто и злото.

Там някъде между двете е продължението на рода, “създаването” на нов смъртен живот, там някъде е любовта – тази прехвалена саможертва за егото, смърт за “мен”-а в името на влюбеното “нас”. Там е борбата за оцеляване, за свобода, за храна, за открития, които да подобрят нашето (или влошат чуждото) качество на съществуване. Малки умирания и раждания, всяко от които се бори единствено за продължителност и за нищо повече.

Разбира се има и изключения, хора които събират двата края в една точка, хора за които смърт означава живот, умиране значи раждане. Вземете един терорист например, който вярва, че самоунищожението му в името на джихата, в името на Аллаха ще му донесе щастлив живот в рая. Вземете един наркоман, който живее чрез смъртта. Или пък накой древен индиански войник, принасящ се в жертва и вярващ, че смъртта е врата към друг, по добър, по качествен живот...

Философи и мистици търсят смисъла, но какво правят те в крайна сметка? Нима просто не местят насам натам двете ключови точки, придавайки им други смисли, послания, но неспособни да ги отменят?

Тук е нашата трагедия – всичко заключено между две точки, между живота и смъртта, между доброто и злото е просто една крайна отсечка. Отсечка, която се намира в равнината, в кълбото, в безкрайната, безбрежната вечност. Една отсечка, която е имала нещастието да се замисли за своята ограничена, двуизмерна природа и отчаяно се е вкопчила в добре познатото, изчислено пространство с дължина “Аз”. Отсечка, която обича да се сравнява, да се съизмерва с други отсечки, да се гърчи понякога в криви и често да се затваря в кръг, кръга на лудостта, самоубийството, депресията.

Машинката продължава да цъка. Поставена й е трудна задача, несравнимо по трудна от всичко досега. Една отсечка започва да осъзнава, че е част от права. И се пита “какво следва сега?”...

Пак ще цитирам мъдреца, когото цитирах наскоро във връзка с "умирането" на клуб окултизъм. "Животът е просто път към смъртта"

Memento mori:)

Не разбрах кое според теб е добро и кое - зло от живота и смъртта?

:)
примерът ти с отсечката "имала нещастието да се замисли за своята ограничена, двуизмерна природа" ми напомни- преди години гледах една от сериите Космос, на Карл Сеигън. Вече ми е доста мъгляв спомена, но тогава ми се запечата един епизод - обясняваше за различните измерения, и как бихме могли да си ги представим, или нещо подобно. Та разказваше приказка за двумерните същества, живеещи си спокойно в двумерния си свят, без да се замислят, за тях имало четири посоки на преместване -напред/назад/наляво/надясно. Беше наредил едни тръгълничета, многоъгълничета , изрязани от гланцово блокче, местеше ги и разказваше (еей , тоз човек ме вдъхнови :))- едно от тия двумерни същества, както си се премествало в равнината, изведнъж нещо, сила някаква го пернала , повдигнала го нагоре; превъртяло се то, осъзнало, че има и друга посока - нагоре.:) (нахвърлих по памет, в момента ми е леко разнищено)
ъъъ...и май се отплеснах
та..
а като може отсечката да се 'гърчи' в криви, що не продължи по спирала, вместо да се заключва в кръг?

over the hills and far away

позволявам си да ти кажа за "моята машинка" и за нейния опит :)

От написаното отпадат онези моменти в които се изразява лично отношение - като например "причината била така проста",... "тази прехвалена саможертва",... "Тук е нашата трагедия",..."която е имала нещастието"..... и т.н.
Можеш да опиташ какво ще ти се получи :)
Аз го направих - получава се информация "в чист вид", нещо освободено от човешките колебания и неясноти. И е разбираемо....

С поздрав
Джил *

~~~

Дали дуализмът е неизбежен наистина? Лудостта не е ли когато съзнателно го търсиш навсякъде, виждаш го във всичко, и ти е станало потребност и начин на съществуване да го виждаш, да разчепкваш всичко, да му правиш нещо като електролиза, развличайки в различните краища на въображаем инструмент на съзнанието разните (+) и (-), защото си мислиш, че така виждаш дълбоко. Е да, така виждаш дълбоко, но това е заблуда. Всъщност както си забелязал е завъртане в кръг, безпосочно движение. Учените ще ти кажат в тази връзка нещо за еволюцията. Не че тя е някакво съзнателно същество, с право на мисъл и действие, тя е сляпа, движи се на приципа на пробата и грешката и винаги успява това, което е срещнало най-малка съпротива (тоест много напомня за физическия закон, че всяко нещо се стреми към състояние с най-малка енергия). Та на определен етап тя е жертвала безсмъртието на индивида, в името на усъвършенстването на вида. Как е станало това? Бактерията се размножава чрез делене и остава вечна в своите клонинги. Но от милиони години бактериите са все едни и същи. Застинала вечност, нито смърт, нито раждане (на нещо ново). Половото размножаване е внесло разнообразието при комбинирането на гените - първо условие за развитие на вида. Тогава потомството е съвършено различна индивидуалност от родителите си. Те, като дали своя принос, сами по себе си стават смъртни, защото това, което ще ги продължи е нещо различно от тях. Защо целта е такава - усъвършенстване - незнам. Но приеми, че това е матрицата, в която живеем. Смъртта не е призрак, крайна точка, тя е смисълът на живота. Защото е неразривна от раждането. Двете заедно са движение, усъвършенстване. Затова и половия акт има такова мистично значение - то е едновременно триумф на живота и напомняне за смъртността на даващите живот. Целта е по-висша.
В духа на твоята метафора - не се оставяй просто да бъдеш отсечка от някаква права, отсечка, която има тенеденцията да се самоабсолютизира и всичко в правата да преценя според положението му спрямо нея. Вместо това бъди точка, точката няма измерения, няма плюс и минус. Но нейното движение разгръща правата.

Опитвам да стопля как така стана че въпросите в ума го дефинираха магически като дуалистичен ?

Посочените философи и мистици, дето търсят смисъла и живеят нов ренесанс след Матрицата, излизат с теза : мозъка (машинката) е предимно нещо меко (не физическо).

Седи един Evil Demon и контролира супер, супер компютър (Мак) дето държи накрайниците на невроните ни. Ето сега ми се пие вода и веднагически е изпратена команда да ми се налее чешмян флуид в стъкло (измито), доближи до устните че да отпия и програмира заситена жажда.

ПРОБЛЕМ
Evil Demon къде е ?
В същата матрица ?

Как го знам ?

не ми забелязвай. Чета си Hilary Putman - Reason, Truth and History



[линк]

ще ти стане ясно след около 20 г най малко как така чашата знае че ше бъде налята вода в нея
тоест в чашата има тва инфо
но ти си чети са
колкото до матрицата
едни направиха филм за една матрица и искаха да кажат едно,но другите разбраха друго а то е пък трето
и за да стане ясно все пак за кво става дума излезе и матрицата 2
холивуд преживя ренесанс на мистицизма но и това отшумя
царящата грандомания приближава леко полека нещата до онова малкото което е в основата на всичко
живота едва ли е книги ,филми и митове
на финалната отсечка става единствено ясно кой какъв смисъл на живота е яхнал и докъде е стигнал
иначе е една игра на думи всичко и е пълна абстракция всичко това за живота и смърта и какво ли не
еквилибристика и гимнастика на ума водещо към нищото
като че ли е някакъв вид даже мазохизъм всичко това
есенни мисли

иначе по темата ветре сега само мога да кажа

само цска !

още малко ти трябва да стигнеш моето състояние..... по добре не мисли над такива глобални неща.. ще се объркаш, а после пътят към необъркването е много труден...

от хилядолетия се търси отговор на твоето ' защо'.... не сме дорасли да го намерим отговора още .

скоро те питах е вдна твоя тема ' защо искаш да си съвършен'...


усмихни се всичко е временно и ние също

SAMO CSKA!

много мъдрости в този дух съм чел и чувал - любимата ми е "човек се ражда, за да умре, животът е просто отлагане на неизбежното".

а би ли пояснила защо да помня, че ще умра?

ти пък се хвана за отсечката точно :)

защо мислиш, че продължава в спирала и дори да продължи - какво от това?

имформацията не може да бъде в чист вид, след като минава през мен :))

а не съм съвсем сигурен дали "минава" през мен или е плод на въображението ми, всъщност това съвсем не е важно.

поради тези няколко причини си позволих да оставя личното отношение :)) още повече, че не бих искал да заблудя който и да е, че тази "информация" както я наричаш е непременно универсална и вярна и за него.

поздрави и от мен, Джил* :)

напротив, лудостта е липса на съзнателност. когато не можеш да прецениш резултатите от елементарните си действия, не можеш да предвидиш до какво ще доведат постъпките ти към околните или към себе си.

еволюцията при човека (а и не само може би...) от хилядолетия не се изразява в това да се раждат по качествени физически индивиди - по бързи, по силни. еволюцията при човека е еволюция на ума, понеже точно умът е този, който го е поставил на върха на еволюционната стълбица.

дори да приема теорията ти за еволюцията като смисъл на съществуването, пак ще трябва да ти напомня, че еволюцията, (р)еволюцията на мислещия човек се движи именно от хора които търсят, които анализират, които разчепкват всичко - изследователи, философи, учени, изобретатели, бунтари, които не приемат натрапеното им положение на "отсечка" и не са склонни да доизживяват живота си в опит да получат повече при преразпределянето на благата. хора, които сами създават нови блага, създават идеи. хора, които не са прости консуматори. ако следвам твоята логика за еволюцията, смисълът на живота на тези милиони, милиарди човешки същества е да се родят няколко хиляди еволюирали, които ще придвижат напред целия социум по един или друг начин.

но да оставим еволюцията на ума засега, интересно какво ще ми отговориш, ако спомена за "еволюция на духа"...?


точката е математическа концепция, не съществува в чист вид :) ако можеш и искаш бъди точка. но не значи ли това да си мъртвороден?

Информацията може да бъде "в чист вид" - повярвай :)
не говоря наизуст....
въпросът е само - дали Я искаш .

Другият аспект е този за който ти говориш - че когато минава през теб, ти и даваш от своята интерпретация и можеш да промениш това-онова...
А след това идва ... - тези с които я споделяш - да разбират за какво говориш, да го знаят и след това е якото - да я споделяте и т.н.... ефектите ...

А въображението е това което прави всичко интересно. (ако го нямаше, аз лично бих "умряла от скука")

~~~

Точката няма два края. Тя е метафора, насочена срещу дуализма, тя не се съпоставя с нищо, точно защото е фикция. Смисълът и е движението. Въпросите на еволюцията бяха споменати само във връзка с твоята интерпретация на смъртта и живота. И опасното им свързване с доброто и злото. Дуализмът спира или забавя движението. Разбери, разчепкай, но премини нататък. Друг отговор може да дам по-късно, че сега един празник ме чака.

за мен умът е дуалистичен, аксиоматично твърдение. не подлежи на обсъждане. точка.


не си спомням да съм посочвал някаква конкретна групичка философи, май ги бях членувал дори...?

"Матрицата" е художествен филм.

дефинирай "матрицата" като понятие - известен ми е математическия смисъл на "матрица".

ако си кръстила ума си "Evil Demon", тогава твърдението ти е отчасти вярно, предполагам.



един технически въпрос към теб - имаш ли някакъв проблем с българския език или може би смяташ, че английският е по-древен, по-доказан, по-качествен и съдържа понятия и идеи, които не могат да се изразят на български и трябва да присъстват във вида на "brain in vats", "Evil Demon" и"Hilary Putman - Reason, Truth and History"?

не казвам, че не може, просто аз не съм способен да я предам "в чист вид" :))

поради естеството на предавателя си

знам, усещам, че ти ме разбираш, но още по добре би ме разбрала без думи

въображението е готино нещо, но за съжаление някакси е наложена представата, че не е истинско...

може би искаш да ми кажеш, че няма дуализъм?

приятно празнуване! завиждам ти благородно - и на мен ми се празнува

само Левски, оле!