Есенна тема

Ей я - есента вече надниква оттук - оттам...


Поздравче

Mary Boys Band - Есен


В крайбрежен влак,
пътуваш ти във нощта
листопаден идва вече дъжда
Ята, ята пак отлитат, отлитат на юг
и светът внезапно става по-друг

Есен, есен, умиращ сезон.
Кратка песен, тъга полутон.
Есен, есен, умиращ сезон.
Кратка песен.

Замина ти и денят опустя
и нощта е вече без звезда.


А във съня пак живееш,
живееш до мен,
като нежна сянка
ти си от дъжда озарен.





Есен
Добринка Захариева

Някой тихо почука на моя прозорец.
Ослушах се - беше дъждът.
Есента бе дошла
и лятото зъзнеше в двора,
скрило боси крачета в купа от листа.

Колко рано дойде!
Южни птици чертаят
тъжни бръчки по сивото пусто небе,
есента хладни пръсти на лицето ми слага,
a душата се свива -
сега накъде?





Есен
Димитър Светлин

Трепетликата на двора
изведнъж поруменя.
Стана пламък много скоро
и развесели деня.

Аз изтичах сутринта
и от алените листи,
без дори да ги чета,
цял гердан си намънистих.

И накичен отзарана
на врабчетата за страх,
като индианец станах
и със тях цял ден играх.







Изобщо есен
Иван Ненков

Под стръмното връхлитане на вятъра
гнездата на юмруци са се свили.
Отплуват тихо птиците нанякъде -
за първи път с последните си сили.

Вълните на небето се разплискват
на слънцето от кораба бездимен.
Листата на дърветата записват
върху земята стихове без рими...

Изгубват цветовете си цветята,
каквото се е раждало - прегаря.
Едно дете подрежда свойто лято
във своя ученически хербарий.

Пчелите спят, зазидани отдавна.
И само двойки влюбени и скарани
минават вън. И стъпките им бавно
запълват питите на тротоарите...






мррр и мяу :)

.

Много е красива есента... и песента на Мери Бойс бенд! Оообаче лятото не си е отишло! Все още...

И аз не го пускам...лятото Още неееее!
Харесвам я есента, ама нека мъъъънинко да почака!

Ой!

Тал: Роханският балрог се използва за ездитен добитък.

Последните летни лъчи,
охладнели,
докосват лицето,
потапят се в кожата,
с надеждата пак да я сгреят,
като преди,
ръцете огъня им търсят,
но откриват само светлината,
която повече би стоплила
не тялото,а душата.
Листата вече падат,
надолу,
спускат се едно по едно,
смесвайки се постепенно
със зеленината,
като вълна я заливат,
и цветята започват
да приспиват,
в меко одеало се превръщат,
но самите те
не загиват,
а пак съществуват,
като се сливат,
с частиците на почвата,
въздуха и водата,
като стават едно
със земята.
Есента носи усещането
за нещо умиращо,
но без да убива,
тя дава и надежда,
вяра и сила,
окъпана в сияние,
изпълнена с облаци,
залези,цветни пътеки,
носи послание...
Може да бъде мрачна,
сурова и нежна,
приказна,красива,
покорна или дива,
зависи от очите,които я
гледат...
Като сестрите си и тя
е различна,неповторима,
мечтателка усмихната,
непоправима,
със златни коси,
и нишки-зелени,
жълти,червени,
дава спокойствието,
след страстното лято,
отдих,почивка,
време за спомени...

Есента е прекрасна...

Един ден без теб е като цял ден без мед!-Мечо Пух