Искам да ви питам...

Здравейте!
Радвам се,че го има този клуб -много е нужен,наистина!

От известно време си разсъждавам тихичко сред вас,но съм сигурна,че мненията ви ще са много полезни.

Как се справяте и изобщо било ли е някокога трудност,проблем, ужасния социален белег,който развода оставя?
Мен лично не ме засяга дали колегите,приятелите,познатите ми са семейни или не,важно ми е да ги виждам щастливи и ако мога да си правя такива.
Но все пак нещата не са нито толкова прости,нито толкова повърхностни,нали?
Ако за мъжа развода е неуспех,с последиците на емоционалните рани,то за жената е катастрофа в очите на околните; нещо не и е съвсем наред......
И се чудя какво е това дето не и е НАРЕД? Например:

Няма право вече да обича?
Няма право да бъде обичана?
Неможе да създаде семейство по условие?...или

няма проблем мъжете да я пожелават САМО за любовница,
оттук нататък изглежда някак редно да се обвързва с разведен мъж/трябва да внимава в кого се влюбва/
всяка бъдеща връзка е лишена от радостта и ентусиазма на младостта/каквато и да е въпросната възраст/ и изглежда някак ранена,плаха,жалка и съсипваща.........

Извинете ме за черните краски,със сигурност неможе всичко това да е вярно,светлина в тунела има,просто аз не я виждам.Може би затова търся вашата подкрепа...

Всеки чувства нещата различно.
Аз лично предпочитам да не робувам на предрасъдъци. И да не плащам данък 'обществено мнение', поне не в това отношение :)

Това, дето го казваш, са отживелици, за мен поне. Иначе, всеки си знае...

••• Уеб сайт на разведените! •••

Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Струва ми се, че доста отдавна са отминали времената, в които на една разведена жена се е гледало като на жигосана за цял живот и оттам всички онези неща, за които говориш ти. Странно ми е, че днес някой изобщо може да си помисли такива неща. Може би зависи от средата, в която се движи човек или от населеното място, но пак е чудно... Лично аз не съм имала никакви проблеми, произтичащи от факта, че съм разведена, просто дори и някой да си мисли нещо нелицеприятно не е имал нещастието да стигне до ушите ми. Да не би да е по-добре ако ходиш с насинено око на работа и като една колежка обясняваш, че си си "паднал на окото"!!!!
Не разбирам защо за жената разводът да е катастрофа, че и в очите на околните. А те, прочее, какво отношение могат да имат към личния ти живот? И най-вече с какво право ще се намесват със съждения или с каквото там и да било. Дори и да го правят - теб какво те засяга? Всеки е свободен да си мисли каквото иска. Но аз не съм почувствала никога резервирано отношение към себе си заради това, че съм разведена и просто не мога да си го представя. Човек е това, което е изградил чрез поведението си, чрез това, което може, чрез своята ценностна система, чрез отговорността си в отношенията с другите и т.н. да не изброявам още, а нищо от това не е във връзка със семейното му положение. Все едно да те низвергнат защото косата ти е черна или руса.
Една разведена жена по нищо не се отличава от всяка друга и има същите емоционални права като нея. Ако има късмет да се влюби, нещата ще протекат както при всички други - въпросът е да срещне подходящия човек - както навсякъде, впрочем. И както при всички други, връзката и може да е щастлива, а може и не. Тоест разлика няма.
А теб какво те кара да разсъждаваш по този начин?

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

са цяло щастие - зрели, търсещи и добре знаят какво искат от живота и в частност от мъжете.
В тях има всичко - и обикновено са много щедри - каквото и да ти мине през ум - ако им допаднеш: дават ти го в изобилие.

Несравними са с плахата неопитност на наперените младоженки, които си мислят, че се венчават за самия Брунейски принц на лелеяната сватба. Тук вече има друг тип усмивка - в нея освен иронията на живота има и мъдро желание. Няма свенливи игрички, няма несправедливо дълго ухажване - любовта им е премерена само с един единствен девиз: Искам от всичко по много!

Тъй че, мадам, не знам кой ти бие по самочувствието, ама мъжът за теб със сигурност ще го усети от първата усмивка (че е за теб) - и даже ще въздъхне облекчено, ако разбере, че си минала вече през пустинята на брака. Ще му спестиш много питанки...


Love should be everything or not at all...

т.е. ако ти наистина така виждаш нещата и искрено вярваш в това, не виждам защо ще ти се случи другия вариант.

1. Защо да нямаш право да обичаш? Любовта какво общо има с формалностите на обществото? Обичай си, ако искаш - тайно, ако искаш - открито. Любовта подмладява

2. От правото да бъдеш обичана можеш да се лишиш само ти - ако системно и целенасочено преебаваш всички, които те обичат. Ама даже и тогава ще се намерят некви алтруисти... даже ще се сърдят, че им отказваш протегнатата ръка.

3. Семейството ли е проблема? Къща, мъж, жена, деца, кола/имоти/покъщнина? Ти си направи сама първото и последните, другото няма да закъснее :)

Един човек може да изглежда ранен, плах, жалък и съсипващ само ако наистина е такъв или просто е добър артист. Има жени, които наистина се чувстват по-добре в ролята на плахи и чувствителни създания, които имат нужда от грижи. Има и много мъже, които харесват точно такива жени и се чувстват отлично в ролята на закрилници.
И двете страни са доволни, ако нещата около ролите не излизат от рамките на играта. Казано с други думи - воденичните камъни тежат и на силните мъже.

Катастофа, казваш...
Нямам нищо против периодично да преживявам подобни катастрофи, стига да събарят тежестите, които пътем си качвам на гърба :))))


Ти имаш ли?

Има предрасъдаци ,има и черен печат

Ти можеш!

преживява се...не мисля, че е клеймо. зависи от начина ти на мислене и средата, в която се движиш

HOMO LUDENS

...че развода ОТДАВНА не е този ужасния социален белег,който развода оставя? .

30% са белязани? Може би преди 30-40 години разведените бяха "белязани", не днес.

Може би в определени части на обществото разведените да са "белязани" - кои са тези части - възрастните "псевдо моралисти"? родата на бившия/бившата? католиците?

Малка анкетка - кой от разведените се чувствува "със ужасен социален белег" да си каже - а модераторката да води статистиката

Та това наистина съм аз!
И при това се чувствам прекрасно.
По-зряла, по-самостоятелна, по-свободна, по-одухотворена, по-секси, по-желана, по-готина.......по-жива!!!

Who cares?!?

Здравей,

виж аз не съм от разведените,а от "разделените" - но болката ,разочарованието са дълбокоразтърсващи и за нас.Та значи когато загубиш"най-важния човек в живота си" , трудно е да бъдеш практичен,да си кажеш ,че трябва да продължиш напред,да подредиш живота си....не,не става...трябва да изстрадаш цялото това огромно количество емоция,която си инвестирала в него,да се върнеш стотици пъти към прекрасните моменти,които си имала с него,към потъпканите мечти,....да плачеш ,да се молиш
докато не ти останат сили
и ако все още не си се поболяла напълно...да започнеш наново
не знам
но тово което е сигурно,
не си сама

НЕ се се чувствувам "със ужасен социален белег". Хич не ми лука за общественото мнение! Хич не съм си и помислял да крия какво ми е семейното положение.

На мен ми е много по-интересно да се срещам и общувам с разведени хора повече отколкото със семейните. (или поне със семейни, за които това не им е първия брак.) И ще ти кажа защо:
1. Защото са преживяли много повече превратности в живота си. Предполага се да имат повече опит (макар и горчив). Общо взето са по-трезви в представите си за живота.
2. След отшумяване на периода "на дъното" следва жажда и стремеж за положителна промяна в живота им. (Е, има и такива, които си остават на дъното, но те не са масово явление.)
Такива хора и мен ме зареждат с оптимизъм и нови идеи.

С две думи - за мен социалния белег, за който говориш, е по-скоро като белег от геройски преживелици.

By the way, нито съм се женил нито развеждал до сега (опитвам се да балансирам в средата).

поздрави!

Това не е въпрос на пол. Това е въпрос на емоционалност. Да не мислиш, че аз не съм в същото положение. За разлика от теб обаче на мен направо ми го казват на моменти че не ставам дори и за любовник. И какво да направя? Да се гръмна? Няма да стане. И не мисля дори да правя глупости, но си права, че е много тъжно. Емоционалният човек винаги ще страда, а грубияните винаги ще тържествуват ама ти не му мисли много ами ела да пийнем по биричка в Ботуша тази събота.

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...