Сещаш ли се

Сещаш ли се,
дето бяхме... там на светофара.
Аз те грабнах,
ти увяхна... мамата му стара !
Сещаш ли се,
дето пяхме... свиреше китара.
Кеф ти беше,
аз се чешех... мамата му стара !
Сещаш ли се,
дето скочих... право в Ниагара.
долу стигнах,
после мигнах... мамата му стара !
Сещаш ли се,
дето точих... вино за попара.
месих питка,
чаках китка... мамата му стара !
Сещаш ли се,
знам, не се... и не се повтаря.
никога
не е било...



~

на бетоновия възел ми се вързаха на акъла

Отиде си - и цъфнаха цветята!

Лимонът в хола се покри със цвят -
повярвал пак в това, че на земята
най-кисел си е неговият плод!

За ден - и кактусите избуяха.
Изправиха се, горди от това,
че няма кой да им оспорва първенството
на злобни и бодливи същества!

На полизосията пък - от радост -
покараха й пурпурни листа!

И аз, от прединфарктно състояние,
след ден или след два, се оживих.

В такава степен нейното отсъствие
благоприятно ни се отрази!