Сантиментално

Заб.: Е не можах да се удържа, много сте ми такива едни милички и сладички.


Пролет

Всичко е толкова странно. Много странно. Любовта с течение на времето се превръща в съдба. А в какво се превръща влюбването?

11 години съвместен живот - това много ли е или малко? Напълно достатъчно. Достатъчно за да започнат двама души силно да се ненавиждат. Или да се напаснат един към друг и към живота така, както се напасват детайлите от двигателя на японските автомобили - качествено и задълго.

А с другите жени какво? Ами не знам. Всеки решава този въпрос сам за себе си. Да ги обичаме, да ги ухажваме, да им подаряваме цветя? Не знам. Не мисля. Едва ли.

Всъщност това е парадокс. Защото в другите жени ние не търсим чисто физиологическия секс. С такива стремежи може просто да седнем в тоалетната и да си ударим една. Парадокс. Всъщност ние търсим любовта, която не можем да си позволим. Още повече - не можем да си позволим дори просто да се влюбим. Макар че несъзнателно чакаме именно това.

Именно с това се обяснява нашето едва прикрито отвращение от проститутките. По-точно, от тяхната стока. Работата не е в количеството, никога не преминаващо в качество. Работата е в друго. Просто това на нас не ни е нужно. Или по-скоро нужно ни е, но не това. Искаме да ни обичат, поне мъничко. И естествено - не за пари.

Не е ли странно - за пари ние получаваме стока, която ни е абсолютно ненужна. Безплатно можем да получим най-нужната ни вещ, но не я взимаме. Не ни е по джоба. Не ни е по джоба да обичаме някой друг, освен собствените си жени. Това ще ни излезе прекалено скъпо. Развод, непоносима тъга по детето, осиновено от някой друг, празнота в душата. Не, това е ПРЕКАЛЕНО скъпо. И затова стремително се покваряваме. Поставяме бронирани врати на душите си и ги затваряме завинаги. Нашата стихия е физиологията в чист вид. Нашата стихия, нашата трагедия.

Но ако всичко е вече решено, ако кората на душата ни вече се е превърнала в броня - защо тогава се появява това странно чувство? Защо изведнъж толкова безумно ни се приисква да купим "Кензо"? Защо Джо Кокър започва да ни допада повече от Гуано Ейпс? Защо ни се иска да полегнем на дивана и да си представим...
Защо?

Защото сме сантиментални. Не можем да си позволим да обичаме, но можем да си позволим да помечтаем за това. Сантименталноста - това е любов във мечтите. Лесно е да се заразиш. Наистина - и да се излекуваш е също лесно. По-лесно, отколкото ни се иска.
Няколко дни и си вече здрав. И на въпросите на приятелите - абе какво ти имаше, с крива усмивка отговаряме - нищо особено. Стомаха нещо ме болеше. Всичко е нормално, човече.

30-09-2003

бррррррр...настръхнах.

Като сам казваш, приятелю имаш избор - да се мразите или да се допълните взаимно! Защо изобщо трябва да има нещо с другите жени?! Защо трябва да обичаш друга , а не собствената си жена?! Тях- другите жени винаги ще има...

кво е кензо? свързано ли е с кензане?

и що има дата отдолу? темата си идва с дата автоматично.

Жена ти не те ли обича вече?Няма ли я вече лбовта във вашия дом?