...

По стъпките на спомените,
отпечатани в равнината,
на острите камъни,
в долината на тъгата,
върви дете...
Последно сбогом с утрешния ден си взима,
зад себе си суеверия и предрасъдъци повело в редица,
за него няма вече пролет,лято,есен или зима,
и бавно тази златна върволица,
към планината на сенките се отправя,
спъвайки се ,падайки,
пак напред продължава,
за да може страхът един път завинаги да изчезне,
трябва през върхът и пропастта под него да се мине,
и отново там...между земята и небето да се излез(н)е...
Тогава пак ще може да диша....

ще успее

"наи хубавото се постига с цената на голяма болка"