Безименно...

Спомените в затворените очи се оглеждат,
възглавницата изпълват със мекота,
бавно един зад друг...един пред друг се подреждат,
а до тях застава по една несбъдната още мечта.

В призрачна мъгла обвита,неясна,
тя оставя пясъчна следа,
бледа,едва доловима,но прясна,
може би ще се превърне в сън от реалността..

Може би...

здравей пак е хубаво..............

"наи хубавото се постига с цената на голяма болка"

Радвам се,че ти е харесало.