Детенце

Уговорката ви различна от съдебното решение ли е?

Според мен си затрай, да видиш случайно ли е или ти прави напук. Ако си позволява последното, трябва да се противопоставиш твърдо!

Но никога не се разправяйте пред детето!

остави я заровена. а през това време направи ваши си планове за по-следващия уикенд и уведоми навреме.

Хвани я в добро настроение и се опитай да и обясниш че ако те наказва по този начин, и детето страда - тя него не иска да го наказва, нали.

Опитай се това да и го кажеш и чрез други общи познати/роднини - колкото и да има враждебност, детето и двамата го обичате.

...I DID IT MY WAY!! REGRETS, I HAD A FEW...

Затрай си тогава!

И търси резервна котва!

аз бих й казала, че искам да ме компенсира - например да изляза с детето за няколко часа през седмицата.

но томахавката не бих изравяла в никакъв случай - мирът ми е основен приоритет.

[линк]

Според мен по-добре не вдигай джабала. А няма и за какво, тя не го е виждала месец, сега ти няма да го видиш една седмица повече. Не може винаги нещата да са по график, понякога се налага графиците да се нарушавт. Важното е всичко да е съобразено с доброто на детето и да е в рамките на добрия тон.
От думите ти разирам, че в случая е така. Затова преглътни липсата по мъника и запази мира. Утре може на теб да ти хрумне да го заведеш някъде, макар да не е 'твоята седмица'. Представяш ли си какво ще стане ако при всеки такъв инцидентен план другия скача на скандал...

тези работи по график не стават.

И аз избеснявам от време на време, когато бившия замъкне големия (на прозвище "малкия" вече сериозно се цупи, за това :)))) някъде точно по време на нашите недели. Ама намирам начин да поговоря с детето и се оказва, че не е било нарочно, изкарали са добре и т.н.
Все пак почивните дни са почивни и за двама ни, той се връща късно и го вижда за малко преди лягане... влизам в положение и не правя проблем :) Но пък в такива случаи се изтърсвам през седмицата да се видим поне за половин час на тяхна територия :)


Ти имаш ли?

Свиквай ,може да се наложи да преглъщаш и повече!
Ще се реваншираш някога ,не се притеснявай! Така стават нещата ,тя ще го задържи сега ,друг път ти ще го заведеш на море ,планина или пикник и така...


Аз мога!А ти?

Виж, понякога се случва така. Стига това да не е система и начин тя да те отдалечава от детено - няма проблем. От това, което си писал се вижда, че случаят за щастие не е такъв, така че просто изтрай. На всеки на твоето място би му било празно и детето би му липсвало, но не забравяй, че докато е било при баба си и дядо си, и на нея й е липсвало. Не може да си определяте чак толкова стриктни графици без никакви отклонения. ти също може да поискаш да прекараш някой път повече време с него. За детето, а и за вас, най-добре е да няма безсмислени войни. Не може без взаимни компромиси. Не се стягай, обади му се да знае, че мислиш за него и това е.

HOMO LUDENS

мисля ,че е нормално така да се отнасят с НАС! Като ,че са виновни за НЕЩО ама не знаем/знаят/ за кво....


Аз мога!А ти?

Хм, като ви слушам и леко недоумявам...Или тъй като вашите деца са по-малки, явно нещата са по-сложни. Дъщеря ми е на 16 години, разведохме се тази година и дори не ми е хрумвало да следя кога се вижда с баща си, колко често и т.н. Тя сама решава кога, как и защо. Посещава често и баба си и дядо си, честно казано не ми е особено приятно и имам и причина за това, но се въздържам от всякакви коментари.

това изобщо не е вярно! Не с всички е така!!!
За пореден път казвам, че бившия ми съпруг изобщо не напира да вижда детето Миналия уикенд щеше да го взима, но от петък телефона му беше изключен Неблагодарно копеле! Ако си даваше сметка, че не съм кучката, в която се опитва да ме превърне с лошото си отношение, щеше да разбере, че е щастливец.
Е, питам аз, не заслужава ли другия път, когато/ако се обади да чуе детето да му кажа, че не съм съгласна да се чуват по телефона, а може да го вижда САМО в дните, които са опоменати в съдебното решение!? Там не пише нищо за тел. разговори
Знаеш ли кое е най-гадното? Това, че детето целия уикенд чакаше баща му да го вземе На път съм да избеснея и да стана зла, защото не искам да поощтрявам поведенческия модел, който показва баща му - да лъже детето си не е лошо, оправдаемо е и няма никакви последици. Не искам един ден и сина ми да се отнася така с децата си като смята, че е нормално
Бясна съм наистина....на себе си Трябва да забравя, че сина ми има баща

щото сигурно все пак и е гузно, че детето е лишено от баща си и че реално погледнато тя го прави така. щото вероятно се притеснява от укор от твоя страна и гледа като на зъболекар - да е в последния момент,когато вече няма накъде

HOMO LUDENS

Не твърдя ,че няма изключения! А и ако си забелязала ,не аз щях да пиша тук ако нещата не бяха такива каквито са!!!


Аз мога!А ти?