Маската - Ф.Ницше

Маската

Всичко дълбоко обича маските : най-дълбоките неща таят ненавист към образа и подобието.Всеки дълбок ум се нуждае от маска.Нещо повече , около всеки дълбок ум постепенно се оформя маска благодарение на фалшивото, по-точно на плоското тълкуване на неговите мисли , на всяка негова стъпка , на всяка негова проява на живот.

Фридрих Ницше , Отвъд Добро и Зло

Кратко , но съдържателно .
Та..какво мислите Вие по въпроса..
Кога слагате Маската(Маските) , кога сте без тях..
Имате ли нужда от Нея , и защо...и т.н.
Свободни интерпретации - приети ...

"...субективна обективизация на реалността ?..."

Значи.... като се замисля аз съм човек с много маски.Някои ми подхождат повече.. някои по малко.. А кога съм без маска май много рядко ..колкото повече порастваме толкова по малко можем да си позволим да ходим без маска. А ако се появиш гола пред света за какво ще те помислят за глупава или луда ?

хм, ако перефразирам въпроса ти, за мен той би звучал така: защитен механизъм ли е лицемерието? лоша ли е всяка проява на лицемерие? кога лицемерието е оправдано?
обстоятелставата, при които показвам себе си по-различна отколкото съм всъщност, са когато другите и аз не предаваме на една вълна, когато има някакво необяснимо разминаване - на светоглед, на чувства. в такива случаи разбирам, че няма смисъл от споделеност, защото тя предполага даване и получаване, в което участват и двете страни едновременно. оттук и безсмислието да захвърлиш думи и чувства с цялата им дълбочина по човек, който не ги иска или не може да ги оцени. знам, това е егоистично, но е защитен механизъм. комуникацията не трябва да бъде едностранна, защото така тя губи същността си. вярвам, че човекът е създаден, за да общува - директно - лице в лице с другите, или индиректно - четейки. без значение начина, целта е една - да опознаем себе си, да достигнем своята истина, която незадължително е обективна, като по пътя пресяваме стойностното от нестойностното (фалшивото). за мен пътят не е толкова път напред, колкото път навътре. ако да изградя за себе си маска означава да се науча да я показвам на тези, които не биха приели и разбрали това, което мисля или чувствам - да, имам нужда от нея. ако споделеността е налице - не, не я искам. би било ужасно пръскане на енергия да бъдеш някой за чуждите и чужд за тези, с които гледате в една посока.

hang my head drown my fear till you all just disappear

Ницше е бил пич, съгласнa съм с него. Това е кратко и точно.

One only understands the things that one tames.

нощем, когато си легнете, отивам в спалнята, пуша, пия нещо и гледам навън с нос, залепен на прозореца..
рисувам с пръсти по лицето си...
слушам тихото и вятъра..
някой спи дълбоко в леглото ми, на моето място...не го познавам..
единствените Маски са тези на сърцата...
другото е Суета сует...всичко е суета, и трупане на тъга....

"..колкото повече порастваме толкова по малко можем да си позволим да ходим без маска." - а защо така мислиш , защо се налага да ги слагаме , а не да бъдем самите ние , или Чичко Ницше го е казал правилно , така ли...

"...субективна обективизация на реалността ?..."

Защо лицемерие ?
Иначе , за другото , съм съгласна с теб..
И още нещо , защо тогава тук , във виртуалното , където досега с реалното е "значително незначителен" , трябва да носим маски , не става въпрос за лицемерие , може би просто става въпрос за един друг вид маска...мисля...

"...субективна обективизация на реалността ?..."

А дали всъщност пръстите обрисуват твоето лице..
Дали в огледалото си същия , гледайки се ..
Дали с утрото , тихото ще е все тъй тихо , и вятъра ще удря прозореца...

Другото е ирония , сарказъм ..и трупане на тъга ..мисля

"...субективна обективизация на реалността ?..."

може би лицемерие не е думата, която най-пълно обхваща смисъла на това, което исках да кажа. имах предвид, че носим ли маска, ние не сме искрени с другите. оттам и връзката с лицемерието. ето и друга, връзката с лъжата, ако приемем, че да бъдеш неискрен, означава да подведеш другия, да го излъжеш. както и да е, всичко това са подробности без особено значение.
колкото до виртуалността, тя е разновидност на действителната реалност - тази, в която живеем. тя би била отделна реалност, ако загуби всякакви допирни точки с действителността. не мисля обаче, че човек би могъл да се откъсне така напълно. дори и да е възможно, жалко за този, който го е постигнал.
не мисля, че е нужно да носим маски във виртуалното, както не е нужно да носим маски и в реалния си живот. това е въпрос на личен избор. маската във виртуалността е просто пренасяне нещо добре усвоено от действителната реалност. правим това очи в очи, правим това, пишейки в интернет. моделът на поведение остава същият. разочарованието е налице и в двата случая.

hang my head drown my fear till you all just disappear

Аз не мисля така ..виртуалността няма нищо общо , или поне е твърде малко , с реалността . Тук нещата са различни , и не говоря само за Ева и Ева ..всеки се крие зад име, зад код , зад айпи , зад нещо..

..това е нещо като открития космос , където времето и пространството са пречупени..мисля..
..и тук пак не сме ние ...

"...субективна обективизация на реалността ?..."

пръстите рисуват спомен за друго лице, сгушено в чертите ми..
понякога забравям своето...забравям маските, себе си...но пръстите ми винаги помнят онези, другите черти...
в леглото ми спи отсъствие...
сутрин нямам лице в огледалото...
тихото и вятърът остават някъде...може би в маската, може би в душата ми ...
в тъгата има ирония..в иронията има тъга.
маските на сърцето тънат в прах...прах и пепел...

Znachi.. tvoite dumi zvuchat taka...
Mastaka se slaga kogato iskash da zamuskirash neshto ?:)I taka e i ne e taka..
Pishesh i za virtualniq sviat...ami v nego absolutno vseki izpozva maska.TVoia nick sushto e maska.Maska na edno ot licata ti, koeto ti pokazvash tyk.Samoche ne vuzpriemai maska kato neshto zad koeto iskash da se prikriesh;)

А дали споменът няма да се роди от прахта и пепелта ..

Да оживее под слънчевите лъчи..някой ден...

Защо не отхвърлиш тъгата..защо не я захвърлиш в празното и тъмното и не бъдеш щастлив..

Спомни лицето си , намери чертите си , остави останалото..някой ден..всичко ще се нареди като пъзел ..мисля

"...субективна обективизация на реалността ?..."

Кой ги слага тези маски ?
Аз нямам нужда от маска, но останалите имат - именно те я слагат - такава,
каквато на тях им се харесва. Аз също слагам маски на другите...не на всички...
на по-далечните за мен...
просто така ги виждам по - лесно
Отражението или Оригинала ? - отражението винаги е по разбираемо, елементарно, бързо и лесно.
...тези без маските... обичам ги...те са част от мен.

"...розата, както и да я наречеш, пак ще мирише хубаво."

не мисля, че реалното и виртуалното се разминават толкова, колкото твърдиш. аз използвам компютъра и интернет за две неща - теглене на музика в индустриални количества и комуникация. без значение реална или виртуална, за мен комуникацията си е комуникация. не мисля, че реагирам различно на живо и във виртуалното. за мен интернет е средство за общуване, а не възможност да бъда друга. за мен цифрите, които (условно) правят виртуалното общуване възможно, не са маска. цифрите съпътстват този вид комуникация, но те не са неговата същност. като цяло съм съгласна с теб, но с малко допълнение - в интернет, но и в реалния живот, ние не сме винаги себе си. ако на живо носим една маска, то тя се прехвърля и във виртуалното ни общуване. не мисля, че сменяме маските в зависимост от това как се осъществява то - очи в очи или чрез интернет.

hang my head drown my fear till you all just disappear

точно това е, разбираме различни неща под думата маска. за мен тя е начин на поведение - това, което се казва, а не това, което виждаш - псевдоним, цифри и т.н. - и тъй като поведението ми не е кой знае колко различно на живо и във виртуалното, за мен реалността и виртуалността не се различават коренно. ако на живо имам няколко лица, то сигурно показвам същите тези лица и в интернет. надявам се, се изясних.

hang my head drown my fear till you all just disappear

нищо живоспособно не се е родило от прах и пепел...
Феникс е само легенда...
не знаеш ли, че слънчевите лъчи осветяват нещата от живота, но светлото винаги ражда и сянка...или маски...

как се отхвърля тъга...тя поглъща, попива..и някой ден всички се изгубваме в мъглите...Авалон остава само една приказка за мечтатели и наивници...