Те

те се срещнаха двама,
после той я свали...
после тя го остави,
после той я изтри...
после тя го потърси,
после той беше мъж...
после тя го забрави,
после той изведнъж...
после тя го отряза,
после той издивя...
после тя се показа,
после той поумня...
после тя го обикна,
после той пък сглупи...
после тя уж отвикна,
после той се напи...
после тя беше драма,
после той се покри...
после тя пътя хвана,
после той я откри...
после тя му прости,
после той я прихвана...
после той я свали,
после тя му пристАна...

.

на бетоновия възел ми се вързаха на акъла

после .. поля ,природа ,красота
река,гора,нататък,
природа ,сбъдната мечта ,
възторг и тъй нататък.

после ..годеж венчило ,поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза ,скука ,мрак,
деца и тъй нататък.

после ..курорт,море,приятен смях,
простор,вълни оттатък,
възбуда,трепет,сладък грях,
рога и тъй нататък.

послееее..полуда ,нежност,сълзи ,плач,
плесник и писък кратък.
билет ,багаж,дете ,носач,
развод и тъй нататък.

/сега иде мрачния епизод/
хм...
нахалник,пари,кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе,билярд,квартира ,ключ
жени и тъй нататък.

/опппаа--глей само кво става ..../

бастун,легло ,юрган,приют,
глава с перчем окапал,
цокало,карти сноп,албум
легло и тъй нататък.

/оф..ама ..бе карай -нали е стих/

наследници,камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата ,кирка,поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.


та ...
....
....
това е

твърде е добро

}O{ <<<<<<<

На ръба
на самотата си те чакам.
На ръба
на истината те докосвам.
На ръба
на мисълта си те обичам.
На ръба
на забравата съм с теб.
На ръба
на любовта събирам капки нежност.
Само бъдещето знае -
с а м а съм -
на ръба.

Стефка Стойчева
"Имаш ме"
от стихосбирката "Живея", стихове от автори, творящи в неравностойни условия

}O{ <<<<<<<

Велик е. Нали?
"Безглаголно"
Радой Ралин

В нета мога да бъда каквато не съм
или каквато съм всъщност.
На мен ми харесва виртуалният сън.
Там разкривам своята същност.
В нета лесно се раждат приятелства
и пак така лесно умират, нали?
Там също има фалш и предателства.
И съвсем реално боли.
Често казват – това било само чат,
но аз знам, че отсреща има човек.
Той живее някъде в реалния свят,
На моята планета и в моя век.
И двамата с него търсим тук нещо,
което не сме преживели.
И започва поредица виртуални срещи
и виртуални раздели.
Знам, че всичко ще свърши един ден.
Аз не искам чувства горещи.
Искам да се усмихне, щом си спомни за мен
и стих да напише за нашата среща.

Подаръче заслужаваш ти!)

На мрежата в измамните вълни подвластна съм
и щом в душата си (ти) (ни) усетя черен мрак,
отново тръгвам питайки за щастие,
отдавна спряло своя тъжен бяг.

Отново питам: "Мой (Той) ли е .... Не е ли?...
Отново търся пурпурния бряг.
Отново чувам сини думи, спрели
до мойта улица, до моя дом, до моя праг.

И знам, че никога не ще узная края
на тази приказка, която сътворих
с червени букви, с тягостна омая
написах просто, само този стих.

14.02.2001

}O{ <<<<<<<