някои ден

някои ден след мене нищо няма да остане
пепел в пепелта
мъничко дете с къдрици
с лице на ангел
с роза във ръка,
тихо ще прошепне "тя"
но след мене пак ще има
зима,лято,слънце и деца
във пръстта ще се
зараждат мънички цветя
ще ухае пак на топъл летен дъжд
ах,как обичам този аромат
и малки стъпки ще оставя в цъфналата ръж
след мене пак ще има
сутрешно кафе
и мъж с цигара на балкона,
плачещо дете.
някои ден след мене
нищо няма да остане
само празен лист
с криви редове,
избеляла снимка
в нечии джоб,напоена
със сълзи от любимите очи.
а може би след мене ще остане
тишината и голямата усмивка
висяща на стената
иска ми се да е така,но
няма да го разбера сега.
някои ден мене няма да ме има
и след мене няма нищо
да остане
пепел в пепелта
и ето утрото изгрява с нова светлина....

"наи хубавото се постига с цената на голяма болка"

като го прочетох се сетих за един от сонетите на Шекспир:

Стъклото старостта ще ни покаже,
часовникът-отлитащият час.
Но някой ред от нас ще ни разкаже,
неща,мечтани от самите нас.
По бръчките в това стъкло правдиво,
пресмятаме изминатия път.
А в стрария часовник търпеливо,
минутите към вечността текат.
Вложете в някой лист,това,което,
едва ли паметта ще съхрани.
Със този плод,откъснат от сърцето,
ви чака среща някога-след дни.

Как тоя лист,попаднал ни наслуки,
за нас е често пълен със поуки!

***
Някой ден след тебе ще остане...много...

blagodarq,naistina mnogo