Без име..

Нощта постепенно убива деня,
утрото-тъмнината,
мрака-залеза
и светлината...
Очите,слепи,гледат наникъде,
една душа простила се със своето тяло,
търси...себе си...
същността,останала в едно "цяло",
което отдавна не съществува,
разделено на парчета вече,
всяко на себе си робува,
и не ще се върнат от това далече,
в което сега се намират,
живеят
и бавно умират...

malko tujno,no e xybavo.

"наи хубавото се постига с цената на голяма болка"

Това прилича на първото...защото ги написах едно след друго.

Дете,изгубило детското в себе си,
жена,все още не открила женското,
душа,стопила се малко по малко,
в калта,
на онзи кръстопът,
сред дърветата,
...с невиждащи очи,
отпуснати ръце,
сребристи вече млади коси,
безчувствено и студено лице,
дете,жена,тяло,душа...някога
били
усмивка,
а сега
само една
тъжна,горчива,
изстрадана,черна
сълза,
превърнала се в
капка роса...

***
А колкото до това,че е тъжно....по принцип пиша оптимистични неща...не говоря за стихчетата.И сега реших да си позволя да съм малко...неусмихната...

az si gi xaresvam(ne 4e sa moi de),nqkak sa mi blizki na dushata,pishi gi tyk,neka vsi4ki znaqt

Ми..добре...ще пиша...:))
Ето още..3....слагам ги тук,защото иначе като гледам скоро първата страница ще се изпълни само с моите.

Самотна улица,
изпълнена с мълчание,
силует на прилеп,
смъртно ухание.
Дърветата надвесени над земята,
сенките им отразени
в асфалта...
всичко навява за минало,
отдавнашно време,
старо,изтъняло...съвсем побеляло,
превърнало се в бреме.
В три посоки пътя се разклонява,
и всичко водят до
едно и също-забрава.

***
Червена нощ,
осеяна със светлини,
в която споменът
ясно звънти,
сред шума на града.
С топлината си охлажда,
отблъсква,смразява,
носи смъртна жажда,
с копнежа по него,
убива мечтите,
сънищата отравя
на сутринта,
защото не носи забрава.
Той само разяжда душата,
и то не с друго,
а с красотата,
от него струяща,
изпълва го,
навява стари копнежи,
смели мечти,
сбъднати,
но вече били.

***
Тези двете малко си противоречат.По-точно има противопоставяне в смисъла,но и при двете...го има преживяното.
***

Болезнени спазми,
пронизваща,свирепа болка,
разкъсва...
схванати мускули,
шипове остри
се впиват в плътта
и бавно я раздират,
стоманено острие,
достига до гърлото
и го прерязва сякаш на две,
Изкривено от ужас и страх лицето
гледа безжизнено и празно напред,
в очите,изгубили цвета си,
няма вече сълзи,
а само кухо пространство,
и отдавна мъртви сънища,мечти...
Но някаква мълния
през сърцето преминава,
за миг,
после се скрива,
и само
надежда след себе си оставя.