Приятелко

Приятелко,
Зъбати бяха моите химери, но упорито ги догонвах…
…..
Като дърваря мълчалив събарях немаркирани дървета.
Затискаха ме клоните, но даже вопъл не проронвах.,
от пот слепеещ, цепениците пренасях- огньове палих за сърцето.
Като стопанин чакащ гости премитах празнотата
и паяжини най-усърдно чистих по стените голи
нарязвах хляб, наточвах вино от мазата,
и вкусната чорба оставях да мърмори…
Във тази тишина, която бе по-прегракнала от вик на улулица,
Не се докосна никой (даже аз) до късната вечеря
Остана пълна (с ухание на чубрица) и твоята паница
Тогава… чак тогава успях гласът ти да те намеря….
……
И беше страстна тази топлина която
уют предлагаше във хижата на тишината!

"наи хубавото се постига с цената на голяма болка"

Звучи толкова хубаво

Може пак да ме насриташ, но аз пак ще ти кажа, че много харесвам стиховете ти.

не се сърди
просто неумело се правя на срамежлив

Не се сърдя,
срамежливостта не е порок