Родители?!?!?

Ми то сигурно не съм първата, която има такъв проблем, ама...
ми на четвърт век съм, а те (главно майка ми) изпитват непреодолимо желание да оценяват личния ми живот, т.е. мъжете в него. За съжаление живея още при тях и те имат постоянна представа с кой съм и кога съм с него... Та, решили те, че the current one не е за мен и това се заявява с повод и без повод. А аз им се вързвам, т.е. не мога да отмина с безразличие (както може би трябва) тези техни нападки. Тъй като смятам да остана да живея при тях, трябва да намеря решение на тези проблеми, ама нещо не се справям...

ami pravi kakvoto trqbva da stava kakvoto shte

:) samo deto mi izkarvat prez nosa ---- tova deto az si mislq, che trqbva da se pravi ;)

Тук няма отговор... докато си зависима от родителите си, ще ти намилат. Дори и да не си зависима, пак ще ти намилат, защото са такъв тип хора, но поне ще намилат по-малко.
Или поговори с тях сериозно и им обясни, че личен живот си е личен живот... или просто през едното ухо да влиза, през другото да излиза. Колкото повече се връзваш, толкова овече ще продължават.
Помисли и дали не са прави.

Здравей Анна,

Както сама знаеш съвършенни хора няма. Твойте родители не са, нито ти си, нито аз. Предполагам защото си на 25 родителите ти са възрастни хора и може да са с по-остаряло мислене. В повечето случаи(ако не ги надминаваш в пъти интелектуално) родителите мислят доброто ти, пречупено през призмата на собствения им опит. За по-възрастните хора основни добродетели са доброто възпитание и доброто облекло(всъщност не само за тях). От друга страна ти иаш варианти и то много да се справиш. Ако това което казах до тук е вярно мога да ти дам 3 примерни модела на поведение:

1. Поговори с приятеля си дали може да е по-мил с тях и по възпитан. Запознай го официално. Помоли го да се облича малко по-така. Ако той не възприема може да се замислиш дали тяхната позиция не е правилна?

2. Поговори с родителите си точно защо не го харесват. Ислушай внимателно и двамата и ако не са прави ги обори с логични доводи. Разкажи им за това колко зле се чувстваш от намекванията им и че те могат само да доведът до скандал. Ако ни можеш да дадеш логични доводи или даваш прекалено малко - пак помисли над техните.

3.Пробвай да обърнеш нещата към себе си. Защо им се връзваш толкова? Защо това е важно за теб? Те диктували ли са живота ти до сега? Това помогнало ли е? Защо в крайна сметка те интересува тяхното мнение и мнението на околните за собствените ти избори?

Надявам се да съм помогнал до някъде. Ако искаш кажи малко повече за себе си.
Венелин

Извинявам се че обърках адресанта на писмото - говоря на автора на темата -chill out .

Опитите да говоря с тях са обречена кауза - проверено е хиляди пъти.
А иначе - да, доста завися от тях, затова предполагам и мнението им е толкова важно за мен, не мога, а още по-малко искам да съм в постоянна борба с тях.
Що се отнася до НЕГО - е, да, май не е най-подходящия, но това го осъзнавам и без чужда помощ; а на въпроса защо все пак съм с него - ами защото е по-малкото зло, а и най-вече познато зло. Не очаквам нищо от него, но очаквам от родителите си - те са хората, които трябва да ме подкрепят именно в трудните ми моменти, а не да ми обясняват, че правя поредната грешка...
Просто не знам какво да правя и как, не се справям изобщо :(

Искаш цял живот да живееш при тях?!....

Пази Боже!!! Нямам никакво намерение да си прекараме заедно the rest of our lifes!!!
Трябва ли обаче да се изнеса само защото те не могат да си навият на ината да спрат да говорят и оценяват всичко и всеки.
Изнасянето трябваше да е много по-рано и то не просто в друго жилище, а на друг континент.

Az tochno taka napravih i izvednuj stanah mnogo mila i draga. Pak mi namilat po telefona, no az reshavam koga da vdigna telefona da im se obadia.
Ne che vsichko drugo e rozovo i prekrasno, no chovek se uchi cial jivot i to ne samo ot roditelite si!