Малката ми героиня!

От миналата седмица малката ми дъщеричка-звездичка тръгна на детска градина. Понеже ходеше на ясла до края на юли си мислех, че няма да имам никакъв проблем с детската градина - в смисъл, че няма да плаче, няма да й е мъчно когато я оставям, но уви не .....
Миналата седмица и трите дена доста плачеше сутрин. Вечер, като я взимах госпожите ме успокояваха, че всичко било наред и плачела само 1 минута след затварянето на вратата, а и аз си знам, че е така, защото взимайки я, виждах колко е весела и щастлива на двора. През почивните дни много си говорихме и й обясних, че сутрин когато плаче и на мен ми става много мъчно и че цял ден ми е криво и че не трябва, защото аз я оставям за нейно добро и че ще дойда да я взема и т.н.
Та .... тази сутрин обувайки гуменките в градината я виждам как й трепери цялата брадичка и всеки момент ще заплаче и почти и аз да се предам, малката героиня ме погали и ми каза, че няма да плаче за да не ми е мъчно и че нали ще дойда да я взема????? Защо съм тъжна тогава????
Целунах я, пуснах я да влезне и като му "дръпнах" един рев - през целия път до работа!!!!!
Боже как растат и разбират вече! Как лети времето! Ужасно бързо нали?

[линк]

...треперещата брадичка ми е толкова,толкова познато.И аз като теб си мислих,че след лятното прекъсване ще се започне отново всичко,но сега само му потреперва брадичката сутрин и това е.
Не вярвах,че ще дойде времето,когато ще се свърши плакането сутрин.
Мисля,че много добре те разбирам защо точно си се разплакала....не може да се опише с думи,но онази буца в гърлото май си я имаме всички майки като ги оставяме едни такива тъжни сутрин....
Но като се замисля и аз съм тъжна като тръгвам на работа,но пита ли ме някойтова е живота.

Браво на малката умница, много е трогателна! Радвай се, че расте!

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002

ние в сряда също преминахме от ясла на детска градина но при нас е малко по различно тя страшно обича да ходи там и никога не съм имала проблем с това за което разбира се съм много доволна. просто имам чуството че детските градини са направени спецялно за нея. но след тази дълга ваканция и смяна на обстановка учителки и нови деца се притеснявах разбира се но се оказа че маи аз по тежко преживявам промените от нея. криво ми е че е при нови учителки нито ги знам нито ги познавам нямам представа как се държат с нея, а и в къщи си свикнах да сме си заедно и миналата седмица ми беше много криво и гадно даже ми се понасълзиха очите в сряда но вече свиквам. малко е смешна маи нашта обратна ситуация но всяка промяна се отразява на някои доволна съм че в случая това съм аз. пожелавам ви бързо свикване и много щастливи мигове и игри в детската градина.

разплаках се и аз:(

на моменти така ми се иска да се върне онова време - когато си бяхме двечките вкъщи

Ох и на мен ми се иска на моменти да се върне това време! А и какво нещо е живота и желанията ни .......
Преди нямах търпение да порасне и да спре да е абсолютна "лепка" за мен и само я насърчавах да си играе с другите деца и да бъде самостоятелна, а сега като че ли ми липсва това дърпане на полата ......
Абе няма угодия!

[линк]

Дано му хареса на детето и сутрин се разделяте с усмихната целувка а не с трепереща брадичка. Умно дететнце си имаш, недей да тъжиш, тя ще се справи!
И Сиси утре ще е за първи ден в градината, всичко ново - яслата и беше самостоятелно заведение и няма плавно преминаване. Децата са съвсем други, само с едно момиченце от яслената група са заедно но те не се познават много, защото то боледува много и почти не ходеше на ясла.
Август не ходи на ясла и се надявам ентусиазма и да не се изпари бързо, бързо. Досега нямаше проблеми с адаптацията и се надявам и сега да е така, това обаче зависи единствено от госпожите.
Да се оплача - преди обяд като я заведох при лекарката да и оправим документите....и ме ваксинираха на дърти години - тетанус и дифтерит, егати как се уплаших от пустата игла.

спомени от лятото

мда - хем се радвам, че живота ми влиза в нормалните релси - работа и малко повече самостоятелност... хем искам да си гледам мъничето вкъщи като преди... ех....

И при нас яслата беше отделно заведение и при нас с едно дете от групата отива на градина Като вица за съвпаденията
Дано да нямате проблеми като нас! Аз бях 100% сигурна, че няма да имам проблеми, но явно новото място, новите госпожи и т.н. все пак оказаха влияние
Но ... всяко чудо - 3 дни!

[линк]

Много ме трогна сладураната.НА колко е години?Миличкото
Моя син,на 11м сега започна да плаче баща му като отива на работа.Такава тъжна физиономия има,когато го изпратим,но след буквално 30 сек,след като аз му покажа някоя играчка се усмихне и спира да плаче.Хем остава в къщи с мен.Това ме накара да се замислч как бих се почувствала ако аз трябваше да го оставя на градина и да го видя как плаче от раздялата ни.Сигурно щях да ревна с него ,дует да правим

Сладурана малка!!! Колко е голяма?
Ами така е. Ние сме още мъници и ме изумява колко неща разбира вече.
Нещо покрай ураганите ли, що ли почна да ми прищраква и май ще взема да си остана в къщи за година, че ми е много малка и объркана и с голям страх към непознати все още.

Колкото до рева - ами аз си рева при мисълта, че моята ще я дам на детска градина, при четенето на разказа ти. Не мога да си предствя какво чудо ще съм ако съм на твое място

Да я нацелуваш малката героиня!!!

Ха,това с иглата беше интересноАма какво толкова ви е страх всичкиКакто и да е....да пишеш как минава адаптирането в новата група,че ние сме след вас.Януари ще направи три и ще го местят,но има време дотогава.В момента нямам проблем сутрин,та чак ми става мъчно как бърза към децата

На 3 години и 1 месец е. Сутринта не минахме само с треперене. Пусна една голяма сълза ...... ама като влезна вътре я чух да пита госпожата с толкова ведър тон дали може да не закусва, а да си играе, че ме напуши такъв смях! Всичко е театър за пред мен само! Да са живи и здрави малките хитреци!

[линк]

Сутринта стана в 7, чу гсм-то че пиука и скокна.
'Бъзо дай тантофите да видя въте какво има!' - каза любопитката, даде една целувка и изчезна в групата. Чак госпожата се изуми на непукизма и/на фона на 2-3 мъркащи дечица/. Докато пишех отвън при гардеробчетата телефони и прочее в една тетрадка, госпожата я взе и я гушна. Сиси обаче разпери ръце и възмутена каза' Е! Аз съм тежка, виж каква съм голяма вече, пусни ме!'. Та така, ще видя довечера какви ще ги разказва.
А ръката ме боли, много е гадно, чак сега разбирам дечицата малки след ваксина що са кисели...егати гнуса е.

спомени от лятото

Ти май си имаш едно мъжко момиче.
Само не разбрах какво е гсм
За какво пък ти я слагат тая ваксина...

гсм=GSM=мобилен телефон:)))

Простено ми е...блондинка съм

прощавам ти, чадо

Ваксината си е според бебешкия ми календар! На 25 годишна възраст имаше такава имунизация, сега на 35 години пак, набор '69 и '79 са под ножа...

спомени от лятото