Имаше

една стара песен на Тангра, за малкия град, сигурно се сещате, в който нищо не се случвало и така нататък, ама се чудя защо, като я чуя и неизменно за Стара Загора се сещам?


Добър ден иначе на всички!

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Az se seshtam za dosta drugi grad4eta koito v po-goliama stepen otgovariat na texta ot pesenta :)

може!

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Е, в песента "Нашият град" се пееше, че "друго, освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи"...
Сега в СЗ не е точно така. Могат да ти се случат много работи. Да те набият, ограбят и т.н. Да те изгонят от работа. Да не те изгонят от работа. Да си намериш по-хубава работа. Да не ...
Да срещнеш човек. Да не срещнеш човек.
А да се влюбиш... Понякога не е лесно това да се случи...

Ми не знам и аз що така с песента, просто по някакъв начин я свързвам точно с този град.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Някакъв спомен за някакво влюбване може би...Кой знае.
А града беше шести по големина. Е, с мащабите на "Люлин" да кажем, но пък си има своя специфика, своите личности, и т.н. Не знам доколко "малкия град" е подходящо.
Всъщност - всеки гледа от своята камбанария.

За размери няма да говорим. Нали нямали значение?

Не знам как се върза песента, просто стана, случайно. Представям си мокрите от дъжда улици в вечер, когато всичко вече е празно и тъмно, представям си неделя, в която хората са се свили по къщите и гледат телевизия още от 17 натам. Представям си люлеещи се тролеи, в които можеш да обиколиш града за час. Или лицата на момичетата, наизлезли вечер по кафенетата в центъра.

Ей така...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

направо романтика...
по обясними причини аз си представям съвсем различини неща - напрежение като никога през живота ми; хладилника ми, в който през двата месеца имаше само по някой самотен лимон, вино и сладолед; лаптопа, над който прекарах доста нощи; наводнената кухня заради опита да пусна перална машина (неуспешен); разговорите (от един момент нататък ), сребърното езеро, мъртвите села, един син бръмбар в калта...
абе ако трябва да е песен ще е wellcome to the junge
но все пак говоря за най-интензивните и яки два месеца въобще


esto no es tan simple como parece

Ами текста на песента е на Алеександър Петров ако не греша , доста е образен и е нормално да извика различни картини. Как беше : "...за мнозина навярно е скучен"? Тук "трамваи и коли не звънят
и реклами неонови няма,
тук по тъмно започва деня
и завършва със първа програма..."
Има го това, че понякога вечер е празно и тъмно. Но по-скоро през зимата. Знаеш ли , че през лятото в петък и събота вечер (често и в останалите дни) просто няма къде да седнеш. Толкова кафенета по центъра, заведения, и препълнени. Пълно е с млади хора. Стара Загора вече живее динамично, това са си мои наблюдения разбира се. Пиша го без да страдам от някакъв болестен местен патриотизъм. Всеки град си има своите силни и слаби страни, своята специфика. Виждал съм и София в събота и неделя. Имал съм чувството, че е настръхнала и уморена. Сиви утрини, окапали листа, разнасяни от вятъра. Хора, стиснали устни и гледащи в нищото. Такава съм виждал София. Напомняла ми е пияница с махмурлук. Е, познавам я и от другата страна - блясъка, усмивките, лъскавите очи на момичетата. И други картини, които в послединте години остават назад, в паяжината на миналото. Там където са студентските години. Където е надеждата, оптимизма. Мисълта за бъдещето...Когато човек е на двайсет и..., учи или завършва и ще поеме напред.
Много се разприказвах май.

Индра, май отново стигаме до въпроса за камбанарията...
Радвам се обаче, че и след двата месеца в СЗ ,отново те чета в този форум...

Знаеш, че идеята въобще не беше да сравняваме двата града. За София въобще не ми се приказва.

Интересното е, че аз лично имам доста, хм, бегли впечатления от града ви. Избягали са някъде назад май още преди да се появят в пълна сила. Все едно докосваш някого в тъмното и имаш съвсем ограничено време, за да си създадеш впечатление.
Но това не пречи.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Не знам от кога са ти впечатленията. Доста се промени СЗ в последното десетилетие. Темата е доста дълга. Можем да я продължим.

Разкажи ми за твоя град през твоите очи.
Мислиш ли, че е "малък"?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Е, аз си го харесвам, въпреки, че не съм глух и сляп за недостатъците му. По-скоро на хората, които живеят в него. Въпреки, че съм част от тях и сигурно нося и своите си грешки и недостатъци.
Да, мога да разказвам за него и по-кратко и по-дълго. Но не ми се пише тук по темата , може би с бележка...А може и тук и там...

и аз се радвам да те чета
пък и не се плаша толкова лесно
дори ми хареса - планирам неслужебно посещение с цел купон в края на септември

esto no es tan simple como parece

Чудесно. Само купон или си има и някаква по-особена причина?

Реших и аз да драсна нещо, защото само аз май живея в Стара Загора /все още/ и имам мнение по темата.
Песента за малкия град не ми пасва вече за СЗ, защото той за мен има нов имидж.
Заподозирам родният ми град в очевидно концентриране на силите на злото и абсурда, което го прави една неразделна част от окръг Мейн на Стивън Кинг, който ако живееше тук, би писал много по-свестни книги от последните си бълвочи...
Всичко привидно е спокойно, но под повърхността се крият някакви адски движения, които не мога да си обясня по никакъв начин...

-Вчера е минала постановката на “Аида”, очаквана от половин година от сума ти хора. Щеше да бъде през май още, ама нещо не стана тогава. Факт е било, че през началото на постановката, около 5 минути е виело куче на умряло...а след това / до края/наоколо е миришело или направо воняло на печени чушки.
Арт-елитът на града е бил възмутен до мозъка на костите си, но никой не може да си обясни фактите....

-Преди три дни се запознах с една жена, проститутка от Холандия, която вчера на мен /и на още един пишещ в форума/ ни разказа как е играла на пилон, със замразен питон на бос на елитна силова групировка. Но го забравила в фризера и тя, питонката, умряла...Та, тази женица извади от чантата си една книга “Сатанизмът в България” и щедро ми я подари, след като и платих водката. Обеща ми и още бройки /краде ги от брат си, дето имал цял кашон, пък и аз не се удържах да не взема, защото предвкусвах бизнес във въздуха около мен/и днес ми донесе 5.
За мое голямо учудване и потрес, след това пред кино Комсомол се разминах с кола с тъмни стъкла и номер 6661. Бях на път да падна от колелото, дали е това, за което се сещам?
Крайно време беше да ме потърсят....Стига съм работил под прикритие.
Книгата е без издател и друго инфо, фототипно издание с вероятна висока стойност.
Коричната цена е 24 лева, наши родни пари.


-В тоалетните на училището ми има сапун и салфетки. Колегите ми са усмихнати. Опасявам се, че са подменили нещо или всичко. Издава ги дограмата, която този път е черна от вън и зелена от вътре.
Нещо не е както трябва.


Нещо става наоколо, нещо се подготвя. Даже и във въздуха се усеща.
Стара Загора е вече от зоната на здрача, мистична, винаги тъмна и блъскаща с мрачен ритъм под привидно неподвижната повърхност.

Оригинални дискове/плочи/касети на добри цени!aonrcds.cjb.net

няма - колегите са ми спретнали увеселителна програма защото докато работех беше предимно гърч
а ако се появи и особена причина - добре дошла


esto no es tan simple como parece

леле - приложен сатанизъм, черна магия и тоалетна хартия
драмаааа


esto no es tan simple como parece

Въпроссссссс нааааааааа абонаментттттттттттттттттттттттттттттт.

Оригинални дискове/плочи/касети на добри цени!aonrcds.cjb.net