Горчилка

Чета ви и тук-там намирам по някой бисер, готини хора сте. На повърхността. Отдолу сте като мъртво течение, дърпа и ако не си добър плувец...

Обикнах едно момиче, което имаше несполучлив брак. Всичко беше наред в началото и мисля че бяхме щастливи. Е, имаше приказки за бившия, но ги приемах нормално, нали бяха само ядни стрели. Колко сляп съм бил, но нали любовта е сляпа? Постепенно започна да ме слага в разни стереотипи, не винаги го казваше, но го усещах. Някои неща които на НЕГО не са му се отдавали, а аз правех по-добре, качества които на НЕГО са му липсвали. Да, харесваше ме но само като надстройка. Достраша ме, опитах се да изляза от коловозите в които ме буташе, аз си бях аз, по дяволите, обичай ме заради мен, не заради това което той не е, но е трябвало да бъде. Веднъж почти се срещнахме с него случайно, беше дошъл "случайно" да я види. Видях колко замислена стана и ми стана гадно, но не можех да й вадя душата за да разбера какво й е.

После... скарахме се за нещо дребно, глупост някаква и тя ми отряза главата. Мисля че й стана хубаво че този път тя е с "Хускварната". Мисля че причината не беше в дребния конфликт. Мисля че тя не беше прежалила бившия си. Мисля че той си играеше с нея като с кукла на конци. Мисля че пиейки горчилката на раздялата, оставиха утайката за мен. Мисля...че бях глупак. Трябваше повече да внимавам.

Защо сте с такива счупени механизми в главите, какво ви става, какво ви зараства накриво, та не можете да имате нормална връзка? Кеф ли ви е да се въртите в кръг и да измъчвате себе си и който попадне в тази мелница? Добре мамка му, стигни дъното и се оттласни, не се оставяй на водовъртежа да те влачи цял живот.

Не я мразя. Никой не мрази птичките с пречупено крило. Само ги заобикаля и внимава да не се блъснат в него. Мамка му и живот!

Запомни едно:РАНИТЕ ЗАРАСТВАТ ТВЪРДЕ ТРУДНО!От собствен опит го знам.И аз се въртях в омагьосан кръг и се чудех въобще дали ще оцелея, но с волята БОЖИЯ/макар,че може да си атеист/ оцелях.Воля никога не ми е липсвала, силен човек съм и съм с доста твърд характер, заради,което се мразя, но пред чувствата за съжаление разума мълчи.Човек много пъти си задава все един и същ въпрос и получава в съзнанието си все един и същ отговор.........т.е.,трудно можеш да се пребориш, а ти ако си умен и искаш да спечелиш тази жена, просто я остави на спокойствие, изчакай да видиш каква ще бъде развръзката с "бившия".Ако тя се върне при него, работата е ясна, а щом още и става гадно, ако ти си човек с достойнство ще се оттеглиш.Такава "болка"минава доста трудно, тези рани заздравяват дълго, а при някои почти никога и горчилката за която говориш остава завинаги.И за да не бъдеш утайката на болката стой си засега настрана.Изчаквай, всичко ще се подреди като в пъзел и тогава сам за себе си ще разбереш дали си хапче против болката или те искат заради теб самия.Така мисля аз, незнам дали съм права, но дано малко поне съм ти помогнала.

Мисля че донякъде грешиш. Наистина повечето разведени имат проблем с обвързването в първите месеци/години след раздялата. Но всичко е до човека. Всъщност до хората, ако намери сродна душа всеки един от нас, независимо разведен или не, ще е склонен да се обвърже. И обратното.
Да, опарилия се веднъж, внимава много повече следващия път. Но това не идва само от раздялата/развода, идва и с времето и опита.
След развод или раздяла с постоянен партньор, човек обикновено осъзнава някои неща: че няма нищо вечно, че дали ще бъдем 'заедно, докато смъртта ни раздели' зависи единствено от нас. Че листа хартия, на който е написано че сме семейство, не ни прави такова. Че животът ни е в нашите ръце, донякъде, и че от нас /основно/ зависи как той ще се развие. И че ако не се развие според очакванията ни, по-добре е да търсим други пътища и други начини, вместо да живеем в агония в името на идеал, който не съществува...
Отклоних се от малко от темата, надявам се рзбираш защо.

Не зная какво имаш предвид под нормална връзка. Има ли такова понятие?Тази, която е 'нормална' за теб, нормална ли ще е за мен?

В твоя случай може и да е имало остатъчни чувства на това момиче, може и ти да си бил твърде мнителен и да си се чувствал в сянка... няма как да зная.
Но не си прав да обобщаваш и да твърдиш, че сме със 'счупени механизми в главите' и че отдолу сме 'като мъртво течение'... :)
Всеки след неуспех се чувства уязвим и се нуждае от период на възстановяване. Въпрос на умение за общуване от наша страна и толерантност от страна на околните е да съумеем да намерим път един към друг след този период.

Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Мисля, че и ти донякъде грешиш.Извинявай, ама никой не е длъжен да се прави на палячо, за,да се хареса на някой "друг", само заради това, защото той е влюбен в него.Не е нужно да бъдеш нечия опора, след като от теб не я желаят толкова искрено и чисто.Аз лично съм го изпитала и страшно много съжалявах човека, който беше до мен, защото наистина не го обичах, но нямах сили да му го кажа, за,да не го нараня.Той се страеше всячески да ми угоди във всяко едно отношение, засвидетелстваше ми чувствата си непрекъснато, но..................цял живот съм обичала само един и го обичам досега.Може би греша, а може би не, но това е нещо извън мен, аз колкото и да искам не мога да го контролирам.Затова съм се и чувствала гадно и съм се мразела до дъното на душата си,защото не можах да дам на човека до мен това, което заслужава.Това ме измъчваше години наред и изведнъж.............реших, че каквото и да се случи трябва да му го кажа.Не е честно и почтено един да се измъчва заради това,че не обича друг, а другият да се измъчва,че кара човека до себе си да му вярва и да живее с напразни надежди, че видите ли един ден тя или той ще ме обикне.Това са пълни глупости.........Никога това не става "по-късно", то става незнайно как, но те побърква години наред.......Може пък и аз да съм сбъркана знам ли..............

Даааа...Много хубаво написано.
И вярно...според мен и за мен. Аз специално нося много белези. Всеки носи. Няма как да съм това, което съм, без това, което съм била:)

Нямам сигнатура.

Винаги ще те сравняват с някой.

Ако не е с бившия мъж/приятел/любовник... ще е с таткото, вуйчото или мъжа на съседката.

За твоято момиче прозрението, че не си захар, а само подсладител на живота й май са дошли преди на теб да ти хрумне такава мисъл... ей за това ти е горчиво.

Всичко беше наред в началото и мисля че бяхме щастливи.

Това щастие е било илюзорно и за двама ви. Пожелание някакво.
Насила обич не става... колкото и да се стараем да си въобразяваме, че подсладителите ни харесват и е същото като захарта. Не е... горчи в по-големи количества и е изкуствено някак си.


Ти имаш ли?

Да, права си.
'...никой не е длъжен да се прави на палячо, за,да се хареса на някой "друг", само заради това, защото той е влюбен в него.'
Това не помня някога някъде да съм го твърдяла.

'Не е честно и почтено един да се измъчва заради това,че не обича друг, а другият да се измъчва,че кара човека до себе си да му вярва и да живее с напразни надежди, че видите ли един ден тя или той ще ме обикне.'
А с това съм 100% съгласна!

Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Може би сте прави, за нея да съм бил "подсладител", но господ ми е свидетел че се отдадох на тази връзка без резерви. Живях и дишах с пълни гърди, без задни мисли.

Какво като ме използваха за избърсване? Горчи ми, но и ми е жал за момичето, тя никога няма да разбере какво съм способен да й дам. И ми е чоглаво че не успях да я измъкна от водовъртежа. Нямах време..., не знаех как точно... или просто тя не видя протегнатата ръка?

Продължавам да си мисля че да си разведен е като да си болен- ... и да, от теб зависи дали остава само белег или си оставаш така цял живот.

Травмите душевни, които понасяме в живота не са болест - те са рани.

Сега ти също си ранен и имаш рана. Като нея, като него, като всеки друг душевно наранен човек.

Лечението, като при всяка рана зависи от това -
- къде нанесена е;
- и с какво;
- и как протекло е лечението;
- и дали добри медикаменти са използвани;
- и лечителя какъв е;
- зависи още от силата на имунната система, от това какви допълнителни зарази може да се вмъкнат в теб през отворената дупка към душата ти.

Сложно е разбираш ли... Души са това, а не просто тела!

Сега вече знаеш как става... Може и по-лошо... Ти - нараненият сега, ти също можеш да нараниш някого - нея, да речеме следващата или същата. И тъй лавината да продължава, докато всички започнат да крещят от болка...

Слава богу, че сме смъртни, че можем да забравяме и да прощаваме... Иначе верижната реакция щеше да доведе до взрив, който да унищожи цялото човешко щастие.

Оцеляло е човечеството все с тез проблеми вече хиляди години, тъй и занапред ще е. Така че - преживей и разбери - използвайки те тя едва ли искала е лошо да ти причини. Ранена е била, а когато те боли - грабваш и изпробваш лекарства най-различни, докато някое подейства или пък попаднеш на Лечител...

Щом способен си да даваш - давай още или дай на друга. Вече знаеш, че е трудно, приеми и, че не става задължително...

Всичко можеш да дадеш на някого и да не стигне, а същевременно за друг - туй всичко може да е просто фактът, че те има...

Късмет и не съди!

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

да заживееш с някого, когото не обичаш. Баламосваш го с несъществуващи чувства. Натоварваш се с неописуем грях. Пък и споделяш - подобно проститука - най-интимното си с някой, за когото ти е все едно черен ли е или бял... Много мило.

Животът ни създава достатъчно проблеми - трябва да се концентрираме върху тях и да си ги решаваме.. Ама поне част от себе си не бива да омърсяваме и трябва да съхраняваме чиста - свободна от компромиси и светлосенки - тази част от нас, с която обичаме. Иначе си е мръсна сделка с дявола - аз ще отида сега при този/тази и ще разпусна от болката, за да не съм сам/-а. Пък човекът отсреща - какво ми пука за него - че е влюбен, тъкмо ще го използвам по-спокойно (нали очите му са затворени). Цинизъм на n-та степен...


Love should be everything or not at all...

какво може да е първата любов и първото разочарование :)
Явно е от ЕГН-то

Споко... на света живеят милиони хора, които би могъл да обичаш и които изобщо няма да оценят това, защото не изпитват никакви чувства към теб.

Колкото до сравненията с предишните любови и разочарования - колкото повече стават, толкова повече не можеш да правиш никакви сравнения.
Накрая се научаваш да обичаш човека до себе си или просто всички хора.
Някои са достигнали до тази идея по друг път (хммм... майка Тереза примерно), но резултата в крайна сметка е един и същ.
Хората са несъвършени - обичайте тях, а не представите си за тях.

бтв... тази протегната ръка, за която все споменаваш, не е ли повече патерица за теб, отколкото за нея? Явно ти имаш нужда от любовта й, доколкото разбирам от постинга ти, това момиче вече е наясно, че не те обича.



Ти имаш ли?

Ти май си добър човек, и жалко. Надявам се да ти мине бързо и следващия път да бъдеш по егоист и да ползваш главата а не сърцето.

А тези "птичките с пречупено крило" всъщност са най лесната плячка

Срам не срам (сега сигурно ще ме набият тука) те са ми най любимите
"клиентки" - блага дума, малко внимание, поведение различно от бившия и...ОППА!!!

Хей, не ме бийте, не ги лъжа, само им помагам някак си да видят че живота не е чак толкова лош. И си оставаме приятели - може би защото не ги лъжа?

Хората са казали: "За всяка болка си има билка".
Явно ти не си билката за нейната болка.
Има такива неща като несподелена любов и там не е задължително единият да е непременно разведен.
Понякога дори с разведените любовта може да е споделена...
Има и това, че след приключването на каквато и да била връзка следва период на "събиране на парченцата от разбитото сърце". Ами докато всичко се възстанови, минава време.А мястото на слепването остава хем по-грубо, хем по-крехко... Но затова не е нужен развод, достатъчна е една загубена или предадена любов.
И ти, след твоята пропаднала любов няма да си съвсем същият. И ти ще почнеш да се съмняваш и колебаеш. И ти ще трябва да почакаш да дойдеш на себе си за да се осмелиш да почнеш нова връзка. И поне на първо време ще се въздържиш от това да се раздаваш без остатък. А не си разведен, нали?

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Хе-хе ,пич ,са и ти си кат нас а!? Ми я се погледни ,кво ти се е счупило? Къде ,в главата ,сърцето ,кво не ти е наред? Май си толкова наред ,колкото ни описваш а?!? Ми айде следвай съвета си: Добре мамка му, стигни дъното и се оттласни, не се оставяй на водовъртежа да те влачи цял живот. Успех!!!


Аз мога!А ти?

ne razdelqj horata na razvedeni i normalni...zashtoto nikoga ne bydi siguren ti v koq "kategoriq" mojesh da popadnesh..zashtoto jivota ne te zastrahova za nikakvi razo4arovaniq, krizi ili izpitaniq...

биха могли да бъдат лекувани....и излекувани...ако някой не реши просто да ги заобиколи.
Да, прав си, наистина е трябвало повече да внимаваш. Вероятно ако се беше опитал в моментите, когато си забелязвал, че тя те приема като обект за сравнение, тактично да и напомняш, че това си ти - различен и отделен човек, а не контрапункт на бившия й съпруг, ако старателно я караше да открива себе си - такава каквато е, когато не се чувства сянка от брака си. Ако ти е било трудно и си мислиш, че не си е струвало труда, да не се беше захващал с такава жена...Нищо счупено няма в мисленето ни, нещо счупено има в сърцата, но при повече грижи, то може да зарастне...или да се отвори още по-дълбока рана....както може би е станало с това момиче. Не те обвинявам, не всеки е психолог и не всеки може да се прави с някой, който все пак има наистина такъв товар от миналото си. Но ти дори не идваш да споделиш, а просто овбиняваш. И още нещо....мелницата, дъното...това са неща, които могат да се случат на всеки и то не е задължително причината да е развод....Ако се вглеждаме повече в другия не с укор или само очакване, а с желание да разберем и помогнем, могат да се избегнат ред разочарования

HOMO LUDENS

Наденце, не исках да те засегна, нито другите. Казах вече- не я мразя, не я обвинявам. Просто живота е кофти нещо.

Мисля че сте прави Анбра и Райън, как беше: "не прави на другите това което не искаш да ти правят на теб", но подозирам че ще трябва да положа усилия за това, нали? Така че да запазя част от себе си от омърсяваме и да я съхраня чиста - свободна от компромиси и светлосенки, късметлия си ти Стефане, късметлияаа...

Но пък и ми се вижда малко коравосърдечно това което Саната предлага: дебнеш и видиш ли че има опасност да ти лапнат кукичката, дърпаш и бягаш. Съвсем различно от риболова, нали?

Дали ми е била патерица Хелче, не знам. Съвсем простосърдечно и без предварителни очаквания си хлътнах. Не съм целял да я използвам, нито съм се пазил да не ме използват.

Ако Опшънчо има предвид, че сега съм пробвал малко от горчилката на разведените и сега и аз съм посчупен оттук-оттам- ми хубаво, хак да ми е, нали? Надявам се че си доволен. Пич.

Апропо ситуацията малко ми напомня на расовата дискриминацията в САЩ. Първо белите дискриминират и сегрегират черните, които надават вой. Сега черните са много по-расисти от белите.

Това не би трябвало да е окопна война. Светът не изолира разведените повече отколкото те се самоизолират. Това съм го чел при вас: "особена порода хора сме" ... или нещо такова беше. Или пък противопоставянията мъжки-женски пол. Защо всички мъже са мръсници? Абе те не са, ама нейсе, нали трябва да "удоволетворим някаква потребност".Лошо ако почнете да си вярвате.

И Наде, да те питам, ама честно- ако бях регистриран щеше ли да ми се ядосаш така? Тогава нямаше ситуацията да е "външен срещу един от нашите", нали?.

Всъщност с тия странности и сте интересни. Ама на всички ви пожелавам да не се задържате дълго тук. Сладури.

аз съм жена , но абсолютно споделям неговото мнение ..
и никакви старания не помагат , в един момент така се вманиячваме в състезаниято с някакви призраци , че дори загубваме връзка с реалността ..
не виждам защо разведените се правят на многострадални геновеви и вечно другите са им длъжни , всеки си има своите драми и несгоди , лоши моменти и трагедии , но не си ги прехвърляме на следващите връзки ...
има някакво чувство , че са страшно працакани и жертва на някаква световна несправедливост ...
не ми се коментира повече ..само да кажа , че все пак жените доста по-лесно загърбват миналото и са готови да продължат напред ..
аз лично като скъсах се почуствах свободна от тези измислени състезания ..
а че доста хора остават в плен на разрушения им брак цялживот , това дори тук можеш да го срешнеш , в този клуб ...

не виждам защо разведените се правят на многострадални геновеви и вечно другите са им длъжни

"разведените"

Значи, не си се омъжвала, не си имала семейство, не си строила дом... Не си ги правила тия нещица!

Ха, направи ги, после се разведи и ела да разкажеш как се чувстваш.

все пак жените доста по-лесно загърбват миналото и са готови да продължат напред ..


Ми, щом жена го казва, сигурно е вярно. За съжаление!