еднообразието

омръзва ли ви понякога да правите все едни и същи неща?

да бачкате едно и също?

да излизате по еднакви заведения заедно с еднакви хора?

да учите по един и същ начин за едни и същи изпити?

да сваляте и да бъдете сваляни, да се разделяте и да бъдете разделяни от обстоятелствата, да водите едни и същи разговори за едни и същи неща от живота?


понякога иска ли ви се да бъдете на ръба на възможностите си, да се чувствате на границата на физическото изтощение, на прага на нервната криза от интелектуално и психическо напрежение, да изцедите всичко от себе си - от тялото и от ума си, независимо дали става въпрос за някаква работа или за удоволствие?

правите ли наистина нови неща в живота си? поемате ли наистина нови предизвикателства? какви?

Уфф, аз съм от хората, на които всичко им омръзва адски бързо. И гадното в това е, че постоянно ми трябват нови емоции, нови преживявания и т.н. Ужасно мразя застоя, освен, когато съм си го наложила съзнателно - в смисъл изчакване.

Понякога ми се искат нещата, които си описал, ама предпочитам да са от удоволствие, не от работа.

За новите неща - по-късно, ако се сетя кое е последното ново, което съм направила напоследък.

Да определено писва.....но все пак това зависи от самите нас

когато имам някое трудно задължение (това разбирам под работа) и го свърша успешно, макар и на цената на големи усилия и изтощение, това ми носи доста качествени емоции...

същото е и с удоволствията - един уморителен преход в планината би могъл да ми достави много повече наслада, отколкото цял месец всекидневно пръскане на пари по модни заведения от типа на билкова, таба&ко, лодки и т.н.


добре, кажи какво правиш за удоволствие в такъв случай? остави новите неща, щом не се сещаш :))

зависи, но не винаги можем да си набавим някакво предизвикателно удоволствие или занимание. понякога зависи и от съдбата да ни го поднесе

след като зависи от теб, какво правиш щом ти писне? дай някакви идеи.... тази с подстригването на косата от съседната тема отдавна не мога да я приложа - от години се стрижа сам, почти нула номер

Не.

Какво е скука?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Правя си татуировки. Не, шегувам се, щото щях да съм покрита от глава до пети в такъв случай.

Пиша, чета, решавам да науча някой ужасен език като финландския (който се оказа непосилен за самообразоване, де). Туй е умственото удоволствие.

Физическото, съчетано с умора, ми беше бая отдавна, в обикаляне на Родопите. На следващият ден едва ходех от мускулна треска, ама си заслужаваше.
И, разбира се, неомръзващото удоволствие с умора - сексът.

П.П. Мисля, че и вариант като плуване не е лош.

hm, да, плуване и секс са добри идеи определено :))

и ученето на чужд език също - това от нова година се каня да го направя, но нямам време :)

а татутата си ги правиш за няколко минути и после трябва да си ги носиш цял живот - мноо кофти, ако се замислиш...

скука е, когато ти се прави нещо, но не е нито едно от тези неща, за които се сещаш в момента, че можеш или трябва да правиш

Какъв език си си наумил да овладееш?

Мда, скука е да се откажеш от мисленето Какво ти се прави и Как да го направиш. Да капитулираш.

На мен не ми е еднообразен живота, макар че правя винаги едно и също, ден след ден. То всъщност никога не е едно и също. Не е еднакво.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

хинди, но както казах нямам време и едва ли скоро ще имам

всичко е в ума ни.

щом така се чувстваш, значи това, което правиш всеки ден, ти е достатъчно да се чувстваш щастлива и пълноценна

на мен все още не ми е.

Ахъ, приемаме предизвикателствата, макар и с мърморкане, то друг начин може и да има, но нагласа ако липсва... Понякога просто е въпрос на оцеляване.

Иначе казано - не предприемам нещо ново само ако ми писне от старото, по-скоро е обратното, най-лесно ми е да предприема нещо ново, ако всичко със старото си е наред - и приятели, и заведения, и работа и прочие, разбираш ли?

В годините, когато попълвах лексикони, се появи един, в който ключов въпрос беше "обичате ли шоколад?". Естествено, отговорите бяха ясни. Освен за лексиконите (една тема, която отдавна обмислям да пусна тук), този постинг ме подсети и за единствената четима книга на Коелю - "Вероника решава да умре". Същата работа, същата пейка, същия сандвич. Момата се разнообрази като влезе в лудница. Интересното е, че психиатрията й подейства освежаващо (предполагам си чел това преинтересно четиво). Месец в Карлуково? Хм...

I'll teach you how to...

не, не разбирам.

не става въпрос дали да предприемам или да не предприемам нещо ново, въпросът е, че не мога да измисля какво наистина бих искал да ми се случи - повечето неща са свързани с разход на много пари или с взимане на решения, които в някакъв смисъл са доста окончателни. ще ти дам пример - пътуването по света. единият начин да го направиш това е като турист - този начин крайно ме отблъсква. другият е като изследовател, както Сорокин например. този начин изисква да си убеден, че наистина това искаш да правиш с живота си, че това е призванието ти, нещо до което очевидно не съм стигнал все още.

това между другото е много добра идея, за която съм се сетил отдавна :))

с огромно удоволствие бих си инсценирал една шизофренийка, дори мисля, че съм стигнал равнището на психичен самоконтрол, при което мога да си я създам умишлено, но всичко това е свързано с много отрицателни емоции за всякакви близки и познати, които изведнъж ще започнат да се самосъжаляват заради мен и това безкрайно ме отвращава и отблъсква от идеята. поради същите причини не мога да ида в някой пуст манастир или хижа високо в планината за 1-2 години - нещо което наистина страшно много ми се иска да направя, за да мога да обмисля какво е моето място

А ако се освободиш от мисленето - за това и това трябват пари, време, и прочие, ще видиш как много по-лесно ще ти идват идеите. Та нали това и аз казвам - лесно е ако всичко друго ти е наред. Абсолютно съм сигурна, в това, което ти казвам. Затвори очи и си представи, че си човек с много пари, с много и чудесни приятели, със страшно много контакти, със информмация, с култура, със свободно време... само в твоите ръце е да направиш каквото пожелаеш. Мисля че ако при това положение живота ти се стори еднообразен, то определено причината ще е само в теб.

И аз съм имал подобни мераци и съм ползвал същите оправдания. Питам се обаче, дали ако нямах роднини, бих си взел маската и нунджагото и бих се заселил в дън горите Тилилейски. Едва ли...

I'll teach you how to...

а аз може би бих, въпреки роднините

ще видим, то ако го направя, ще ме разнесат по клубовете сигурно, така че ще се чуе