Има ли смисъл?

Здравейте
От извесно време се чудя и не мога да си отговоря на следните въпроси: Има ли смисъл в брака?Защо всъщност хората се женят/омъжват? Каква е разликата и има ли въобще в това да си женен/омъжен и просто да живееш заедно с някой без брак (и в двата случая когато някой иска да си тръгне си тръгва)? И има ли такова нещо като щастлив брак, (в смисъл хората така и така се пренасищат по някое време един на друг)?И въобще какъв е смисъла от цялото това нещо?Защо мъжете бягат като от чума а жените тайничко си мечтаят за това.....
Моля споделете вашето мнение.Ще съм ви благодарна!

има разлика в това дали си женен/омъжена.Човек прави това когато е сигурен ,че е намерил човека - жената/Мъж с главна буква! Иначе само намира извинения и отлага брака с надежда, че този които е с него все някага ще стане с главна буква. Но обикновено това няма как да стане! И само се заблуждава.аз самият минах по този път.живях дълго време с момиче, с което се залъгвахме дълго време, че ще се оженим.но все не се усмелямах да го направя и все отлагах. донато не срешнах съпругата си. тогава пи трябваше само малко време и аз без колебания направих това - брака. сега съм доволен и сигурен. Разбираш ли какво искам да ти кажа?

... преди сме живеели на стада ... пОсле сме съ разредили в семейства ... ся си живуркаме самостоятелно
... тОест най-висшатъ форма на живуркане е самОстоятелностъ

Не знам колко време си женен...нито каква е жена ти, но до сега не съм чувала мъж да е доволен от брака си и то анонимно. Може би си на година или две брачно съжителство. Ще видиш след третата каква скука и нетърпимост ще настане. Естествено не ти го пожелавам. Но имам опит с два брака по любов. Самото съвместно съжителство ебава цялата работа. Въобще брака е най-голямата простотия след религията, измислена и наложена от хората да тормози именно тях самите.

е да - скоро се случи.Брака де!но намирам разлика в предишното си съжителство и сегашното и съм оптимист. Има нещо много различно и мисля, че се нарича любов. преди само се заблуждавах, че я има а сега знам! И съм сигурен, че може да има щастлив брак! важното е да намериш любов. Другото само идва и се задържа!

Имай си едно на ум. Помни 3-тата и 7-мата. Това са годините на кризи. Неизбежни са. Любов не остава. Ама грам. Ще се чудиш защо се ожених. А ще ти доскучее още след една като дойде детето. Майка и любовница - не се вързва. Ще потърсиш друга по-скоро и от най-смелите ти представи. Прекрасните майка и съпруга - всеки ги иска. И като ги получи ... тръгва на лов. Тя също. След майчинството. Повярвай ми, питай който и да е виж влез в клуб разведени. Всичко се повтаря до болка познато. Искаме или не, драпаме ли срещу него или не. Просто се случва. Хората така се променят. Аз съдя по себе си. През 2-3 години сменям вкуса си към мъже, дрехи, музика филми и като цяло поглед над живота. Е, как да останеш с един? Абсурдно е. Насила да докажем, че ние пък ще устоим, мамка му. Нашия брак, ние сме съвършени... Не, ще се умориш и от това. Просто не се жени

все пак хората сме различни. и не може на всички да се случва едно и също и по еднакъв начин да се развива брака им. аз все пак познавам щастливи двойни с деца. и добри майки и съпруги. недий толкова черногледа да сил не плаши и незнайкал Има и щастливи двойки по светал А струва ми се, че ти не знаеш що е любов все пак! Да нажи като си толкова наясно и препатило какво разбираш под любов?

Казах ти вече. Два пъти се женя по любов. С две деца от двата брака. Два развода. И се разведох по свое желание. Когато любовта си отиде. Какво е любов ли? Целенасоченост. Само този те интересува. Няма друго. Готова си да умреш при раждане само да му дариш дете. И после детето. Добрата мама. Перфектната. Тати отива на заден план. Така е природно зададено. Тати отива да изневерява. Мама също след като го прати на ясли. Едва дочаках да свърши майчинството. Три години е щастието. Не бързайте с детето. Само това ще ти кажа. После луднах по друг мъж. И той по мен. Прие детето ми като свое. Още се имат като син и баща. Говоря ти за много интелигенти хора, които знаят какво искат от живота. Само че не се примиряват, когато насатне скуката. А тя идва. Повярвай ми. И с втората голяма любов, същия сценарий. Не съм само аз. Всеки си търси щастието. Намерихмве го за кратко. Сега поотделно. Не правя трагедии. Просто нещата са такива. Навсякъде. Питай милиони семейства. Само на село, където няма такъв динамичен живот и изкушения. Само там си остават по двойки докато смъртта ги раздели.

все пак хвана се - щом се опитваш да обясниш любовта - това е сигурен знак, че не я познаваш! любовта е чувство, а чувствата са неизразими с думи! Не може да има любов и " таткото да отиде на заден план ". все пак още нямам дете. то е на път, но не мисля, че ще ме измести. Истинската любяща жена знае как да намери време и да обича и мъжа и децата си! не искам да те обиждам. Но аз познавам поне една истинска жена. не става въпрос за съпругата ми, а за майка ми! това не е едипов комплекс!

А можеш ли да се закълнеш, че баща ти е бил лоялен в брака? Че не му е било скучно и не е лъгал? Обикновено единия, по-свестния е в лошо положение. Не казвам че баща ти е лош. Но единия е предан и търпи обича въпреки всичко. Другия не харесва това подлагане и си търси по-очукани дами. Аз слагам собствената си майка и баща в тоя кюп. Мъжете обикновено първи им писва от бебешки плач, пелени, ангажименти, шум. После ако жената е малко по своенравна и тя гледа да си намери някъде утеха. Но повечето си търпят. И си наричат брака щастлив. Гледаш двойки изглеждат добре щастливи усмихват се. Знаеш ли какво става като се приберат? Всеки си взема вестника телевизора. Казвам ти. След две години. Искам пак да те хвана на приказка тук.Дай да се уговорим. Ако не ти е доскучало и вече се оглеждаш за друга...ще си резна лявото ухо.

добре - след две години пак ще си говорим! Сега съпругата ми се прибра и не смятам да прекарам времето от тук натам пред компютъра, а с нея!всичко хубаво! дано да усетиш какво е любов някога! А за баща ми - кълна се

ех малкия
усетила съм аз любов
много неща съм усетила
ама докато не ти минат през главата
нали знаеш
опита няма как да се предаде по отношение на любовта
трябва да си минете фазите
не се кълни за баща си

Не мисля, че жените тайно мечтаят за това. Лично аз не искам да се омъжвам, до сега не съм се и омъжвала и мисля, че най-добре е човек да не го прави. Човек каквото и да прави всичко в един момент му писва, омръзва и иска нещо ново, някаква промяна, която да го събуди. Живей си живота. Друг е въпроса за децата. Трябва ли да имаме деца или не? Незнам, наистина незнам дали те осмислят живота на хората. Но това е друга тема, а мнението си е лично мое

Лошо е човек да има проблеми, до големи самозаблуди стига. Кънчо я им обясни нещата :)

ооо, има смисъл, разбира се! Но само с един мъж. За съжаление той вече е зает. От мен. И от има-няма двайсетина годни. Тъй че - помисли си пак

Абе ако има истинска любов тогава кому е нужен брака бе хора????

Try to fight me but in vain... When I come I end your pain

Мъжете се страхуват да не загубят свободата си, а жените така искат да си осигурят сигурността.... Една формалност като подпис в някакъв документ наложен от нормите в обществото не може да осигури отношението между двама души / в случая мъж и жена/ ..ако ги няма....

друг е въпроса че обществото налага така определени ограничения на хората... а дали ще ги спазват зависи от самите тях.....



усмихни се всичко е временно и ние също

Я да опитаме да обърнем въпроса ти: ако има истинска, хайде да не се изсилваме с думата "любов", но истинска топлина между двамата, какво ти пречи бракът? Освен това, че трябва да си като другите и да плюеш по него, понеже така е модерно...

Има смисъл разбира се. Ако успееш да си изградиш един хармоничен микросвят, то тогава и живота става, по балансиран и успехът по видим.
Защо се женят хората, защо живеят заедно и пр.? Защото го искат повече от всичко в даден момент и това е най важното за тях. Макар и на пръв поглед да изглежда, че успелите в брака са частни случаи, обикновено не е така.
Не вярвам, че неуспелият да изгради добро и здраво семейство би успял да се справи с каквото и да е, кариера, бизнес и т.н. Нещата вървят ръка за ръка и дано намериш най добрата.Всеки сам за себе си търси и намира отговора, дори и да пита, той знае.

"Ще стигне смелият сполука
Страхливците шептят:" Съдба, Съдба!""

оххх темата е много сложна и се смятам за малка(24 г.) да говоря по нея, въпреки че имам дете на 3 г. и 4 г. брак .
Като се зачетох в спора ви обаче реших и аз да си дам мнението.
Много пъти ми се е налагало да разсъждавам върху връзката ни и то обикновено в лоши моменти- нормално е да е така извода обаче до който стигнах е , че ако поне уважаваш човека до себе с и и допуснем че някага си го обичал или обичаш няма смисъл да ходиш другаде, защото след време и там идват спорове - просто когато човек дели и радости и несгоди с някого е нормално точно с него да е най-искрен и следователно най- жесток, най-истински и т.н.т .
Сигурна съм, че не е нужно ако наистиа е имало любов да нараняваш човека до себе си , а и самия себе си, защото ще бъдеш употребен от другия- нормално и той има личен живот и не си само ти в главата му , ако пък се задълбочат отношенията пак се стига до спорове и караници именно защото проблемите ви стават общи и вече ни всичко е така розова-. Татова според мен е омагьосания кръг и по-добре да не попадаш в него!!!
е това е моето скромно мнение!
а по повод дали да има брак или не - мисля че не съм си дала отговор, но смятам че жените предпочитат да имат брак заради сигурността около децата - дали тати ще го признае или не и каква отговорност ще носи ако не са уредени документално нещата л Дали няма да тръгне след някоя какичка която ще го накара да забрави и дете и задължения - та това е мисля причината просто жените търсят сигурност