Поука :)

Имало едно време един рибар...

Той бил много беден и едва изкарвал прехраната на семейството си като ловял риба на Дунава с една стара въдица. Един прекрасен слъчев ден рибарят както обикновенно седял на високия бряг с въдица в ръка но за нещастие задрямал и изтървал въдицата си в Дунава. Рибарят се сепнал, видял какво е направил и горко заплакал...
Изведнъж светкавица разсякла небето и пред него застанал сам Господ Бог.
- Защо плачеш човече? - гръмовно попитал Господ.
- Как да не плача - отговорил рибарят и заразказвал нерадостното си битие.
Господ се смилил над него посегнал с ръка и пред рибарят се появила една златна въдица.
- Това ли е твоята въдица човече? - попитал Господ.
- Не, Господи - отвърнал рибарят.
Тогава пред рибаря се появила сребърна въдица.
- Това ли твоята въдица? - пак попитал Господ.
- Не, Господи, моята е обикновена пръчка - отговорил рибарят.
Господ възнаградил щедро честността на рибаря и му дал всичките въдици. Рибарят заживял по добре.
Един ден жена му както си перяла на реката паднала във водата и течението я отвлякло надолу.
Рибарят пак горко заплакал. Появил се пак Господ видял какво нещастие е сполетяло човека, махнал с ръка и пред рибаря застанала Дженифър Лопес както майка я родила.
- Даааа, да Господи!!!! Това е моята жена!!! - закрещял рибарят.
Господ се намръщил светкавица треснала небето и гръмовно запитал:
- Защо лъжеш човече?
Рибарят паднал на колене и казал:
- Господи, ако бях казал че не е тя, сигурно щеше да ми покажеш и Ана Никол Смит, накрая и моята жена и дупе да ми е яко с три жени...

Поука: Даже и в лъжата си мъжът се води от добри намерения.

:)))

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Никога не съм се и съмнявала в това, както и никога не съм забравяла, че пътят към ада е постлан именно с такива...
Понякога си мисля, че мъжете са някак страхливи /извинявам се на мъжкото общество, ако думата не е съвсем точна, но друга не намирам/ и основната им грижа да отложат неприятната истина, като че ли от това не става по-лошо. Да, ама не е в момента, да ама може да се позабрави, да ама, може би, вече няма да е толкова актуално...и какви ли не други успокоения на съвестта /в случай, че я има/. А най-вбесяващо за мен е изречението "Защото не исках да те притеснявам" - е, тогава вече освирепявам, защото не можеш да оправдаеш лъжата с друга лъжа. Така си разсъждавам аз, ама пусто нали не съм велик мъж, а само най-обикновена жена... Дали пък изобщо имам правото да се изказвам?

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Май се опитвате повече да си вярвате, че е така.

Когато мъжът каже на жената, че е замълчал, защото не иска да я притеснява - това не бива да се разбира непременно иносказателно. Всички знаем, че вие - жените - винаги търсите контекст в нечии думи. Но точно в тези - като че ли - не ви изнася да го търсите... Ами човекът просто иска да си остане насаме с мислите си и бъде при себе си и своята логика на нещата.

Това за освирепяването не би трогнало никой мъж. Правото ни да мислим си е свещено. И не знам защо постоянно искате да бъдете лъгани - когато мъжът замълчи, значи не иска да лъже - какво по достойно и по-нравствено? Защо това трябва да ви влудява? Нима лъжата ще ви успокои?

P.S. Това за "обикновената жена" го забрави. Ние - мъжете - преценяваме коя е обикновена и коя е специална.


Love should be everything or not at all...

Ами то ако нас си убедим в това - току виж и жените ни повярват :)))

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Както и правото ви да лъжете под предлог, че не искате да притеснявате жената/майката е също свещено, нали? Само не разбирам защо после пак си го изплювате или още по-лошо - научава се по обиколен и неочакван път. И резултатът е още по-лош, по-притесняващ, искам да кажа. За тези случаи иде реч, а не за правото ви да си разсъждавате наум и насаме със себе си и мислите си.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Ей тва е една неоспорима истина! Аксиома ,така да се каже! Ма дали сички сме такива добрички бе , повечето ше почнат с въдицата...
Примерно , на златната : Тая е мойта! -Защо лъжеш? - Защото ако не докарам поне златна въдица у дома , жена ми ще ме изрита!


Аз мога!А ти?

Е то лъжа с лъжа трудно можеш да оправдаеш, лошото е, че и с истина не става... Обаче, като живееш много праведно - започва сакото ти да отеснява от напъпващите крилца... Няма оправия... :)))

А тая работа с отлагането на неприятностите - то не ходи само по мъжете - общочовешко качество си е - по моя опит съдя... Идва от стремежа ни да управляваме нивото на отрицателните си емоции. Като отлагаме неприятното - не толкова другия човек предпазваме, а по-скоро егоистично изчакваме да привикнем с истината, да изживеем си момента или каквото там си правим. От егоизма ни произтичат точно тез лъжи. И ако изчакаме достатъчно дълго - не само привикваме, ами и направо се ядосваме на този, дето се налага да го лъжем.

Но си е тъпо поведение, защото истината все някога излиза и ранява повече, ако е късно, защото междувременно премълчаването и допълнително е отровило отношения и всичко.

Все пак тук ще направя уговорка, че не всяко премълчаване се прави единствено от егоизъм. Има ги и случаите, когато алтруистично премълчаваме си нещо, щото (може и погрешно) считаме преодоляването, като наша само отговорност. Въпрос е и на доверие към партньора и на преценка на способностите му да застане с нас пред някаква си трудност.

В идеалния случай на партньорство такъв проблем не съществува - има я вярата, че каквото и да става можеш да споделиш с партньора, егоизма хармонира с алтруизма, защото не съществува конфликт на интересите... Не знам има ли идеални случаи, но съм убеден, че има много близки приближения до тях.

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Поука: Жени, за бога, пратете мъжа си на риболов - да си помечтае...